1. Прегледах доста ваксини за да избера коя да си сложа, защото скоро ще станат достъпни и всеки ще бъде поставен пред тежък избор. Не е необходимо да ме предупреждава лекар, че всички те ще ми изменят генома - някои направо си го пишат в листовката ("Извиняваме се за безпокойството, но ние ще Ви изменим генома. Децата, които ще Ви се родят след ваксинацията няма да приличат на Вас външно, а и вътрешно - ще са доста по интелигентни от Вас" и т.н.). Други фармацини (италианската ваксина) не го пишат директно, но грубо, (макар и поетично) ни го намекват: "Съдбата я избира Провидението, но след ваксинацията това няма да има особено значение за Вас". В крайна сметка, избрах три, с най-добро съотношение цена/качество. Ще си ги сложа последователно или паралелно, това няма особено значение, както споменаха в една от листовките
2. Поне три същностни неща изгубихме безвъзвратно - рецептите на лактата, на кръц-кръца и на му-то. Говоря за оригиналните рецепти, идващи от древността и съществували докъм края на 20 век. Бръкнете сега в средностатистическата бонбониера и стиснете в шепата - това същата лакта ли е? Не. А кръц-кръцът? И той различен. Всичко в шепата ви е обезмислено
Показват се публикациите с етикет геном. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет геном. Показване на всички публикации
сряда, 25 ноември 2020 г.
неделя, 1 юли 2012 г.
Тестостеронът - основа на живота
1. През 70-те на 20 век, експериментално се доказа версията на Дарвин, че появата на ярки опашки, големи рога, сладкопойни чучулиги, етц., е резултат от активния или пасивния избор на самката. Но защо? Какво преимущество ще и даде дългата опашка или мощния глас на партньора и?
Обсъждат се две теории. При първата, се предполага, че в избора на партньор, самките
следват някаква «обща тенденция на вида», някакъв дрескод. Ако самката избере «непривлекателен»
партньор, синовете и също ще са непривлекателни за другите самки, значи ще се
родят по-малко деца, родът отива на зле.
2. При втората - теорията за имунокомпетентната уязвимост, се
приема, че ярките външни признаци на самеца, демонстрират високо качество на
гените му. Логиката е следната. Всички вторични полови признаци, са
свързани с нивото на тестостерона. Колкото повече тестостерон, толкова
по-красиви рога, по-дълга опашка, по-дълго ти е всичко бе! От друга страна, тестостеронът пряко
потиска имунитета. Значи – колкото повече тестостерон – толкова повече болести.
Самката си казва: „ако този пич е успял така да се надруса с
тестостерон и при това още не е умрял от някаква инфекция, значи има страхотен комплект гени /генотип/ и не е лошо да си дружим, за да го предадем в следващите поколения”.
3. Излиза, че имунната система сякаш маскира плюсовете и
минусите на генома. Тестостеронът сваля маската и позволява на самката да
надникне в гените на партньора си директно. Не е ли прекрасно? Съответно,
потискащият ефект на тестостерона не е случайност, а закономерност. Самецът
няма как да стане привлекателен, без да заплати с цената на намален имунитет.
4. ОК, а дали, някой самец не може да се изхитри и някак си да отгледа
красива опашка без да му падне имунитета и хоп! - борн ту би уин? Не става, жаме.
Слабият самец с „големи рога” ще предаде на следващите поколения „слаби” гени,
които ще причинят измиране на рода му.
5. По Matt Ridley, Genome: the autobiography of a species in 23 chapters, 1999
Много е добра, стронгли реком.
* на сн.: сексуалност в градината ми.
Етикети:
геном,
Дарвин,
Мат Ридли,
тестостерон
Абонамент за:
Публикации (Atom)