Фрагм. 02-26

1. Когато Пипи Дългото чорапче открива новата дума “спунк”, се разбира, че никой не знае какво означава тя. Пипи предлага да изброят всички неща, които не са “спунк”, (т.е. използвайки апофатичен похват) и тогава значението ще се появи. Това силно ми напомня любим разказ на Борхес “Пиер Менар, авторът на Дон Кихот”. В него, героят решава да напише отново романа на Сервантес, но не да го “пренапише”, а именно да го напише отново дума по дума. Борхес не твърди, че това е лесно и предлага няколко начина
2. В един въображаем диалог с Платон, той казва: “Метавселената е досущ като моята пещера, но наобратно. Да създадеш сенки по стените и да ги обявиш за по-реални отколкото света навън. Но знай: сенките си остават сенки, колкото и пиксели да им добавяш
3. Дядо Коледа - пореден персонаж в тъжното не-битие на отвъдното, с ясно очертана област на патетично функциониране. С обидна способност едновременно да е на различни места разпределяйки подаръци. Квантов е: някакви деца са го виждали, но по-късно отричат (наблюдението променя наблюдаемото). Възрастни гледат многозначително и най-лошото: “правят се” и в крайна сметка избягват подробности. Случайно ли “Коледа” произтича от колайдер? (А Кант от квант?)

* сн.: Tamas Dezso

Украси

1. Когато със Сашо украсявахме стаите с наличните гирлянди и панделини (панделки, итал.), на няколко пъти и двамата усетихме, че сме на милиметри от опасността да получим една доста семпла визия,  като цяло несъответстваща на патоса и еуфорията около светлия празник. Странните места, на които ги закачихме, донякъде подсказваха интенции за оригиналност, но в зачатък. In other words, рискът от баналитет си оставаше висок. 

2. Почти едновременно ни хрумна изходът - да украсим банята и тоалетната. Първо се сетих аз, а Сашо добави, че отдавна искал да ми предложи, но нещо го възспирало. И наистина, когато тези славни и незаслужено дискриминирани интимни стаи получиха своите сочнозелени, искрящи с благородните оттенъци на пластмасата гирляндини, те веднага се превърнаха в разкошни и приказни палати. И как скромното вертепче, което конструирахме под мивката с ясла, магаренце и агънце приятно законтрастира с витлеемска непринуденост, и как мигом се преобразиха тези, по принцип непретенциозни помещения!

Американски психари

1. За Коледата на 1964 г. Лари Канкъл получил подарък от майка си - кожени панталони. Поносил ги, но открил, че в студа те се вкочанясват /зиме в Минесота е клинч/. На следващата Коледа ги опаковал красиво и ги пратил на шурея си Рой Колет. После Колет му ги върнал обратно и така, подаръкът започнал да курсира между двамата, превръщайки се във весела новогодишна шега.
2. След това, на всяка Коледа, пичовете си правели да им е още по-весело:
- Колет сгънал панталоните, напъхал ги в тръбичка с диаметър 2.5 см, дълга един метър и ги дарил отново на Канкъл.
- Последният не се дал - върнал му ги в 17 сантиметров куб, омотан с тел
- После си ги получил обратно в 60 сантиметров сандък с камъни, обшит със стоманени ленти
- Канкъл запоил подаръка в буркан от кафе, който запечатал в 23 литров контейнер с цимент и го укрепил с арматура
- По-нататък, Колет опаковал панталонките в прозоречен стъклопакет с 20 годишна гаранция
- Канкъл му ги върнал в стокилограмов хендмейд пепелник, направен от 20 сантиметрова стоманена тръба
- Колет му ги дарил заварени в 270 килограмов сейф, на червени и зелени райета
- Канкъл му ги пратил в жабката на еднотонен Gremlin, модел 1974г., пресован в куб със страна 1 метър
- Колет сложил панталонките в гума с диаметър два метра и ширина 60см, която запълнил с три тона цимент
- Канкъл ги скрил в една от 15 еднакви туби пълни с цимент, които сложил в петметров катер, залян с цимент и тежащ 6 тона
- Колет пъхнал панталона в 4-тонно кубче на Рубик от цимент, обшито с 5 куб. м дъски
- Канкъл го сложил в стационарен вагон, пълен със 170 стоманени генератора, заварени един за друг
- Колет му го върнал в бетонобъркачка, доставена с влекач и кран.
3. През 1989 Колет планирал да запечата панталона в 5 тона стъкло и да го остави в двора на Канкъл. "Щеше да е страхотен номер", споделил той. Контейнерът обаче, не издържал и разтопеното стъкло овъглило панталоните. Сега те са в урна на камината на Канкъл.
4. Аз пък, през зимата на 89-та си веех панталона пред Ал. Невски и виках "Койнескачаечервен". Това дали беше по-смислено?

Оригиналът