Поток на съзн. в рамките на закона

1. Обратно на принципа “Да обясниш означава да опростиш”, винаги се опитвам да обясня чрез сложни асоциативни вериги, разбираеми и достъпни (а често и недостъпни) само за мен. Разбира се, има един велик момент, когато присъстващите се споглеждат, защото за заподозрели, че мислят за едно и също
2. Или неспиращите опити да усъвършенстваш неспособностите си, защото постоянно откриваш, че си написан върху предишен текст и това ти е оправданието да не импровизираш, защото някоя полуизтрита пошлост току прозира, (приеми го: ти си палимпсест) и току улесни объркан конспиролог да те убеждава, че си в "матрицата", (а тази пошла метафора молим, сменяй веднага с "хаос и странни атрактори")
3. Или като напомпан с патетика класификатор, със склонност към обитаване на символни пространства (килери, мазета) и с грешката, че отговорът е важен, но мълчанието е по-важно. Още повече, ако ще фъфлиш

*Ил. от Григорий Остер "Вредни съвети"

Хаос в стил Удхаус

1. Сравнително рядко, с цел управление на хаоса, излизам пред входа с комплект метла-лопата да поизмета фасовете от плочника и градинката. Работата е увлекателна и потънал в мисли, неусетно преминавам и към другите входове. Там обикновено се появява ангажиран старец, който след дълго безмълвие, (а аз нали се правя, че не го виждам, защото ме дразни тази негова статичност), най-после ме заговаря
2. Явно знае къде живея и ме пита защо мета пред другия вход. Обяснявам му, че точно там има страшно богата колекция, а единичните бройки пред моя вход отдавна не ме кефят и затова. Любопитният резоньор споделя слабо структурирани подозрения по оста престъпление-наказание, че май знае кой е: "Един тинейджър от горните етажи, но ако го хвана..."
"Дано не го хванеш", мисля си, защото, ако нямаш петстотинволтов тейзър, със сигурност ще те обидят, а може би и шамаросат. На глас споделям само, че и аз бих се включил в изтезанията, ако го залови и че имам някои идеи по темата. "Ставаш пасивно-агресивен", както казва една позната, а аз просто се опитвам да получа минимално удоволствие от безумния small talk в 9 сутринта
3. След половин час, благоразумието ми надделява и се прибирам удоволетворен домани ("вкъщи", итал.)

Абитуриентите и теорията на хаоса

1. Колкото по-тежък става животът - толкова по-карнавални ще са абитуриентските тържества. Колкото повече дрипави бездомници, толкова повече супер-мега-хипер тоалети и аксесоари на завършващите гимназион момиченца. Няма как, това е необходимо за равновесието.

2. В безредието на една разпадаща се система и при такива гигантски стойности на ентропията, всяка бизарна абитуриентска рокля е атрактор, който поглъща хаоса и произвежда ред. Така че, абитуриентите помагат за намаляване на ентропията. Може да се твърди, че всяка година, в края на май, подредеността в обществото леко се повишава и за това трябва да благодарим на абитата.

3. Наблюдавам как се събират пред кварталната Била и усещам, че тази година има по-малко чалга /в смисъл на музикален стил/. Само едни бяха поканили цигански оркестър, но той свиреше фюжън - хем прилича на чалга, хем не е. Баси майсторите бяха!

4. Е, аз не знам какво се случва в даскалата и на самите балове, разбира се. И понеже се придържам към идеята, че паднало дърво в гората, ако никой не го е видял, не е падало изобщо, аз съм обнадежден. Колкото по-малко знам, толкова по-обнадежден съм, дааа.

* на сн.: различни социални стълби - по стръмни, по-полегати