Книги

1. Насим Талеб в “Черният лебед” цитира Умберто Еко, според когото ценното на всяка библиотека не е в това колко от книгите си прочел, а колко не си прочел (Талеб я нарича “антибиблиотека”). Тази метафора е много примамлива, но какво да правим с нея? Какво ти казват непрочетените книги? Как се работи с тях? Показвали ти границите на знанието? И какво от това? Защо ти е?
2. Нещата се усложняват и от това, че Талеб, както съм срещал при доста други пишещи за “смисъла на живота”, (Ранд, Харари) често използва красиви, но безсмислени метафори-откровения. Казва ти примерно: “... високомерният навик да оценяваш намерения, а не възможности“ и ти спираш, недоумявайки преводачът ли е сгафил или ти си тъп и разтревожен се чудиш какво да правиш с това твърдение
3. И даже, ако си малко по-натраплив, започваш да повтаряш тези мъдрости и един господ знае, какво впечатление правиш на околните

* на сн.: скала (Делфи)

Книгите

1. В "Черният ангел" на Насим Талеб има интересно наблюдение. Авторът счита, че когато си участник в значимо негативно събитие, винаги ти се струва, че то ще е кратко и всеки момент ще свърши, независимо колко вече е продължило. Обратно, страничният наблюдател, особено, ако е журналист /т.е. хронист/ винаги имал усещане, че събитието ще продължава неопределено дълго. Талеб дава пример с многобройните ливански войни, на които е бил пряк свидетел.

2. В "Къщата на халифа" авторът Тахир Шах постоянно се чуди, как в главата на мароканците се съчетават смесената реалност, в която джиновете управляват целия им живот, с необходимостта все пак да свършиш и някоя работа. Всъщност, Шах се опитва да разреши постоянния конфликт между западняшкия си рационализъм, /в който също е бъкано с джинове, но за тях се използва думата - "несъзнавано" и за нея се говори само в специализирани ситуации/ и "дивата мисъл" /Леви-Строс/ на местните.

3. В "Мордовският сукман" /"Мордовский сарафан"/ на Бунин срещнах описана табуирана в класическата литература ситуация, в която героят изпитва забранено привличане към бременна жена, която пък се държи забранено - открито седуктивно. Разказчето е кратко, в обичайния Бунински стил - прекрасно дозирано съчетание между преки до нетърпимост и завуалирани, но без суетност описания на човешки поведения.

4. В "Адоб-Фотошоп CS5 за фотографи", единият от авторите - Д. Шеве, който е от екипа създал софта, много интересно, отвътре разказва за различни техники на обработка, попътно споменавайки как им е хрумнало да разработят дадена функция.

Някак си намерих косвено потвърждение на хипотезата ми, че Фотошоп е нещо като изкуствен интелект, доколкото напомня невронна мрежа. Различни хора работят в различни насоки, след което всичко това се комбинира. Оттук нататък, става нещо покъртително - софтът започва да живее собствен живот. Потребителите откриват комбинации, които авторите нито са очаквали, нито са имали предвид да включват. Друг интересен момент - програмата е толкова мощна и всеобхватна, че повлиява визуалните стандарти на хората и съответно насочва художниците към конструиране на една нова - фотошоп-естетика. Ефектът е, че като видим плакат с красива актриса, си казваме - "даа, здравата са поработили с Фотошопа". В повечето случаи - без никакви преки доказателства - чувствата ни го подсказват.

* на сн.: фрагмент от машина за чистене на улиците