Въпроси пак

1. Да вляза в подводница не ми беше точно детска мечта, тя се появи доста по-късно. Всичко дойде от въпроса какво е морално-биологическото оправдание шейсет млади мъже да влязат в метална тръба, да се потопят на 300 метра и оттам да стрелят с торпеда по минаващите “вражески” кораби и т.н., Като е ясно, че единствената им защита е, че са условно неоткриваеми, но ако все пак ги открият, (защото това е една високотехнологична мъжка игра на стражари и апаши) шансовете им да оживеят са нула
2. Подводницата, в която влязох, беше закотвена на кея и превърната в музей, но си беше точно такъв ад за клаустрофобици, какъвто съм си представял. Шейсет човека вътре, разпределени в 7 херметични отсека. Няма да описвам подробности, само ще спомена, че не можах да си отговоря на въпроса. Ето малко снимки

3. И така, тази я осъществих, сега ми остана само мечтата да поплувам с делфини. Знам - и там ще възникнат въпроси. Но те са доста интелигентни животни и предполагам, че само ще ме удостоят с онази извинителна полуусмивка, с която аз обикновено отказвам закуската в хотела