Песен за Г. Димитров и пасмината му

1. Навремето ходих да гледам как ще взривят мавзолея на Г. Димитров, и даже взех (на конче) едното от двете ми налични деца за да се радваме заедно, но се оказа, че Халикарнаското чудо не се разпарчетоса от първия път и трябваше да се ходи пак
2. Ениуей, сега с радост открих една подчертано налудна „народна“ песен от патогномонична песнопойка издание на БАН от 1953 г. Нотите съм махнал, за да не вземе някой да я запее

ПЕСЕН ЗА БОЛЕСТТА И СМЪРТТА НА ГЕОРГИ ДИМИТРОВ

трапезарска

Болен легна другаря Димитров,
Болен легна йот болест неверна
Па повика своите другари:
Де Терпешев и Васил Коларов,
И повика Югов и Червенков,
И повика Цола Драгойчева.
Па покротко Димитров говори:
— Чуйте мене, вий верни другари!
Ний лежахме низ тевни тевници
И ходихме из концелагери,
А сега ме болест налегнала
Моя болест може оттам да е.
Яз че идем в Съветска Русия
Там че идем болки да си церим
И не знаем с мен какво че стане.
Може язе народ да напусна
И ви давам клетва и заръка:
По моите думи Димитрови,
От нашата славна Република
Немой нещо измама да стане
Като Тито, като Трайчо Костов.
Вие добре народ че учите,
Вий на Сталин думи че слушате,
Че Сталин над цял народ владее,
От уста му атома излиза.

Ка настана ю третийо месец
Много му се болки усилиха.
Окол него доктори шетаха,
Доктори му инжекции слагат,
А Сталин му над глава стоеше.
Втори юли по българско време
Димитров се от народ раздели.
Сталин плаче, дребни сълзи рони,
Сълзи рони, за Димитров жали!

3. Прави впечатление формата „концелагери“. Очевидно към 1949 понятието още е ново и не е станало всенародно любима реалия. Неясен за мен остава и изразът „от уста му атома излиза“. Душата? Атомна бомба?
4. И понеже винаги в такива случаи се питаш на кой болен мозък му хрумва да пее това на трапезата, в бележките поясняват, че: “песента е съчинена и пята от народния певец Атанас Коцев /дядо Мано/, 68 г. от с. Маслово, Софийско. Дядо Мано е член на ТКЗС в родното си село и плодовит народен творец. Песните си пее на угощения, сватби и веселия”
5. Ако несъмненият лоялист дядо Мано е дебютирал с този тъжен текст на “угощения, сватби и веселия” през 1949 г., следващите му участия ще да са били на фестивалите в Белене или Скравена

*илюстрацията е генерирана от Krea

Комутация

1. След няколко заплашителни съобщения, че договорът за телефона ми скоро изтича и след това ще се окажа съвсем сам в електронната вселена, припнах към съответния чек-пойнт, където красиво момиче ми разигра перфектно оня номер с “договорът, който ви предлагам - цялото ми семейство е с него - и баща ми, който много пътува и брат ми и аз”. Аз само се хилех тъпо и си представях баща и - един алиениран несретник, който непрекъснато е на път и те могат да общуват с него само по телефона (насълзени) и то с помощта на изключително изгодният договор (”уникален”, както тя би отбелязала), който ще ми се падне и на мен
2. После си представих как ме вижда тя: мощен, но неприятен старец, ъпдейтващ договора на телефона си (“къде си тръгнал, белобрадов, какъв договор те видял, закога” и т.н.). От друга страна се сетих, че Илф и Петров вече са помислили и за това: “Кой според вас е този мощен старец? Не ми казвайте, вие няма как да знаете. Това е титанът на мисълта, бащата на руската демокрация и особа приближена на императора” (12 ст.). 

Нещо такова, знайш

* Фото: Tamas Dezso

Рекурсивна примка: игра в играта

1. През април 2013 г. компанията Greenheart Games пуска компютърната игра „Game Dev Tycoon“. Според сюжета вие сте разработчик на видеоигри. Започвате през 80-те години в един гараж. Създавате компания, измисляте нов продукт, пускате го на пазара. Борите се с пиратите, които периодично крадат играта ви и я качват в мрежата, т.е. игра тип "Business simulation"
2. Greenheart Games си правят лека гавра. В деня на премиерата на играта те тайно качват в мрежата и нейна пиратска версия, естествено безплатна. В пиратската версия в началото всичко върви отлично - създавате си игра, пускате я на пазара, бизнесът просперира, наемате още сътрудници и нови офиси, от Сони и Майкрософт звънят да питат (в играта са наречени съотв. Vonny и Micronoft). Малко след това обаче, се сблъсквате с мощно пиратство, което ви довежда до фалит, т.е. в хакнатата игра винаги накрая се проваляш
3. След няколко дни тези, изтеглили пиратската версия, проплакали. Във форумите се появили другарски жалейки от хора, които искали питали създателите другите играчи, има ли някакъв начин да се преборят с пиратството в играта. Recursive loop

* на сн.: опт. ил. Ако се вгледаш то трепери

Недовършености

1. Прочетох едно хубаво стихотворение, за което авторката поясняваше: “Недовършено”, а на мен ми се стори довършено. Сетих се за Хърби Хенкок (джаз пианист) разказващ за създаването на “Mayden voyage”: “В един момент толкова се отдалечих от основната тоналност, че вече не знаех как да се върна в нея за да приключа. Около два часа страшно се мъчих, докато един глас не ми прошепна: “Не се връщай, спри дотук, пиесата е готова”
2. Подобно усещане изпитах при последния на Джармуш (“Баща, майка, сестра, брат”) - истории, които можеш да завършиш и рефлекторно ти се иска, но защо? Не е ли прекрасно - внезапно се появяваш, внезапно се отдалечаваш. В опит да избегнеш пошлостта на всяка завършена история

* на сн.: Том Уейтс във филма на Джармуш

За полетите

1. През 1440 г. алхимикът Йоханес Хартлиб в трактата си “Книга на забранените изкуства”, дава рецепта за мехлем, с който ако се намажеш, можеш да полетиш накъдето си искаш (както при Булгаков в М&М или при Омир в Илиада и др.)
Ето текста:

“За да поемат на това пътешествие мъжете и жените, особено вещиците, използват един мехлем наречен «unguentum pharelis». Той се приготвя от седем билки, при това - всяка билка се бере тъкмо в деня, който и е отреден: в неделя - цикория, в понеделник - лунария, вторник - вербена, сряда - пролез, четвъртък - дебелец, петък - Венерин косъм. След това те смесват с кръв от птица и животинска мас и приготвят мазилото, но аз няма да го описвам в детайли, за да не би някой да се изкуши да го направи. Когато решат, те намазват с него пейки или столове, гребла или ръжени и отлитат върху тях. Всичко това не е нищо друго освен негромантия и е най-строго забранено"

2. В рамките на експеримента открих, че мехлемът не е достатъчен, необходимо е и специално заклинание, за което Хартлиб не споменава. За късмет, го намерих в архивите на гр. Беневенто, (град в Италия, с най-голяма концентрация на вещици, през 15 в.) Ето:
«Unguento, unguento
mandame a la noce de Benevento,
supra aqua et supra ad vento
et supra ad omne maltempo»

Преведох го като така:
“Унгвент, унгвент (Мазило, мазилоо!)
заведи ме до ореха на Беневенто
над водата и над вятъра
и над всяко гадно време”.
3. Не поемам отговорност за резултатите, защото веднъж обнародвах заклинание за викане на дявол и после си патих и платих

* Илюстрация от "Три съня за металната трансмутация" на Джовани Назари, алхимик от 16в.

Рояци

Интересна статия  - "Как злонамерени роеве от AI могат да застрашат демокрацията" 

("How malicious AI swarms can threaten democracy", Science, 22.01.26)

1. Група учени са написали текст-предупреждение за това, как социалните мрежи се превземат от самообучаващи се „дигитални личности“. Според тях, сливането на Големите езикови модели (LLM) с автономни агенти създава злонамерени роеве (swarms) от AI, срещу които човечеството все още не е разработило защита
2. Те не са просто ботове, а самоорганизиращи се мрежи с плашещи възможности:
- Устойчива идентичност и памет. Агентите остават в ролята си с месеци, използвайки местен жаргон и фотореалистични аватари. Поведението им не се различава от това на истинските хора
- Автономна координация. Роят не чака команди - множество акаунти разпределят ролите (има “съмняващи се“, „агресивни защитници“, етц.), създавайки илюзия за “човешко” мнозинство
- LLM груминг. AI залива интернет с генерирано съдържание, така че бъдещите невронни мрежи да могат да се обучават от тази комбинация от фейкове и лъжи. Така фейкът се превръща във „факт“ на ниво машинни алгоритми
3. Демокрацията работи добре само когато хората имат разнообразни и достатъчно независими мнения: това обикновено води до по-разумни решения. Но когато 70% от онлайн дискусиите се генерират от AI рой, настъпва епистемологичен световъртеж (“epistemic vertigo”). Хората губят ориентир в пространството на фактите и се радикализират или оттеглят в „дигитален ъндърграунд“.
4. Тъкмо преглътнах, че AI ще придобие съзнание, и ето ти нова опасност - той ще се опитва да ни убеди, че съзнанието и истината изобщо не съществуват и всичко е изчислителната мощ
5. Текстът изглежда леко конспиративен, но да не забравяме и правилото: “Ако си сигурен, че никой не те манипулира, значи си попаднал в ръцете на професионалисти”

*Майлс Дейвис обучава Лохнеското чудовище на тромпет

Фрагм. 02-26

1. Когато Пипи Дългото чорапче открива новата дума “спунк”, се разбира, че никой не знае какво означава тя. Пипи предлага да изброят всички неща, които не са “спунк”, (т.е. използвайки апофатичен похват) и тогава значението ще се появи. Това силно ми напомня любим разказ на Борхес “Пиер Менар, авторът на Дон Кихот”. В него, героят решава да напише отново романа на Сервантес, но не да го “пренапише”, а именно да го напише отново дума по дума. Борхес не твърди, че това е лесно и предлага няколко начина
2. В един въображаем диалог с Платон, той казва: “Метавселената е досущ като моята пещера, но наобратно. Да създадеш сенки по стените и да ги обявиш за по-реални отколкото света навън. Но знай: сенките си остават сенки, колкото и пиксели да им добавяш
3. Дядо Коледа - пореден персонаж в тъжното не-битие на отвъдното, с ясно очертана област на патетично функциониране. С обидна способност едновременно да е на различни места разпределяйки подаръци. Квантов е: някакви деца са го виждали, но по-късно отричат (наблюдението променя наблюдаемото). Възрастни гледат многозначително и най-лошото: “правят се” и в крайна сметка избягват подробности. Случайно ли “Коледа” произтича от колайдер? (А Кант от квант?)

* сн.: Tamas Dezso