За полетите

1. През 1440 г. алхимикът Йоханес Хартлиб в трактата си “Книга на забранените изкуства”, дава рецепта за мехлем, с който ако се намажеш, можеш да полетиш накъдето си искаш (както при Булгаков в М&М или при Омир в Илиада и др.)
Ето текста:

“За да поемат на това пътешествие мъжете и жените, особено вещиците, използват един мехлем наречен «unguentum pharelis». Той се приготвя от седем билки, при това - всяка билка се бере тъкмо в деня, който и е отреден: в неделя - цикория, в понеделник - лунария, вторник - вербена, сряда - пролез, четвъртък - дебелец, петък - Венерин косъм. След това те смесват с кръв от птица и животинска мас и приготвят мазилото, но аз няма да го описвам в детайли, за да не би някой да се изкуши да го направи. Когато решат, те намазват с него пейки или столове, гребла или ръжени и отлитат върху тях. Всичко това не е нищо друго освен негромантия и е най-строго забранено"

2. В рамките на експеримента открих, че мехлемът не е достатъчен, необходимо е и специално заклинание, за което Хартлиб не споменава. За късмет, го намерих в архивите на гр. Беневенто, (град в Италия, с най-голяма концентрация на вещици, през 15 в.) Ето:
«Unguento, unguento
mandame a la noce de Benevento,
supra aqua et supra ad vento
et supra ad omne maltempo»

Преведох го като така:
“Унгвент, унгвент (Мазило, мазилоо!)
заведи ме до ореха на Беневенто
над водата и над вятъра
и над всяко гадно време”.
3. Не поемам отговорност за резултатите, защото веднъж обнародвах заклинание за викане на дявол и после си патих и платих

* Илюстрация от "Три съня за металната трансмутация" на Джовани Назари, алхимик от 16в.

Рояци

Интересна статия  - "Как злонамерени роеве от AI могат да застрашат демокрацията" 

("How malicious AI swarms can threaten democracy", Science, 22.01.26)

1. Група учени са написали текст-предупреждение за това, как социалните мрежи се превземат от самообучаващи се „дигитални личности“. Според тях, сливането на Големите езикови модели (LLM) с автономни агенти създава злонамерени роеве (swarms) от AI, срещу които човечеството все още не е разработило защита
2. Те не са просто ботове, а самоорганизиращи се мрежи с плашещи възможности:
- Устойчива идентичност и памет. Агентите остават в ролята си с месеци, използвайки местен жаргон и фотореалистични аватари. Поведението им не се различава от това на истинските хора
- Автономна координация. Роят не чака команди - множество акаунти разпределят ролите (има “съмняващи се“, „агресивни защитници“, етц.), създавайки илюзия за “човешко” мнозинство
- LLM груминг. AI залива интернет с генерирано съдържание, така че бъдещите невронни мрежи да могат да се обучават от тази комбинация от фейкове и лъжи. Така фейкът се превръща във „факт“ на ниво машинни алгоритми
3. Демокрацията работи добре само когато хората имат разнообразни и достатъчно независими мнения: това обикновено води до по-разумни решения. Но когато 70% от онлайн дискусиите се генерират от AI рой, настъпва епистемологичен световъртеж (“epistemic vertigo”). Хората губят ориентир в пространството на фактите и се радикализират или оттеглят в „дигитален ъндърграунд“.
4. Тъкмо преглътнах, че AI ще придобие съзнание, и ето ти нова опасност - той ще се опитва да ни убеди, че съзнанието и истината изобщо не съществуват и всичко е изчислителната мощ
5. Текстът изглежда леко конспиративен, но да не забравяме и правилото: “Ако си сигурен, че никой не те манипулира, значи си попаднал в ръцете на професионалисти”

*Майлс Дейвис обучава Лохнеското чудовище на тромпет

Фрагм. 02-26

1. Когато Пипи Дългото чорапче открива новата дума “спунк”, се разбира, че никой не знае какво означава тя. Пипи предлага да изброят всички неща, които не са “спунк”, (т.е. използвайки апофатичен похват) и тогава значението ще се появи. Това силно ми напомня любим разказ на Борхес “Пиер Менар, авторът на Дон Кихот”. В него, героят решава да напише отново романа на Сервантес, но не да го “пренапише”, а именно да го напише отново дума по дума. Борхес не твърди, че това е лесно и предлага няколко начина
2. В един въображаем диалог с Платон, той казва: “Метавселената е досущ като моята пещера, но наобратно. Да създадеш сенки по стените и да ги обявиш за по-реални отколкото света навън. Но знай: сенките си остават сенки, колкото и пиксели да им добавяш
3. Дядо Коледа - пореден персонаж в тъжното не-битие на отвъдното, с ясно очертана област на патетично функциониране. С обидна способност едновременно да е на различни места разпределяйки подаръци. Квантов е: някакви деца са го виждали, но по-късно отричат (наблюдението променя наблюдаемото). Възрастни гледат многозначително и най-лошото: “правят се” и в крайна сметка избягват подробности. Случайно ли “Коледа” произтича от колайдер? (А Кант от квант?)

* сн.: Tamas Dezso

Кратък сценарий за road movie

1. Като си карах по магистъра към Пловдив и в един момент си дадох сметка, че от всеки три билборда на пътя, два ме канят да спечеля някой лев в казиното, а третият ме съветва да си купя тежка селскостопанска техника. Не съм прост, веднага долових завуалираното внушение: “спечели голяма сума в казиното и после веднага инвестирай в комбайн-два”
2. Вероятно ще се замисля за един новичък хедер на John Deere (с технология Grain Sensing - измерва протеина на зърното в реално време!) или поне за една балопреса, но ми хрумна друга идея. Хазартът както всяка зависимост е вид наркомания с някои специфики (например, казиното се крепи на страх и надежда, дрогата - само на страх), така че, щом ще рекламираме комара не е ли възможно на всеки три билборда да има четвърти, посветен на хероина или някоя от по-новите дроги
3. Също така предполагам, че има някаква тайнствена връзка между стила на управление на държавата и казиното, но това най-добре ще го обяснят шофьорите на таксита
4. Ситуацията (убий ме - не знам защо), ми напомня Макдоната с нейните три билборда извън Ебинг, Мисури

* ез. Дойран, удавената гора

Фргмти 12-25

1. Живееш си спокойно, всички наоколо са по-стари от теб, а после изведнъж - пак си живееш спокойно, но всички наоколо са по-млади от теб. Избрал си роля на извратена бащина фигура, мразиш постграмотното (post-literary) общество, отдавна знаеш, че “луди има навсякъде, даже и в лудницата” (Б. Шоу). Заедно с другите наблюдаваш наличната реалност и симулираш искрено изумление - или защитен екран или да не разочароваш някого
2. С незнаен мотив се качвам в грозен соцдизайнерски трамвай: заварени листове ламарина формират метален ковчег, боядисан в жълто, с хендмейд табела “12” на прозореца. Тази линия не минава оттук, персонален Мадрапур? Движи се много бързо, но очаквано - в такова зловещо чудо винаги си на ръба на суицида
3. Прищява ми се както преди - да натисна всички звънци на непознат вход и да избягам - беззвучна фуга на добре темпериран домофон. После се сещам, че няма нужда да бягам - възрастта и външността ми (бабунково от ботокс и филъри лице), ме пазят от подозрения в арогантна клавирна проява

* сн.: Chema Madoz

Лари Уолтърс - мотивационен лектор

1. Ако човек се опита да си обясни нечие поведение и не внимава, почти винаги попада в капана на линейността и започва да настоява, че събитието “Y” се е случило, защото преди това се е случило събитието “Х”. Да, но преди Y е имало цяла поредица от събития-бифуркации - y1, у2, у3, etc., за които не знаем, не защото са тайни, а защото за Актора те са били важни, а за нас не
2. Нека си спомним (с необходимото уважение към битовата лудост) за Лари Уолтърс, който от малък искал да стане летец, но не го приели заради слабо зрение и към 33-тата си година не издържал и привързал 45 метеорологични балона с хелий към градинския си стол, за да полети малко из квартала /Лос Анжелис/. Не знаем дали е чел Мечо Пух като малък, но си взима и пушка за да пука балоните като реши да се приземява
3. Поради досадна грешка в изчисленията /интересно с какви формули е работил?/, Лари се издига на височина 4.5 километра, където:
а) попада в зоната на въздушния трафик на близкото летище
б) измръзва силно, вятърът го отнася към океана
в) успява да се спусне на земята, но известно време виси на жици и прекъсва тока в цял район
4. Поразителното е, че след тази незначителна неприятност, Лари решава да стане мотивационен лектор. Представям си как си казва: “Ок, бях в стратосферата, стрелях по балони, висях на жици, спрях тока в цял район, глоби ме полицията и вбесената гражданска авиация. Мисля, че е подходящо да стана мотивационен лектор”
5. Човекът-балон Лари (“Lawnchair Larry”) честно се пробва в бранша, но без особен успех. Застрелва се през 1993-та, без обяснения, десет години след полета си

* на сн.: след приземяване

Митологики

1. Все си мисля, че Гърция не трябва да се хаби само за плаж и кухня. Всички усещат, че точно това море е потресаващ антидепресант, който не го пиеш, а се потапяш в него. Но не, не е само това
2. Примерно, караш си из някое градче и виждаш хотел “Амфитрион”. Какво са имали предвид? Е как - това е мъжът на Алкмена - смел воин, внук на Персей, пастрок на Херакъл и т.н. Алкмена била много красива и Зевс, както често правел, и се явил и слънцето не изгряло три дни и т. н. Така Алкмена родила Херакъл, което изобщо не зарадвало Хера и последвала серия от злополучни страдания и чудотворни хепиендове
3. Или гледам как туристите се качват на ферибот “Алкиона”. Там - друга история: Алкиона и Кеик били обичлива млада двойка, тя - дъщеря на бога на ветровете (Еол), той - син на Еосфор (Фосфор) - бог на Утринната звезда). Понякога така се умилявали, че се наричали един друг „Зевс” и “Хера“. Това разгневило Зевс. Кеик отплавал по работа и загинал в буря. Алкиона, от отчаяние се хвърлила в морето. Боговете, били впечатлени и ги превърнали в птици - алкиони. Хера даже помолила Посейдон в тяхна чест да укроти стихията за четиринадесет дни (около зимното слънцестоене) и така се появил изразът “Дни на халциона“ – две седмици благополучие и спокойствие
4. Знаят ли туристите в какви истории се напъхват неволно? Не ги ли е страх, че може Хера да ги превърне в невестулки както станало с прислужницата на Алкмена? Или смътно усещат, че това е начинът да се докоснат до архетипите си? Тоест, да разберат защо са дошли. Други ще отидат на плаж и т.н.

*На сн.: кръстопът