Желе

1. Понякога се плаша като гледам какви мощни конструкции хората са закрепили върху желе от илюзии и индоктринации (както ще каже специалист: “Баси многообразието от наративи!”) и как вярват, че с малко труд и късмет ще превърнат вълка в домашно куче или с повече поза, ще ги видят като Езоп и недай си боже някой да се усъмни, че не са
2. Значи: следва да подтичваш весело в тази какафония на деградацията (лекарите съветват: “движи се повече, говори по-малко, движението е живот, говоренето - смърт”), поискай скромен, но странен подарък - както най-малката (т.е. правилната) сестра в приказките ловко превръща скромността си в проклятие, така и ти. И също: прекалените очаквания са си твой проблем, не чужд
3. Ако можех да рисувам, в картините си бих се стремил да докарам тази категорична прозрачност и лекота като в натюрмортите на Хуан ван дер Хамен-и-Леон (на снимката), но невинаги щях да успявам или както щеше каже критиката: “Той винаги не успява”. Докато правилното е: “Той никога не успява”

* на сн.: Хуан ван дер Хамен-и-Леон, 1622г., 

"Натюрморт със сладкиши и стъклени съдове" детайл (oil on canvas)

Фр. 0826-2

1. Преди доста време имах удоволствието да прочета няколко лекции пред ерудирана аудитория и забелязах приятна особеност: подготвяйки се, лекторът значително разширява интелектуалният си хоризонт, докато за слушателите няма никаква гаранция за подобен ефект
2. Н. Гочев:
“... Изобщо гръцките думи за нас са далеч по-малко чужди, отколкото латинските. Аз не ги смятам за чуждици, защото те се ползват почти еднакво във всички европейски езици (общоевропейски са). Латинските обаче трябва да се избягват, доколкото е възможно. Защото ние и римляните почти еднакво сме строили езика си върху гръцкия, и следователно няма защо да минаваме през латински, за да въвеждаме подходящи думи”
3. Един зъболекар ми разказа, че си сложил кафе-машина с капсули в кабинета, за да могат пациентите докато чакат да си пиийкат божествена кафява течност. После видял на камерите, че хората си прибират капсулите за вкъщи и се огорчил много

* ил.: Пациентка в чакалнята на зъболекар, краде капсули за кафе докато чака. (Направено с magnific-ai-image-generator)

Фр. 0826

1. Вече ми натежава досадното усещане, че накъдето те отиват, оттам аз се връщам и дали да не им съобщя, че там няма нищо особено, но знам - ще го схванат като шега (и слава богу).
Или пък NPC-тата с тяхната “разумна достатъчност”, карпе дием и постепенна деградация в опитите си да “грокват”* (Хайнлайн), да "фастват" 16 на 8 и да избягват климатиците
2. И все по-рядко повтарящият се сън как вадиш вода от кладенец и кофата постоянно пада обратно, удря се в стените, дрънчи на празно (поне да я бях напълнил като хората) и пак отново
3. Шендерович:
"Красиво момиче в кафето на летището омагьосано слуша някакъв дълъг сюжет по телефона и само отвреме-навреме произнася:
Ебаси… ебаси!
И изведнъж си представих, че и разказват “Одисея” или “Братя Карамазови”.
Всъщност, почти всеки базисен сюжет в световната литература се вписва в тази универсална реакция"

* "грокване” - термин на Робърт Хайнлайн - сливане с предмета, който искаш да опознаеш

Фрагменти 0726

1. Като всички нормални хора и аз се вълнувам от черния квадрат на Малевич - защо е, как да реагирам: да си мълча или само “О, този нещо знае!” е достатъчно? Но ето, в едно интервю на Ирина Антонова, културоложка, какво срещам: “Да ви отговоря ли? Мога. Малевич всъщност ни казва: “Момчета, всичко свърши. Дотук беше”
2. Интересен етюд: девойка седи на пейка в градинката и чете книга. Тъкмо да се зарадвам - хартиен носител, зеленина, нежни цветя - еротично! и виждам, че хитрушата дискретно се снима с телефона. Божествена е, снима видео “как чете” или “че чете”. Интересно какво ще направи после с полученото порно?
3. Както била казала скърцащата врата на баба Яга: “Колко години вече ти служа и ти нито веднъж не ми сипа малко масълце”. Както била отговорила Яга: “Невър! Много молим, не желая пошли пеперудени ефекти!

* ил.: Библия, Англия 13 в.

Поток на съзн. в рамките на закона

1. Обратно на принципа “Да обясниш означава да опростиш”, винаги се опитвам да обясня чрез сложни асоциативни вериги, разбираеми и достъпни (а често и недостъпни) само за мен. Разбира се, има един велик момент, когато присъстващите се споглеждат, защото за заподозрели, че мислят за едно и също
2. Или неспиращите опити да усъвършенстваш неспособностите си, защото постоянно откриваш, че си написан върху предишен текст и това ти е оправданието да не импровизираш, защото някоя полуизтрита пошлост току прозира, (приеми го: ти си палимпсест) и току улесни объркан конспиролог да те убеждава, че си в "матрицата", (а тази пошла метафора молим, сменяй веднага с "хаос и странни атрактори")
3. Или като напомпан с патетика класификатор, със склонност към обитаване на символни пространства (килери, мазета) и с грешката, че отговорът е важен, но мълчанието е по-важно. Още повече, ако ще фъфлиш

*Ил. от Григорий Остер "Вредни съвети"

Песен за Г. Димитров и пасмината му

1. Навремето ходих да гледам как ще взривят мавзолея на Г. Димитров, и даже взех (на конче) едното от двете ми налични деца за да се радваме заедно, но се оказа, че Халикарнаското чудо не се разпарчетоса от първия път и трябваше да се ходи пак
2. Ениуей, сега с радост открих една подчертано налудна „народна“ песен от патогномонична песнопойка издание на БАН от 1953 г. Нотите съм махнал, за да не вземе някой да я запее

ПЕСЕН ЗА БОЛЕСТТА И СМЪРТТА НА ГЕОРГИ ДИМИТРОВ

трапезарска

Болен легна другаря Димитров,
Болен легна йот болест неверна
Па повика своите другари:
Де Терпешев и Васил Коларов,
И повика Югов и Червенков,
И повика Цола Драгойчева.
Па покротко Димитров говори:
— Чуйте мене, вий верни другари!
Ний лежахме низ тевни тевници
И ходихме из концелагери,
А сега ме болест налегнала
Моя болест може оттам да е.
Яз че идем в Съветска Русия
Там че идем болки да си церим
И не знаем с мен какво че стане.
Може язе народ да напусна
И ви давам клетва и заръка:
По моите думи Димитрови,
От нашата славна Република
Немой нещо измама да стане
Като Тито, като Трайчо Костов.
Вие добре народ че учите,
Вий на Сталин думи че слушате,
Че Сталин над цял народ владее,
От уста му атома излиза.

Ка настана ю третийо месец
Много му се болки усилиха.
Окол него доктори шетаха,
Доктори му инжекции слагат,
А Сталин му над глава стоеше.
Втори юли по българско време
Димитров се от народ раздели.
Сталин плаче, дребни сълзи рони,
Сълзи рони, за Димитров жали!

3. Прави впечатление формата „концелагери“. Очевидно към 1949 понятието още е ново и не е станало всенародно любима реалия. Неясен за мен остава и изразът „от уста му атома излиза“. Душата? Атомна бомба?
4. И понеже винаги в такива случаи се питаш на кой болен мозък му хрумва да пее това на трапезата, в бележките поясняват, че: “песента е съчинена и пята от народния певец Атанас Коцев /дядо Мано/, 68 г. от с. Маслово, Софийско. Дядо Мано е член на ТКЗС в родното си село и плодовит народен творец. Песните си пее на угощения, сватби и веселия”
5. Ако несъмненият лоялист дядо Мано е дебютирал с този тъжен текст на “угощения, сватби и веселия” през 1949 г., следващите му участия ще да са били на фестивалите в Белене или Скравена

*илюстрацията е генерирана от Krea

Комутация

1. След няколко заплашителни съобщения, че договорът за телефона ми скоро изтича и след това ще се окажа съвсем сам в електронната вселена, припнах към съответния чек-пойнт, където красиво момиче ми разигра перфектно оня номер с “договорът, който ви предлагам - цялото ми семейство е с него - и баща ми, който много пътува и брат ми и аз”. Аз само се хилех тъпо и си представях баща и - един алиениран несретник, който непрекъснато е на път и те могат да общуват с него само по телефона (насълзени) и то с помощта на изключително изгодният договор (”уникален”, както тя би отбелязала), който ще ми се падне и на мен
2. После си представих как ме вижда тя: мощен, но неприятен старец, ъпдейтващ договора на телефона си (“къде си тръгнал, белобрадов, какъв договор те видял, закога” и т.н.). От друга страна се сетих, че Илф и Петров вече са помислили и за това: “Кой според вас е този мощен старец? Не ми казвайте, вие няма как да знаете. Това е титанът на мисълта, бащата на руската демокрация и особа приближена на императора” (12 ст.). 

Нещо такова, знайш

* Фото: Tamas Dezso