За полетите

1. През 1440 г. алхимикът Йоханес Хартлиб в трактата си “Книга на забранените изкуства”, дава рецепта за мехлем, с който ако се намажеш, можеш да полетиш накъдето си искаш (както при Булгаков в М&М или при Омир в Илиада и др.)
Ето текста:

“За да поемат на това пътешествие мъжете и жените, особено вещиците, използват един мехлем наречен «unguentum pharelis». Той се приготвя от седем билки, при това - всяка билка се бере тъкмо в деня, който и е отреден: в неделя - цикория, в понеделник - лунария, вторник - вербена, сряда - пролез, четвъртък - дебелец, петък - Венерин косъм. След това те смесват с кръв от птица и животинска мас и приготвят мазилото, но аз няма да го описвам в детайли, за да не би някой да се изкуши да го направи. Когато решат, те намазват с него пейки или столове, гребла или ръжени и отлитат върху тях. Всичко това не е нищо друго освен негромантия и е най-строго забранено"

2. В рамките на експеримента открих, че мехлемът не е достатъчен, необходимо е и специално заклинание, за което Хартлиб не споменава. За късмет, го намерих в архивите на гр. Беневенто, (град в Италия, с най-голяма концентрация на вещици, през 15 в.) Ето:
«Unguento, unguento
mandame a la noce de Benevento,
supra aqua et supra ad vento
et supra ad omne maltempo»

Преведох го като така:
“Унгвент, унгвент (Мазило, мазилоо!)
заведи ме до ореха на Беневенто
над водата и над вятъра
и над всяко гадно време”.
3. Не поемам отговорност за резултатите, защото веднъж обнародвах заклинание за викане на дявол и после си патих и платих

* Илюстрация от "Три съня за металната трансмутация" на Джовани Назари, алхимик от 16в.

Рояци

Интересна статия  - "Как злонамерени роеве от AI могат да застрашат демокрацията" 

("How malicious AI swarms can threaten democracy", Science, 22.01.26)

1. Група учени са написали текст-предупреждение за това, как социалните мрежи се превземат от самообучаващи се „дигитални личности“. Според тях, сливането на Големите езикови модели (LLM) с автономни агенти създава злонамерени роеве (swarms) от AI, срещу които човечеството все още не е разработило защита
2. Те не са просто ботове, а самоорганизиращи се мрежи с плашещи възможности:
- Устойчива идентичност и памет. Агентите остават в ролята си с месеци, използвайки местен жаргон и фотореалистични аватари. Поведението им не се различава от това на истинските хора
- Автономна координация. Роят не чака команди - множество акаунти разпределят ролите (има “съмняващи се“, „агресивни защитници“, етц.), създавайки илюзия за “човешко” мнозинство
- LLM груминг. AI залива интернет с генерирано съдържание, така че бъдещите невронни мрежи да могат да се обучават от тази комбинация от фейкове и лъжи. Така фейкът се превръща във „факт“ на ниво машинни алгоритми
3. Демокрацията работи добре само когато хората имат разнообразни и достатъчно независими мнения: това обикновено води до по-разумни решения. Но когато 70% от онлайн дискусиите се генерират от AI рой, настъпва епистемологичен световъртеж (“epistemic vertigo”). Хората губят ориентир в пространството на фактите и се радикализират или оттеглят в „дигитален ъндърграунд“.
4. Тъкмо преглътнах, че AI ще придобие съзнание, и ето ти нова опасност - той ще се опитва да ни убеди, че съзнанието и истината изобщо не съществуват и всичко е изчислителната мощ
5. Текстът изглежда леко конспиративен, но да не забравяме и правилото: “Ако си сигурен, че никой не те манипулира, значи си попаднал в ръцете на професионалисти”

*Майлс Дейвис обучава Лохнеското чудовище на тромпет

Фрагм. 02-26

1. Когато Пипи Дългото чорапче открива новата дума “спунк”, се разбира, че никой не знае какво означава тя. Пипи предлага да изброят всички неща, които не са “спунк”, (т.е. използвайки апофатичен похват) и тогава значението ще се появи. Това силно ми напомня любим разказ на Борхес “Пиер Менар, авторът на Дон Кихот”. В него, героят решава да напише отново романа на Сервантес, но не да го “пренапише”, а именно да го напише отново дума по дума. Борхес не твърди, че това е лесно и предлага няколко начина
2. В един въображаем диалог с Платон, той казва: “Метавселената е досущ като моята пещера, но наобратно. Да създадеш сенки по стените и да ги обявиш за по-реални отколкото света навън. Но знай: сенките си остават сенки, колкото и пиксели да им добавяш
3. Дядо Коледа - пореден персонаж в тъжното не-битие на отвъдното, с ясно очертана област на патетично функциониране. С обидна способност едновременно да е на различни места разпределяйки подаръци. Квантов е: някакви деца са го виждали, но по-късно отричат (наблюдението променя наблюдаемото). Възрастни гледат многозначително и най-лошото: “правят се” и в крайна сметка избягват подробности. Случайно ли “Коледа” произтича от колайдер? (А Кант от квант?)

* сн.: Tamas Dezso