Вдъхновено от природата

Вчера - безплодно блуждаене около Враца в напразен опит да ни се открие Врачанския Балкан. Много хубав врачански парк край реката и онези грандиозни скали наречени Вратцата. Открих даже и вагинална пещера /на снимката/.

В парка имаше и един луксозен хотел с носеща се чалга от бели мерцедеси. Чалга в 12 на обяд, копеле! Представям си до вечерта - от едната ми страна разкошната природа, от другата - балкански релакс. Умираш трудно.

Ключов експириънс: смок ти се мотае в краката. Уж безопасно, но мигом охладняваш вътрешно и ти се изпъпчва челцето;

След Враца - разклонът за Вършец. Странният варан погълнал Балкана отляво и полската книжарница отдясно, затворена поради слаби продажби. 

Село Стояново - местност Соповица. Там имало надупчени карстови скали в реката и можело да се чуе свистене, предположително - дихание на самодиви. Или бяха под водата, или някъде по-нататък, но там някви цигани си общуваха и не посмях да ги безпокоя.

Ключов експириънс: жена на непреклонна възраст унищожаваше тревата с препарат, наречен NASA.

Мътнишки манастир - трикратно претърсване на района с разпит на спорадични аборигени, без ефект. На всеки 500 метра имаше по проститутка.

Ключов експириънс: попитахме за манастира сводника - симпатичен бабан с изрусени вежди и два телефона в ръце. Излезе от един храст и беше крайно учтив, извини се и каза, че не е от тук. Не ни допусна в света си, този демиург на удоволствията. Не смеси сакралното /манастирската ни интенция/ с профанното /Das Lustprinzip/. Не съм правил снимки по лични  и религиозни съображения.

Пещерата "Леденика". Наоколо е красиво, но като приближиш, влизаш в облагородена с европейски фонд среда - странна сферична конструкция около входа /Франк Лойд Райт?/, открит амфитеатър с психеделични статуи от папиемаше /LSD?/ и куп малки, миризливи кончета /предлага се езда/.

Ключов експириънс: пак там. Повръщане до кух, еднорък травестит в син кринолин (заснето със специална цайтраферна камера тип schießenschnell от Роси)

На връщане - Елисейна, любимият ми марсиански пейзаж. Не се сдържах и пак направих няколко снимки. Но мечтата да побродя по отсрещните сипеи и да вляза в някоя от съборетините там, си остава. И да пропадна в някоя галерия. И да е радиоактивно.

И за последно - красив ЖП мост край Лакатник, не се сдържах и отидох да го разгледам

Някъде го прочетох и не мога да спра да го повтарям: животът е забележителен и дивен, стига само да забелязваш и да се дивиш.

Божият мост и наоколо

1. Бях тръгнал към Божия мост до село Лиляче, Врачан Балкан и даже и стигнах дотам, но реката беше толкова бурна и недоволна и каньонът долу беше недостъпен, а исках да вляза в него, да поджапам и поснимам, но само самоубиец би го направил при този статус на речното корито. Сигурно е въпрос на възпитание, но обичам свободните разходки из водна площ и неведнъж /вариант: "неведнаж" - архаизъм, дублет/ съм го доказвал.

2. После - Искър, отсреща - скала "Ритлите"

3. Пак там. Наистина трябва да отделя по-голямо внимание на Врачан Балкан. То е някакво свръхфотогенично чудо само на 120 км от София, а аз някак си все го избягвам.

4. По пътя - един манастир - Черепишкия

5. Костница. Преобладават черепи и бедрени - най-яките са и само те остават след човека и всичките му претенции

6. Ето го отново онова фантастично място до шосето край Лъкатник, дето гърмящата стихия минава на метър и половина от теб и ти се чудиш как става номера, че си жив

Медна мина

Снимки от изоставения меден рудник при село Цар Асен /Abandoned copper mine at King Ass village, англ./
1. По пътя - псевдоримски мост

2. Постепенно реките започнаха да стават меднооранжеви до червени. Това е Тополница, казват, че освен мед /не пчелен/, в нея се намират и арсен, и кадмий. Като я гледам обаче с острия си геоложки поглед, не мож' да няма Гадолиний, и Технеций, Хром, и Ванадий, Тербий, Стронции, Титан и Лантан.

3. Още

4. Ето го и рудника. Кой ли не го е снимал, но и аз. Стандартен изглед към Вълшебното езеро с тежките метали

5. Слизам долу, при любимите ми цветове - всички възможни охри на зелен фон. Мъртъв съм.

 6.

 7.

Манастиринг

1. Традиционният бърз набег през линията Метаксас, малко преди тълпите

2. Калдъръм /калос дромос/ в двора на Св. Йоан Предтеча /Продромос/. Вляво е конкоатчето, с което измервам изминалото време

3. Същото

4. Наоколо - дървета-свещи 

5. Какво са се хванали, голема дружба е

6. Задават се развълнувани лелки с посребрени коси

7. В търсене на един друг манастир попадаме на реката Ангитис 

8. Ето го - "Света Богородица Икосифиниса“

9. Богомолка

10. Богомол

край

Злобно и дневно

1. Някъде четох за една интересна система за гласуване. Като начало - отказваме се от принципа "един човек - един глас". Добавя се по един глас на всеки гласуващ, по определени критерии - за висше образование- +1, за собствен бизнес- +1, ако има повече от едно дете- +1, ако плаща данъци над определена сума- +1, ако има куче/хамелеонче/- +1, ако знае повече от два езика- +1, ако може да каже основните произведения на Платон- +1 и т.н. Ще има и негативни критерии - безработен, няма деца, не знае езици, няма куче /хамелеонче/, не знае кой е Платон и други подобни - гласът на такъв човечец ще се умножава по определен понижаващ коефицент и ще е по-малко от единица, а в запуснати случаи ще клони към зеро. При тази система по-смислените избиратели ще получат по-голяма "тежест" и ще е по-неизгодно да се купуват гласове с кюфтета. Хората-кюфтета /не знаят езици, нямат куче /хамелеонче/, не знаят кой е Платон, не плащат никакви данъци, не бачкат и т.н./ след коефицентите, ще имат глас примерно 0.0015, т.е. - малко по-малък от единица и няма да могат да диктуват бъдещето на останалите.

2. През 1968 севернокорейците прехващат американския разузнавателен кораб "Пуебло" и задържат екипажа за 11 месеца. През това време, кимирсеновците постоянно ги снимат и твърдят, че ония се каят безспир и разобличават агресията на родната си страна и партия. На множеството снимки, американците използват международният знак - среден пръст, вероятно за да заклеймят агресора /САЩ/, а най-вероятно - за да съобщят на близките си, че са здрави и добре, та да не се тревожат. Когато корейците питат какво е това с пръстите, те им казват, че това е "хавайски символ на късмета"/виж снимката/;

3. За да се реши проблемът с изсичането на българските гори, трябва да се създаде сайт, Фейсбук-страница, инстаграм и да се направи приложение за смартфони. Ще помогнат също и флаери, лепенки и билборди. Трябва да има и интернет-форум с групов aвтопортрет /group selfy/. Накрая е желателно, превозвачите на дървесина да блокират КПП-тата към Гърция. Всеки, който лайкне и шерне това, следва да напише във ФБ-ка си, че работи по проект срещу незаконната сеч на българските гори;

4. Средновековието никога не е достатъчно. Обява за следния конгломерат медицински услуги:

<<Неврохирургия, кардиохирургия, масаж, анализ на чакрите>>

5. Преди няколко години, на полуостров Пилио се докоснах до гръцкия начин за възприемане на икономическите кризи, участвайки в следния диалог:

Грък: - Какво, в криза ли? Ама кой, вие ли?

Аз: - Ние, да. Но казват, че и вие.

Грък: - А, и ние ли! А, да и ние, да! Искате ли да изпием по едно фрапе?

*на сн.: към т. 2 - пленените американци показват среден пръст

За баса и въобще

1. Като слушам басистите и как само си личи тенденцията. Басът не е солов инструмент, затова е много гот като го изведат отпред. И понеже солиращите басисти станаха много, за да изплуваш, се очерта задължителна програма. Първо всички развиха свръхтехники /пренесени от китарните - фламенкото, слаповете, etc./. После започнаха да не им стигат струните - от четириструнни, басовете станаха с по 5-6-7 струни. После отделни музиканти опитаха с безпрагов бас - много интересно, много стилно, много хибридно. Други пък, си поръчаха някакви чудовищни конструкции - или с много струни или с променящ се по време на изпълнението строй. Пипаха и електрониката - шантави ефекти, миди басове, но там се сблъскаха с кибордистите, все пак те са абсолютните Императори на електронния звук и бяха смачкани и с рикошет назад. Сега вече всички са опрели тавана и като количество и като техника и като оригиналност на конструкцията, няма накъде. И какво следва? Същото каквото и преди - има музиканти с идеи и тях веднага ги разпознаваш и такива, които просто жулят нещо адски технично, но на контролния въпрос - "защо?" /Б. Шоу/, they haven't answer. 

2. И с фотографията е така.

3. И с всичко е така.

*на сн.: Стенли Кларк, 65г., 4 струни, фрашкан с идеи

Блус и риба от делтата

1. Бях си харесал една сервитьорка, някак си по мой вкус оформена. И каретата и хубави, и картофите, а ребърцата, а зелената и салата, на фона на истински делта-блус и двамата постоянни викащи посетители. Или притежатели на акции ли са, не знам, но все там киснат, пият бира, а темите им - алегро виваче - как спах, как се събудих, /уникално, как/, понякога философстващи в аз-форма: "какви ярки цветове имат телесните ми течности когато съм болен - пикнята ми ярко жълта, сополите ми ярко зелени - патологията патетично сатурира колористиката на тялото ми". 

Но един път сервитьорката проговори, нещо ми каза. Бързичко си допих шартрьоза и отичах навън. Разбира се, сподирен от недобрите погледи на пенсионираната актриса и възрастният радетел на гонзо-журналистиката, пак на бира, но в красиви бутилки. Не трябваше да проговаря, не трябваше. Така е то, като си намисляш желанието преди да е паднала звездата.

2. Срещнах един приятел, с когото имахме ярък, но еднократен риболов преди няколко години. Покани отново. Можело да отидем да ловим на топлия канал на АЕЦ-Козлодуй. Не разбирам от риболов, но от радиология - да. Чаках да подкрепи поканата си с някой интересен факт - например, колко бекерела ще получим за 8 часа удоволствие в топлия канал или ако иска да ми ги даде в рентгенчасове, ще ги рекалкулирам, знам как - умножава се по една константа на Мария Кюри. Разбира се и в миликюри да ми ги каже пак ще си ги преведа. Но той мълчи. Получи се неудобна пауза, която се опитах да запълня с тъпа шега - какви са тия риби там - двуглави, пеят, светят на разсъмване и т.н. Не се хареса шегата и аз самият на нейния фон не светнах в изгодна светлина. Разделихме се с неопределена тъга.

* на сн.: някъв мегъзин в Лишбоа.