Песен за Г. Димитров и пасмината му

1. Навремето ходих да гледам как ще взривят мавзолея на Г. Димитров, и даже взех (на конче) едното от двете ми налични деца за да се радваме заедно, но се оказа, че Халикарнаското чудо не се разпарчетоса от първия път и трябваше да се ходи пак
2. Ениуей, сега с радост открих една подчертано налудна „народна“ песен от патогномонична песнопойка издание на БАН от 1953 г. Нотите съм махнал, за да не вземе някой да я запее

ПЕСЕН ЗА БОЛЕСТТА И СМЪРТТА НА ГЕОРГИ ДИМИТРОВ

трапезарска

Болен легна другаря Димитров,
Болен легна йот болест неверна
Па повика своите другари:
Де Терпешев и Васил Коларов,
И повика Югов и Червенков,
И повика Цола Драгойчева.
Па покротко Димитров говори:
— Чуйте мене, вий верни другари!
Ний лежахме низ тевни тевници
И ходихме из концелагери,
А сега ме болест налегнала
Моя болест може оттам да е.
Яз че идем в Съветска Русия
Там че идем болки да си церим
И не знаем с мен какво че стане.
Може язе народ да напусна
И ви давам клетва и заръка:
По моите думи Димитрови,
От нашата славна Република
Немой нещо измама да стане
Като Тито, като Трайчо Костов.
Вие добре народ че учите,
Вий на Сталин думи че слушате,
Че Сталин над цял народ владее,
От уста му атома излиза.

Ка настана ю третийо месец
Много му се болки усилиха.
Окол него доктори шетаха,
Доктори му инжекции слагат,
А Сталин му над глава стоеше.
Втори юли по българско време
Димитров се от народ раздели.
Сталин плаче, дребни сълзи рони,
Сълзи рони, за Димитров жали!

3. Прави впечатление формата „концелагери“. Очевидно към 1949 понятието още е ново и не е станало всенародно любима реалия. Неясен за мен остава и изразът „от уста му атома излиза“. Душата? Атомна бомба?
4. И понеже винаги в такива случаи се питаш на кой болен мозък му хрумва да пее това на трапезата, в бележките поясняват, че: “песента е съчинена и пята от народния певец Атанас Коцев /дядо Мано/, 68 г. от с. Маслово, Софийско. Дядо Мано е член на ТКЗС в родното си село и плодовит народен творец. Песните си пее на угощения, сватби и веселия”
5. Ако несъмненият лоялист дядо Мано е дебютирал с този тъжен текст на “угощения, сватби и веселия” през 1949 г., следващите му участия ще да са били на фестивалите в Белене или Скравена

*илюстрацията е генерирана от Krea