вторник, 21 септември 2010 г.

Детско разказче с оптимизъм

1. Както често става и при хората, ако сред новородените подхвърлиш същество от друг вид, майката го приема като свое и си го отглежда по един великолепен начин /в моя случай - две кравки/.
2. Гледам по ТВ, на една котка и подхвърлили мишка и тя си я отглежда заедно с другите котенца. Лошото е, че котенцата постепенно порастват и в генетичната им програма има включен номер, наречен "лов на дребни гризачи". Мишцицата също е пораснала и вече се е научила да мърка доста сносно, но в нейния код има и "избягване на опасности свързани с котки". Сега как ще процедират, не знам.
3. Предполагам, че котетата възприемат сестра си Мишка като по-особен вид котка, а мишлето изобщо нямам идея как възприема мъркащите си сестри/братя.
4. Много е вероятно, сестра Мишка да се научи да лови мишки. Този феномен може да се нарече "еничарско поведение"TM. Както при всички подобни ситуации, с времето мишката ще се отличи като много професионален и жесток ловец на мишки.
5. Например, рано сутрин е, кварталните котки още си пият кафето, пушат си котешки цигарки, а Мишка вече профучава край тях с наръч убити мишки в уста. Това реже естетичното чувство на котките, а ние знаем, че те го имат в излишък.
6. Стига се до това, котките от квартала да предупредят сестра Мишка, да не се вживява толкова и да спре с такива гадории като инквизиране на пленени мишки и т.н.
7. Те и казват буквално следното: "Мишка, аре да спреш с тези простотии, защото ще те убием"/котките, ако не знаете, никога не използват звателен падеж, било им архаика/.
8. Сестра Мишка ще се замисли, предполагам.

* на снимката: миша дупка в изоставена селскостопанска сграда в с. Зелени град

Няма коментари:

Публикуване на коментар