1. Като специализант в една московска псих. клиника /на снимката, от http://moscow-i-ya.livejournal.com/20767.html/, веднъж ни докараха младо момче, предизвикало подозрения, защото повече от час стояло неподвижно пред голям плакат на Ленин. Говоря за 1986 година и минус 15-20 градуса, т.е. нормална московска зима.
2. Момчето не беше агресивно, беше в лек ступор и чуваше гласове, сподели, че Ленин му казвал важни неща и разговорът, продължил малко повече от обикновено, та се застоял.
3. Ситуацията беше сладострастна, защото системата, базирана изцяло на лицемерие и лъжа, непрекъснато ни обсипваше с шизофренни заклинания /например, "Ленин жил, Ленин жив, Ленин будет жить"/, но хората успяваха да се абстрахират от такива глупости и запазваха нормалността си. От друга страна, човек, който се бе опитал искрено да си общува с вожда, макар и по свръхестествен начин, веднага бе заподозрян като психично болен.
4. След известно време, дойде майката и сподели, че изобщо не се очудва на станалото, след като вкъщи синът и непрекъснато четял някакъв писател-фашист. Така се изрази. Това ме заинтригува, а майката не знаеше кой е, но щяла да ми донесе снимка, да видя, че е наистина фашист. Казах и, да донесе някоя книга, защото по снимка ще ми е трудно - почти не съм виждал истински фашисти на снимка. Тя малко се поколеба, /явно ставаше дума за забранен автор и я хвана шубето/, но се нави, щом това ще помогне на лечението.
5. Писателят- фашист се оказа Рудолф Щайнер, много интересен философ, езотерик и създател на педагогическа система, функционираща и досега на Запад /Waldorf education/. Майката ми подари ксерокопия на три негови книги.
6. Донесе и снимка - емиии... прилича си на фашист човека, няма защо да крия.
Няма коментари:
Публикуване на коментар