1. Бях тръгнал към делтата на Места /наречена тук Нестос/. Отседнах в Керамоти. Имаше мъгла рано сутринта
2. Розовее. Отсреща трябва да е Тасос и малкото му спътниче Тасопулос. Виждате ли нещо, аз не.
3. Синее. Гората с пиниите в мъглата. Влажно, тихо, мирише на водорасли, в 7ч. се обажда петел с меланхоличното си кукуригу
4. Червенее. Но на пристанището кипи живот. Фериботите за Тасос дебнат в мъглата - камион ли си, човек ли си - няма значение, само чакат да те погълнат
5. Сивее. Гемийките вече са се върнали. Чистят мрежите и гларусите си чакат закуската
6. Стига се чак до ветрилоподобни изпълнения във въздуха
7. Любимата ми пристанищна чешма с капаче. Предишният път го нямаше налудния червен кран
8. Увеселителен кораб тръгва към Тасос. Но е тъжен, въпреки тъпите подмятания на жълтия плик с ужасяващото му чувство за хумор
9. Мъглата се вдигна колкото да покаже минитасоса. Оригиналният Тасос остава скрит
10. Към делтата
11. Нямах особен късмет с птиците този път. Голяма сива чапла
12. Фламингуси бели
13. Там една Голяма бяла чапла се е скрила в шавара
Няма коментари:
Публикуване на коментар