1. Някакво изгодно кафе си купих - "Деко". И нали съм прост, помислих си, че ще е нещо Ар деко - пиеш го и всякакви завъртулки и финтифлюги ти се веят и жени те гледат замечтано. Вместо това - безкофеиново се оказа копелето - сутрин ставаш, пиеш три кафета и пак си лягаш, вместо да се разтрепериш творчески. Поне ще го излочим бързо - върви като лимонадкен и положително е полезно. А за кафе тичаме нееднократно до магазина с пурите, баси.
2. С един пациент си говорихме за Дънов, с когото съм слабо запознат, но пък споменах Гурджиев, с когото съм още по-слабо запознат. Това някак си го раздразни, не знам защо. Заподозрях, че сигурно са се карали концептуално и не са се разбрали нещо /не пациентът с Гурджиев, а Дънов с последния/. Реших да действам вабанк и грубо изтърсих, че харесвам Блаватская /четях я като езотеричен фикшън за Хималаите/. Не я беше чувал. Титаникът на мисълта му беше заседнал върху Дънов и неумолимо се накланяше към ледената бездна.
* рисунка: Trish Biddle
Няма коментари:
Публикуване на коментар