1. Не знам, елитарност или депресия е, но напоследък въобще отказвам да обяснявам на хората подробности от професионалния пейзаж. Като си представя, че трябва отново да разкривам на неспециалисти проблемите, които възникват с болните и приличат на телесни, но не са и ми става толкова тежко, че предпочитам да премълчавам. Но понеже не можеш да мълчиш, когато са те потърсили за мнение, използвам кратък стандартен монолог, като целта ми е да ги отчая, например, чрез редукцио ад абсурдум. Мисля, че ми се получава.
2. В някакъв социологичен текст бях чел за една най-висша проява на дилетантизъм и експертен крах - да трябва да обясняваш на другите как точно практикуваш професията си и то в някакъв оправдателен контекст. Защото, ако неразбираемото се нарече "гаф", на всички веднага им олеква. Е, това време дойде.
2. Не, край. Отивам на острова. Пък после, то си показва.
* сн.: Nikos Economopoulos
Няма коментари:
Публикуване на коментар