Сицилия 1

1. Докато си търсех много малка и красива каничка за мляко, толкова малка и красива, че чак неизползваема /италианците имат такива/, попаднах на това

2. Вътре в тиганисимото /"малко тиганче", ит./ има артишок и чушчици. Арт и съответният шок са две неща, заради които трябва да се ходи в Италия. Както и заради особената светлина, ето такава

3. Понякога артът е толкова много, че се налага да го давят. Кой би си позволил да удави Джото в улична фонтанела? Който има много Джото

4. Хубаво също така е, че наброих поне пет вида полиция: муниципале /лови всякакви мунчовци/, страдале /за страдалци/, постале /за съвсем изпосталели/, феровиария /за пътници с желязо в ръка/, а тук виждаме и провинциале - ако си провинциалист и ходиш из Рим, могат да те задържат и глобят, но тук, в Катания, не знам каква и е функцията

5. Малко преди да се превърне в кич, свръхестетизмът минава през маниерност и закачка. Колонката над вратата - като я видях, поисках да умра незабавно. Жестокостта ми някак се сломи

6. И това особено състаряване на стените от влагата и слънцето, което ги прави да изглеждат като картини

7. Или тези /стени/

8. Седнахме с Роси в едно кафе да пием и да прегледаме местната преса. Тя предпочете "Catania" /вляво/, а аз разлистих официоза "La Sicilia". И какво чета - Тото Рийна, капо ди тути капи на Коза Ностра умрял /на 87, в затвора/. Предполагам, чиста случайност

9. Този разказ ще спре да е така задълбочено-увлекателен, ако покажа две три площадокатедрали, изобилни по тези места, но няма. Може би друг път ще ви покажа площада в Сиракуза, описван като най-елегантния в Сицилия и не е лъжа.
10. Десерт - любимите ми черни стени. Това са някакви бивши складове

11. Още десерт - кухи обли форми

fine