1. Защо приемат, че животните не можели да мислят концептуално, били им достъпни само низши емоции, продиктувани от инстинкти, нямали способност за рефлексия, самосъзнание и т.н. Тези дни наблюдавах едно магаре. Цял ден стоя на място и гледаше замечтано в различни посоки, като очарован принц. И мен ме наблюдаваше с интерес, докато бях в обсега му. Някой, ако няма способност да мисли, би ли стоял така цял ден без нищичко да предприеме - нали ще умре от скука или ще полудее. Според мен, магаринът през цялото време си мислеше разни неща - реминисцираше, рекапитулираше, анализираше, спомени му нахлуваха и др. Старо магаре беше, доколкото мога да преценя
2. Мога да предположа (без да съм телепат, просто го погледнах в очите с бинокъл “Olympus” 7x40), за какво си мислеше: “Има на земята една долина, напусната навеки, но никога незабравяна - като виолетов блян в душата ми, нейният спомен, нейните следи са отпечатани в сърцето ми: разтопеното слънце, шумните пъстроцветни пазари, селцата потънали в зеленина, планините наоколо с възнесени над облаците снежни върхове и мътноледени потоци, кристалните изгреви и пурпурно-страстните залези. Ще ги видя ли някога отново? Не, завръщане няма, но пред мен е дарът на примирението - спомените. Но нека спра тъжните си разсъждения, защо да преживявам старостта двойно - един път като предчувствие и втори път - наяве” и т.н.
3. Като цяло го оцених като тъжно магаре, но според мен те използват този трик за да събудят майчинското у нас (у мен, в случая). Останах хладен.
* на сн.: магарето, пипнато с малко Фотошоп, да стане по-лятно
Няма коментари:
Публикуване на коментар