Мисия

1. В една невръстна възраст, когато все още се чудех животът влак ли е или перон, си мечтаех да стана мисионер на някой практически ненужен остров с минимален брой аборигени, по възможност човекоядни. Планирах да им разказвам всякакви небивалици, използвайки местните митове, в които деликатно (и практически незабележимо) щях да вплитам монотеистични елементи и даже някои спорни моменти от съвременното богословие
2. Тъй като от Центъра не очаквах съдействие, а и поради твърде беглото ми познаване на християнството, щях да разчитам на институционалната си харизма (Вебер), която би възпряла всеки порив на неофитите да ме ръкоположат на голяма езическа клада от абаносови пънове и лавър и да ме превърнат в цвъртяща мисионерска пържола. От друга страна, тази възможност щеше да поддържа креативността ми будна и моите проповеди, подобно рой пчели, щяха без милост да жилят дивата мисъл /Леви-Строс/
3. За зла беда, малко след това видях, че подобен сюжет вече е използван в “Животът на Брайън” на Монти Пайтън и пренасочих интересите си към други, не по-малко плодотворни теми