За смъртта. Здрасти, здрасти, дай пари за пасти

Некромантионът - централният лабиринт

1. Повечето текстове съобщаващи за нечия смърт, традиционно са свързани с борба - борил се за живота си, не можал да пребори смъртта и т.н. Тази патетика ми е дразнеща, но няма как. Възможно е, пишурите да се подвеждат от етимологията на "агония" - агон - състезание, борба, знам ли. Аз виждам немалко умиращи хора - никой от тях не се бори - било в ясно съзнание, било в кома - повечето са се успокоили и изчакват. Една малка част са неспокойни, тревожни и объркани, но това пак не е борба, по-скоро е страх.

2. Няма да говоря за конструкциите на Кюблър-Рос - те са предназначени за психотерапевтична рефлексия на умирането, а съгласете се - твърде малко хора умират пред терапевта си.
3. Разбира се, много, ако не и всичко, зависи от позицията на наблюдателя/описващия. Очевидно за лекаря от интензивно отделение визията ще е друга, за санитаря в моргата - трета и т.н. Наративът, копеле, ще е различен. Както казва проф. Богданов, според Бойчето: "Никога не е сигурно за какво е един разказ, преди да се нагласи към него някой, който ще го разбира."

4. Некромантионът е храм посветен на Аид и Персефона - боговете на подземното царство, 5 век пр. н. е. Намира се в областта Епир, в югозападната част на Гърция. Тук е обитавал единственият оракул, правещ възможно хората да разговарят със сенките на някога любими хора. Било е голямо, много посетено светилище, с лабиринт, в центъра на който се е извършвало тайнството на срещата с мъртвите. Некромантионът е изгорял напълно през 167 г. пр. н.е., предполагам запален от древногръцки клошар, но все пак има какво да се види и сега. Ето няколко снимки оттам.

Куче - значение

Базиликата отгоре е ни в клин, ни в ръкав

По пътя, както мълви Керуак

край засега