Фуко, Пелевин, Довлатов

1. Фуко странно разсъждава: “Толкова ли е фатално, че не познаваме друг начин на изказ освен коментара? Този последният следва дискурса за това какво говориш и какво би искал да кажеш; той поражда едно второ дъно на речта, където тя получава идентичност със самата себе си и която той оценява като най-близка до истината; става дума, че обявявайки това, което е било казано, се опитваш да преразкажеш това, което никога не е било произнесено.
/от “Раждането на клиниката”/
2. Пелевин странно разсъждава: “Човешкото добро и зло са относителни. Това е една условност, зависеща от мястото ни в хранителната верига. Ако ни ядат нас, твори се зло, ако ние ядем някого - добро. Наричайки нещо “зло” ние просто поставяме корпоративен печат на явление, което незадължително ще предизвика същата реакция у партньорите ни по изяждане”.
/от “Круть”/
3. Довлатов кристалночист:

Идвам на работа. Спира ме колегата Барабанов.
- Вчера - казва - препрочитах Кафка. Чел ли сте Кафка?
- За съжаление не - отговарям.
- Не сте чел Кафка?
- Да си призная, не съм.
През целия ден Барабанов ме гледа косо. А в обедната почивка при мен се отбива лаборантката Нинуля и пита:
- Казват, че не сте чел Кафка. Истина ли е това? Само че, честно. Ще си остане между нас.
- Не съм го чел - отговарям.
Нинуля потреперва и отива да обядва с колегата Барабанов.
/от “Искам да съм силен”/

* Картинка: Тримата според Leonardo.AI (естествено ги разположих в езеро от течен титан)