Аутодафе

1. В неделя се допрях до тази стена от 4 век, но вместо да се почувствам римлянин, веднага ми изникна въпрос: “Защо е всичко това?”. И после: “Кое именно?”
Възможно ли е наистина човекът всъщност, да е несполучлива мутация, съвършено ненужна на природата, появила се неизвестно как и най-вече - неизвестно защо? Ще се успокои ли Земята, ако изчезнем?
2. Още с появяването си, хуманоидът започва да гърчи всичко, което се движи или не наоколо, тича напред-назад обладан от различни идеи, отвреме-навреме следвайки ги, се самоунищожава, оставя купища боклук около себе си и понеже не му е достатъчно, развива умения (обикновено наречени “технологии”) да мърси и въздуха и даже близкия космос, с мечта да се докопа и до далечния
3. Разбира се, ако ги питаш, ще чуеш неща за “нравствен императив”, “нещото в себе си”, “пролята днес детска сълза”, “расов далтонизъм, “андронен колайдър”, “вокизъм” и проч. 

4. Донякъде ме успокоява Конрад Лоренц: “Дълго мислих кое е междинното звено между маймуната и човека, докато накрая не разбрах: ние сме междинното звено”