Аутодафе

1. В неделя се допрях до тази стена от 4 век, но вместо да се почувствам римлянин, веднага ми изникна въпрос: “Защо е всичко това?”. И после: “Кое именно?”
Възможно ли е наистина човекът всъщност, да е несполучлива мутация, съвършено ненужна на природата, появила се неизвестно как и най-вече - неизвестно защо? Ще се успокои ли Земята, ако изчезнем?
2. Още с появяването си, хуманоидът започва да гърчи всичко, което се движи или не наоколо, тича напред-назад обладан от различни идеи, отвреме-навреме следвайки ги, се самоунищожава, оставя купища боклук около себе си и понеже не му е достатъчно, развива умения (обикновено наречени “технологии”) да мърси и въздуха и даже близкия космос, с мечта да се докопа и до далечния
3. Разбира се, ако ги питаш, ще чуеш неща за “нравствен императив”, “нещото в себе си”, “пролята днес детска сълза”, “расов далтонизъм, “андронен колайдър”, “вокизъм” и проч. 

4. Донякъде ме успокоява Конрад Лоренц: “Дълго мислих кое е междинното звено между маймуната и човека, докато накрая не разбрах: ние сме междинното звено”

Фуко, Пелевин, Довлатов

1. Фуко странно разсъждава: “Толкова ли е фатално, че не познаваме друг начин на изказ освен коментара? Този последният следва дискурса за това какво говориш и какво би искал да кажеш; той поражда едно второ дъно на речта, където тя получава идентичност със самата себе си и която той оценява като най-близка до истината; става дума, че обявявайки това, което е било казано, се опитваш да преразкажеш това, което никога не е било произнесено.
/от “Раждането на клиниката”/
2. Пелевин странно разсъждава: “Човешкото добро и зло са относителни. Това е една условност, зависеща от мястото ни в хранителната верига. Ако ни ядат нас, твори се зло, ако ние ядем някого - добро. Наричайки нещо “зло” ние просто поставяме корпоративен печат на явление, което незадължително ще предизвика същата реакция у партньорите ни по изяждане”.
/от “Круть”/
3. Довлатов кристалночист:

Идвам на работа. Спира ме колегата Барабанов.
- Вчера - казва - препрочитах Кафка. Чел ли сте Кафка?
- За съжаление не - отговарям.
- Не сте чел Кафка?
- Да си призная, не съм.
През целия ден Барабанов ме гледа косо. А в обедната почивка при мен се отбива лаборантката Нинуля и пита:
- Казват, че не сте чел Кафка. Истина ли е това? Само че, честно. Ще си остане между нас.
- Не съм го чел - отговарям.
Нинуля потреперва и отива да обядва с колегата Барабанов.
/от “Искам да съм силен”/

* Картинка: Тримата според Leonardo.AI (естествено ги разположих в езеро от течен титан)

Хелоу, дребен!

1. На Хелоуин особено ми е радостно за възрастните. Децата са лесни - по цял ден влизат в роли, излизат от роли, смесват драми с комедии, разправят небивалици, заплакват, кикотят се, подтичват, отнемат си играчките, сбиват се, ако преценят и др. Един Хелоуин допълнително винаги им е добре дошъл
2. Възрастните често са замръзнали в небивалата си уникалност, нещата са сериозни и обясними, животът не е игра, а серия индоктринации, има си правила, има си 50 нюанса сиво и др. Това че, Хелоуинът предлага карнавал и възможност да се почувстваш Homo ludens e неприятно и даже опасно. Не може ли този бардак да се забрани или да се вкара в някаква позната структура (Вси св. или поне Трифон З.)?
3. Деца: вие сте ходещи машинки на времето, а като се премените в страшни одежди, ставате и мистични същества
4. Възрастни: ако виждате всичко в сиво, просто преместете слона (индийска поговорка). Поне на Хелоуин

Добро/зло

1. Колко е мъчително да научиш как някой любим артист (режисьор, актьор, художник, писател) в бита си се оказва пълен идиот. Човек е уплашен от това ужасно разцепване (не в психоаналитичен смисъл) и иска да си обясни случая, за да му стане спокойно и казано просто да не си накърни емпатията/симпатията. Освен това е неприятно като се чудиш от кой край да се идентифицираш с някой такъв
2. Някои допускат грешката да нагазят в мътилката на психиатричното етикетиране, което е тъпо, защото не ти дава нищо освен гола емоция (освен при академично обсъждане между специалисти, но там целта е друга, например прогностична)
3. Е добре, обяснения защо така се случва, има множество. Може през Юнг, може през Маслоу, може през Р. Л. Стивънсън (д-р Дж. и Хайд) - всеки вкус е уважен. Аз лично използвам следното: на едни творци талантът е даден от Бога, на други - от Дявола. Това определя поведението им в бита. Толкоз. Не смея да я препоръчвам, но ако я приемете и Окъм ще е по-спокоен

* От филма «Доктор Джекил и мистър Хайд», реж. Рубен Мамулян, Холивуд, 1931 г.

Книга: "Икономика на общото благо", Жан Тирол

Толкова години безсистемно четене. Не ставаш мултидисциплинарен, но ти пречи да мислиш за глупости.
От «Икономика на общото благо», Жан Тирол, (2014 - Нобел по икономика):
“Да видите името и лицето си на страниците на списанията или на телевизионния екран е изключително приятно. В един демократичен режим обаче, е важно достъпът до експертизата да не е резервиран само за малка елитна група, близка до интелектуалните среди. За предпочитане е всеки експерт да може да изкаже мнението си публично. Дали за задоволяване на собственото си его или за постигане на общото благо (повтарям: резултатите са по-важни от мотивацията), много учени редовно се появяват в медиите.
Медиите обаче, не са естественото местообитание на учения... академичният дискурс не е адаптиран към стандартния формат на телевизионните и радиопредаванията.
Лозунги, звукови фрагменти и клишета са по-лесни за възприемане от сложен аргумент касаещ множеството последици от дадена политика.
Дори слабите аргументи трудно могат да бъдат оборени без подробно обяснение.
За да успеете, често трябва да действате като политик: предлагате просто (или дори опростено) послание и го защитавате.
Не ме разбирайте погрешно: учените не трябва да се опитват да се крият зад научната неопределеност и съмнения. Доколкото е възможно, те трябва да предлагат съждения.
За да направят това, те трябва да преодолеят истинската си натура и да се научат да се държат, според ситуацията, да убедят себе си, че при настоящите обстоятелства някои механизми работят по-надеждно от други: „Въз основа на актуалните в дадения момент научни знания, считам за необходимо да препоръчам ...” .
Ученият трябва да действа като лекар, избиращ един или друг метод на лечение, дори в условията на научна несигурност (дори когато все още той има съмнения)…”

Фрагм. 0824

1. Познавам много хора, които искат да застрелят изобретателя на пластмасовите капачки свързани с бутилката, така че да ти пречат да пиеш. Възможно е даже да са го разстреляли този човек, но всичко е свършено, мой мили Августин, има патент и вече работи. Очевидно трябва да се появи някой десничарски Нед Луд и заедно да нападнем производствените линии
2. Тези дни видях страхотна катафалка - бял Кадилак от 60-те - огромен, четвъртит, с калници-крила, сякаш всеки момент ще излети към звездите и т.н. Даже съжалих, че в момента съм малко затруднен финансово и не мога да го купя и да пътешествам с него из страната или чужбина. Вярно, сигурно харчи като танк и ремонтите му ще изискват значителен ресурс, но затова пък, като се появя с него в някое селище от градски тип и кеф ти уважение, кеф ти почит и даже кеф ти тиха тъга и смирение

3. Прекрасна мисъл на Андре Жид, периодично си я припомням: “Отдавна всичко е казано, но тъй като никой не слуша, налага се постоянно да се връщаш назад и да повтаряш всичко отначало.”

* На рисунката е Андре Жид

Интервютата в Древна Индия

1. Едно време когато ме изнудваха да давам интервюта, наговорих доста глупости, а което не беше глупост, биваше редактирано така, че да стане кликбейтно заглавие, т.е. също да звучи идиотски. После се научих да отказвам, обикновено рязко и невъзпитано, но нека ви призная: няма друг начин да противостоиш на полазилата те магия на безмислието и онази почтителна влюбеност в себе си, за която никога няма прошка
2. Малко по-късно отворих случайно попаднала ми книга - "Ащавакра-гита" и въпреки сдържаното си отношение към древноиндийските текстове, заподозрях нещо:
“ Нямам ни най-малкото желание да действам. Аз се отрекох от действието и от отричането на действието и живея щастливо във всякакви състояния. След като осъзнах, че моето истинско Аз е извън всяко действие, аз изпълнявам това, което Вселената поставя на пътя ми и живея щастливо.
Ти си безучастен свидетел на всичко и винаги си напълно свободен. Докато те хапеше черната змия на самомнението, разсъждаваше глупаво, че си Аз-действащ, сега пиеш нектара на усещането “Аз - не действам” и си щастлив.”
3. Изглежда недостижимо, но е хубаво да се има предвид

* Ащавакра-гита е от началото на I в. пр. Хр.

** Снимка: Джуд Лоу в "Младият папа"