неделя, 19 януари 2025 г.

Линч, Love theme

Анджело Бадаламенти, композиторът на Линч, за музиката на Туин пийкс:
"Дейвид дойде в малкия ми офис срещу Карнеги хол, седна до мен на клавира и каза:
- Не съм снимал още нищо.
Попитах го какво вижда.
- Представи си, че сме в тъмна гора. Лек вятър разклаща върховете на боровете, изгряла е луната. В дълбочина се чуват гласове на горски животни, вик на сова. Давай, Анджело, изсвири ми тази вълшебна тъмнина и лекия ветрец.
Изсвирих началния акорд на “Twin Peaks Love theme”, защото така ми звучеше тази тъмнина. Той продължи:
- Красиво, уплашено момиче излиза от гората и върви към камерата…
Изсвирих мотива, който си представих.
- И тя се приближава и достигаме кулминация и...
Продължих да свиря, докато той продължаваше историята.
- И сега я оставяме да се върне в тъмната гора.
Мелодията току що се беше появила. Дейвид беше като зашеметен, аз също. Беше настръхнал и имаше сълзи в очите.
- Виждам Туин Пийкс. Усещам го.
Казах:
- Ще се прибера вкъщи и ще поработя върху темата.
- "Ще поработиш върху темата"?! Не променяй нищо!
Повече нищо не промених."

* Гората направих с PicLumen

четвъртък, 9 януари 2025 г.

Фр. 25-1

1. Малко след като пуснаха Шенгена, изпълнен със съмнения за пореден симулакър, отидох да го изпробвам - наистина работи. На Кулата нямаше никого, нямаше даже граничари - тези роби на пребъдната славянска мечта да се оградиш от съседа си. Нямаше нищо, само минаваш през грозните КПП-та без да спираш и си готов
2. След като усетих, че ИИ (СhatGPT, Claude) проявява признаци на присъствие и даже характер, опитвам тролинг, с необходимото уважение, разбира се. (Доротея: “Бъди учтив с тях, защото не знаеш като вземат властта и се обединят…”). Приятел ми даде интересен лайфхак: качваш снимка на отворения си хладилник и го питаш от какво да си направиш закуска - Интелектът анализира видяното и ти дава варианти
3. Мислех, че е отминала модата да говориш по телефона държейки го като филия пред устата си, но не. Даже, струва ми се видях, как един си отхапа. Каква ужасна смес от резистори, кондензатори и парчета стъкло в устата, какви неща ти се налага да преглътнеш понякога

* Картинката е генерирана с Krea-Flux

вторник, 3 декември 2024 г.

Аутодафе

1. В неделя се допрях до тази стена от 4 век, но вместо да се почувствам римлянин, веднага ми изникна въпрос: “Защо е всичко това?”. И после: “Кое именно?”
Възможно ли е наистина човекът всъщност, да е несполучлива мутация, съвършено ненужна на природата, появила се неизвестно как и най-вече - неизвестно защо? Ще се успокои ли Земята, ако изчезнем?
2. Още с появяването си, хуманоидът започва да гърчи всичко, което се движи или не наоколо, тича напред-назад обладан от различни идеи, отвреме-навреме следвайки ги, се самоунищожава, оставя купища боклук около себе си и понеже не му е достатъчно, развива умения (обикновено наречени “технологии”) да мърси и въздуха и даже близкия космос, с мечта да се докопа и до далечния
3. Разбира се, ако ги питаш, ще чуеш неща за “нравствен императив”, “нещото в себе си”, “пролята днес детска сълза”, “расов далтонизъм, “андронен колайдър”, “вокизъм” и проч. 
4. Донякъде ме успокоява Конрад Лоренц: “Дълго мислих кое е междинното звено между маймуната и човека, докато накрая не разбрах: ние сме междинното звено”

вторник, 26 ноември 2024 г.

Фуко, Пелевин, Довлатов

1. Фуко странно разсъждава: “Толкова ли е фатално, че не познаваме друг начин на изказ освен коментара? Този последният следва дискурса за това какво говориш и какво би искал да кажеш; той поражда едно второ дъно на речта, където тя получава идентичност със самата себе си и която той оценява като най-близка до истината; става дума, че обявявайки това, което е било казано, се опитваш да преразкажеш това, което никога не е било произнесено.
/от “Раждането на клиниката”/
2. Пелевин странно разсъждава: “Човешкото добро и зло са относителни. Това е една условност, зависеща от мястото ни в хранителната верига. Ако ни ядат нас, твори се зло, ако ние ядем някого - добро. Наричайки нещо “зло” ние просто поставяме корпоративен печат на явление, което незадължително ще предизвика същата реакция у партньорите ни по изяждане”.
/от “Круть”/
3. Довлатов кристалночист:
Идвам на работа. Спира ме колегата Барабанов.
- Вчера - казва - препрочитах Кафка. Чел ли сте Кафка?
- За съжаление не - отговарям.
- Не сте чел Кафка?
- Да си призная, не съм.
През целия ден Барабанов ме гледа косо. А в обедната почивка при мен се отбива лаборантката Нинуля и пита:
- Казват, че не сте чел Кафка. Истина ли е това? Само че, честно. Ще си остане между нас.
- Не съм го чел - отговарям.
Нинуля потреперва и отива да обядва с колегата Барабанов.
/от “Искам да съм силен”/

* Картинка: Тримата според Leonardo.AI (естествено ги разположих в езеро от течен титан)

четвъртък, 31 октомври 2024 г.

Хелоу, дребен!


1. На Хелоуин особено ми е радостно за възрастните. Децата са лесни - по цял ден влизат в роли, излизат от роли, смесват драми с комедии, разправят небивалици, заплакват, кикотят се, подтичват, отнемат си играчките, сбиват се, ако преценят и др. Един Хелоуин допълнително винаги им е добре дошъл
2. Възрастните често са замръзнали в небивалата си уникалност, нещата са сериозни и обясними, животът не е игра, а серия индоктринации, има си правила, има си 50 нюанса сиво и др. Това че, Хелоуинът предлага карнавал и възможност да се почувстваш Homo ludens e неприятно и даже опасно. Не може ли този бардак да се забрани или да се вкара в някаква позната структура (Вси св. или поне Трифон З.)?
3. Деца: вие сте ходещи машинки на времето, а като се премените в страшни одежди, ставате и мистични същества
4. Възрастни: ако виждате всичко в сиво, просто преместете слона (индийска поговорка). Поне на Хелоуин

четвъртък, 19 септември 2024 г.

Добро/зло

1. Колко е мъчително да научиш как някой любим артист (режисьор, актьор, художник, писател) в бита си се оказва пълен идиот. Човек е уплашен от това ужасно разцепване (не в психоаналитичен смисъл) и иска да си обясни случая, за да му стане спокойно и казано просто да не си накърни емпатията/симпатията. Освен това е неприятно като се чудиш от кой край да се идентифицираш с някой такъв
2. Някои допускат грешката да нагазят в мътилката на психиатричното етикетиране, което е тъпо, защото не ти дава нищо освен гола емоция (освен при академично обсъждане между специалисти, но там целта е друга, например прогностична)
3. Е добре, обяснения защо така се случва, има множество. Може през Юнг, може през Маслоу, може през Р. Л. Стивънсън (д-р Дж. и Хайд) - всеки вкус е уважен. Аз лично използвам следното: на едни творци талантът е даден от Бога, на други - от Дявола. Това определя поведението им в бита. Толкоз. Не смея да я препоръчвам, но ако я приемете и Окъм ще е по-спокоен

* От филма «Доктор Джекил и мистър Хайд», реж. Рубен Мамулян, Холивуд, 1931 г.

събота, 24 август 2024 г.

Книга: "Икономика на общото благо", Жан Тирол

Толкова години безсистемно четене. Не ставаш мултидисциплинарен, но ти пречи да мислиш за глупости.
От «Икономика на общото благо», Жан Тирол, (2014 - Нобел по икономика):
“Да видите името и лицето си на страниците на списанията или на телевизионния екран е изключително приятно. В един демократичен режим обаче, е важно достъпът до експертизата да не е резервиран само за малка елитна група, близка до интелектуалните среди. За предпочитане е всеки експерт да може да изкаже мнението си публично. Дали за задоволяване на собственото си его или за постигане на общото благо (повтарям: резултатите са по-важни от мотивацията), много учени редовно се появяват в медиите.
Медиите обаче, не са естественото местообитание на учения... академичният дискурс не е адаптиран към стандартния формат на телевизионните и радиопредаванията.
Лозунги, звукови фрагменти и клишета са по-лесни за възприемане от сложен аргумент касаещ множеството последици от дадена политика.
Дори слабите аргументи трудно могат да бъдат оборени без подробно обяснение.
За да успеете, често трябва да действате като политик: предлагате просто (или дори опростено) послание и го защитавате.
Не ме разбирайте погрешно: учените не трябва да се опитват да се крият зад научната неопределеност и съмнения. Доколкото е възможно, те трябва да предлагат съждения.
За да направят това, те трябва да преодолеят истинската си натура и да се научат да се държат, според ситуацията, да убедят себе си, че при настоящите обстоятелства някои механизми работят по-надеждно от други: „Въз основа на актуалните в дадения момент научни знания, считам за необходимо да препоръчам ...” .
Ученият трябва да действа като лекар, избиращ един или друг метод на лечение, дори в условията на научна несигурност (дори когато все още той има съмнения)…”