понеделник, 28 март 2011 г.

Топъл спомен за Серьожа

1. В нощният влак за Петербург бях мрачен и не исках контакти. Двете ми красиви спътнички /Роси и колегата и - украинката Олеся/ бяха предупредени и весело си бърбореха, без да ме закачат. Бях си взел две дебели списания, защото знам, че руснаците не могат да не общуват повече от пет минути, а за купейни запознанства са склонни да отдадат и живота си.
2. Пътувахме с един млад пич, който си носеше две бирички и тихичко си отпиваше от едната. Аз се бях забол в някаква статия, описваща колко ще ми струва, ако реша да стана рок-звезда в Москва. Не след дълго, руснакът не издържа и предложи да си разделим бирите. Той галантно извади две пластмасови чаши за "дамите", а ние с него сме щели да си отпиваме от бутилката.
3. Аз лесно отказах, но девойките бяха беззащитни. След като ги укори, че още не са се представили един на друг, пичът ги информира, че се казва Серьожа, стандартно поспори, че името на Роси би трябвало правилно да се пише с две "с", стандартно предположи, че може би съм болен, щом не искам бира и вече си бяха първи дружки. Аз си четях.
4. После стана лошо, защото на мен ми се допуши, а знам, че това е акт с много слаби места по отношение на общуването. Прав бях, Сергей дойде с мен да пушим в междувагонието. Каза, че ги е спрял, но извади Марлборо и настоя да си взема. Нямаше как, сприятелихме се.
5. Той ми призна, че след като е разбрал, че съм психиатър, си е обяснил много неща за поведението ми и напълно ме разбира. После сподели, че е художник, реставратор на мебели и има достатъчно работа, защото климатът тук бил влажен и мебелите имали честа нужда от поправки. Запалих втора, пак от неговите, той също. Първата му жена била психолог и затова, с нея се общувало трудно, а и май не била добре психически, та се развел. Сегашната му, била художничка и си живеели добре. В купето вече си бяхме абс. другари.
6. Пристигнахме в много ранната майска утрин, градът беше абсолютно пуст и очарователен. Тъй като имахме само осем часа до обратния влак, искахме веднага да се втурнем да разглеждаме. Серьожа каза, че по принцип бърза, но може да ни покаже някои неща. Аз знам как бърза руснак и затова малко се натъжих, защото си мечтаех да си разглеждам самостоятелно.
7. Серьожата беше един много специфичен гид. Той отричаше почти всяка информация, която споделях за забележителностите, като вместо това съобщаваше своя, на моменти много странна, а понякога и невярна.
За това, как да стигнем до някое култово място също даваше абсурдни напътствия. Реших, че това е ефект - поради перфектното познаване на града, той просто разговаря с нас на друг език, т.е. неговият текст остава неразчетен от нас. Извън концепциите обаче, момчето ни пречеше здравата и очевидно планираше да се разкара от нас най-късно вдругиден. Е, повтаряше неспирно, че бърза и няма да може дълго да ни е полезен, защото вкъщи го чакат, но мен ли ще излъже?
8. Накрая се принудихме да му кажем, че не смеем повече да го задържаме или нещо такова, абе не беше лесно. Човекът си беше организирал безплатен купон и не искаше да се върне към мрачната си действителност, която го чакаше извън нашият свят.
9. Сбогува се неохотно, след като се разцелуваха /те/ и на изпроводяк ни даде още една серия грешни напътствия как да стигнем до Адмиралтейството.
10. Копелето ни оцвети деня страшно готино, но това винаги го усещаш малко по-късно. Ако изобщо го усетиш.

* на снимката: С. Петербург, 7 май, 2009, 6.14 сутринта

Правилните отговори

1. Има едни хора, които, ако в работно време ги попиташ "Как си?", отговарят: "Много работа!" Приемам това, като неучтивост и намек да им се разкарам от главата. Добре де, досаждам ви, явно, защо просто не кажете: "Мечтая си да ме оставиш на мира" или нещо такова.
2. Аз, в такива случаи, никога не навлизам в подробности. Например, понякога ме питат с надежда: "Сигурно имаш много работа?", но аз съм твърд. Отговарям им, че такова нещо не може да ми се случи, напротив, нямам никаква работа.
3. Спазвайки този стил, когато излизам в отпуск и хората ми кажат: "Е, сега ще си починеш, нали?", отговарям стандартно: "Не, няма да си почина изобщо, защото не съм се уморил". Дали не им изглеждам безделник?
4. Малко се поуспокоих, като прочетох едно есе на Мишел Турние, в което той казва на месаря си /във Франция всеки си има месар/, че ще излезе малко в отпуск. Месарят, знаейки с какво се занимава Турние, много се чуди, как може писател да излезе в отпуск. Че той е в перманентен отпуск! Наистина, когато мислиш и пишеш, си седиш вкъщи, тракаш на компютъра и не е прието периодично да ставаш и със сатър в ръка, да разфасоваш някое теле, примерно.
5. Което си е вече истинска работа, нали!

* на снимката: "Гогол получава психеделичен опит" /худ. Сергей Яворский/

сряда, 23 март 2011 г.

Фрагменти от м., 3

1. Четох записки от една скорошна лекция на Умберто Еко в Телавивският университет. Между другото, казва:
"Веднъж ми се прииска да убия монах с помощта на отровна книга, а не да пиша "Името на розата". Изпадам понякога в подобни ситуации, но аз наистина не написвам книга. Защото не съм италианец ли?
2. Обградих се тотално с нечетивни книги. И преди обичах така, но все пак спазвах някакво съотношение, примерно 7 чет./3 неч., когато съм доволен от живота и 6 неч./1 чет., в някои депресивни периоди. Впечатлява, че всички нечетивни /понякога на бг се използва "ънридъбъл"/, са отворени на 14 страница, както при Манилов на Гогол. Очевидно, геният е напипал някаква универсална константа, защото наистина стигам дотам и спирам.
3. Норман Луис казвал, че единствен сред познатите си, може да влезе в стая, пълна с хора и да я напусне след известно време, оставайки напълно незабелязан. Мисля, че това не е психологически ефект, а по-скоро позиция.
4. Един голям руски актьор, който почина - Олег Янковски, разказваше как като млад се е снимал в някъв соц. филм за войната, шпионите и т.н. Тъй като се чувствал неуверен, той всеки ден питал режисьора /Басов/, в какво се състои "актьорската му свръхзадача". "Вижте, казвал - аз съм неопитен и бихте ме улеснили доста, ако ми обясните в какво се състои актьорската ми свръхзадача".
Режисьорът му виквал да се маха и да не го занимава с глупости. Тъй като Янковски упорствал, накрая Басов му казал: "Играйте по сценария и изпълнявайте това, което ви казвам, а за свръхзадачата - не се безпокойте, аз ще я оправя при монтажа".

* на снимката: Банкя. Народът се е докосвал до изкуството.

понеделник, 21 март 2011 г.

Фрагменти от м., 2

1. Хората ги мързи да се изразяват надълго-нашироко и това загрозява речта им. Например, казват: "Паднах на задник", а спокойно могат да кажат: "Политнах назад и естественият омекотител на тялото ми се задейства по необичаен начин". Витиевато, но красиво - има полет, има пълен член, баси, естетично е. Апропо- веднъж паднах на задник и май няква чакра ми се отвори, защото ме наболяваше известно време /там/.
2. Руснаците решиха да минат на енергоспестяващи лампи, както обикновено - с декрет: от 1 януари т.г. им забраниха да ползват обикновени крушки по 100 вата. Като начало, хората реагираха без особена фантазия - веднага изкупиха всички лампи от 100. После се появиха и творческите подходи. Заводите пуснаха обикновени лампи по 95 вата, което не е нарушение на закона. Гледах едно интервю с представител на такъв завод. Той каза, че могат да произвеждат всякакви лампи, ако поискат ще пуснат 96 вата, ако поискат могат и 94. Властта е тъпа, но хората не.
3. Защо всички визуални произведения /картини, филми, снимки/ се мислят в правоъгълен /по-рядко квадратен/ формат? Книгата също е правоъгълна, даже театралната сцена е правоъгълна. Човек не вижда нещата в четвъртита рамка, а в два пресичащи се кръга, ако не е едноок. Моят любим Чонтвари е рисувал събитията яйцевидно, защото е считал, че това най-добре отразява начинът, по който виждаме, преди мозъка да си направи корекциите /въпреки, че все пак ги е рамкирал правоъгълно/.
4. През 1978 г. в списанието Journal of Experimental Medicine
излязла статия на д-р Polly Matzinger в съавторство с Galadriel Mirkwood. Този последният, Галадриел се оказал кучето на г-жа Матцингер - афганистанска хрътка. Издателят отстранил колежката от списъка на авторите завинаги, но след като умрял, тя пак е публикувала там.

*на снимката: картина на Чонтвари с яйцевидна перспектива

Статистика vs стъкмистика

1. Преглеждам една книга, в която са описани грешките, допускани при провеждане на статистически изследвания и как това се използва за манипулации на общественото мнение.
/Best, J., (2001). Damned Lies and Statistics. Berkeley : Univ. of Cal. Press/.
2. Книгата започва с много готин пример. Един студент, пишещ дисертация за Ph. D., цитира следното:
"Всяка година, от 1950 г. насам, броят на децата, убити с огнестрелно оръжие в Америка, се удвоява". Има и препратка към източника - научно списание от 1995, където е написано абсолютно същото.
3. Бест е уплашен. Ако допуснем, че през 1950 има една жертва, при удвояването и всяка година, към 1995 г. убитите деца трябва да са ок. 35 трилиона, т.е. около 5000 пъти повече от населението на земята в момента.
4. Бест тръгва по дирята и намира първоизточника - стат. сборник от 1994, издаден от CDF - фонд за защита на децата, където пише:
"Броят на американските деца, загиващи всяка година от огнестрелно оръжие се е удвоило, в сравнение с 1950 г." Има известна разлика, нали? Тук се говори за удвояване през 1995 в сравнение с 1950. Така е по-добре, възкликва авторът, въпреки че, следва да се уточнят ред дефиниции /до каква възраст са "деца", какво е "убийство", влизат ли тук самоубийствата и т.н./.
5. По-нататък в книгата има интересни критики на данните за болните от СПИН, аноректичките и т.н., но това е вече друга тема.

на снимката: метеор, минаващ през щора.

събота, 19 март 2011 г.

Фрагменти от м.

1. Гледах един док. филм за професор Николай Райнов и се чудя, как може, точно този човек, да има син на име Богомил Райнов. Генетично погледнато, явно у бащата е реализиран целия генен материал, събиран поколения наред, след което се получава празнота и отдих, наречени "Богомил Райнов". Бащата художник-учен-писател-мистик, синът -ченге, пишещо криминалета в квазичандлър стил, а всъщност, тече лепкав, тежък соц - класов враг - тих фронт - АБПФК - конспирология - Емил Боев, етц. Леле, Природо, да ти го...!
2. Тези екзотични плодзеленчуци, които опитвам напоследък /личи, авокадо, манго/ имат най-красивите костилки, които съм виждал в живота си, честно. Иска ти се веднага да ги засадиш и да отгледаш дърво, /а също: да построиш дом, да отгледаш син/, но не го правиш. Щях и помело да опитам, но асоциирам неприятно с някакво същество, което помело пода, а там се търкаляло и едно помело.
3. Много внимавам в снимките ми да няма спонтанност и да са доста по-различни от очакваното. В резултат, те стават малко объркани и доста цветни /след яка обработка/, а композицията страда ужасно. Обикновено се извинявам само за цветността. Другото си ми харесва.
4. Не нахлувай при жена си с възгласа: "Всичко знам!", защото тогава може да те попита през коя година е било Трафалгарското сражение.
5. Икономистът Джордж Стиглър пише в есето си "Интелектуалецът и пазара": " Покойният Уолтън Хамилтън, адвокат и икономист, казва, че обичайният поздрав "Добър ден" е отживелица, останала от аграрното общество, когато хората са си пожелавали подходящо време. По-адекватен за градските жители би бил поздравът: "Ниски цени!" Ако тази теория е вярна, то интелектуалците би трябвало да се поздравяват с "Добър Фулбрайт" /“Fair Fullbright"/", уточнява Стиглър.
6. Хърбърт Уелс /"Храната на боговете"/
"Низшите класи в крайна сметка не отстъпват на висшите по низост, а понякога - което е възмутително! - могат и да ги надминат".
7. Измислих виц. Хубав е, защото е хендмейд и не е секъндхенд.
Червената шапчица:
- Бабо, защо са ти толкова големи зъбите?
Бабата:
- Не съм сигурна, но мисля, че е свързано с кетъринга.

* на сн.: Кънтрол йорселф /Kontroliray se/.

сряда, 16 март 2011 г.

Фотографи

1. В началото на годината почина Брайън Ленкър /Lanker/ - един твърде интересен амер. фотограф /1947 - 2011/.
2. Тази негова снимка ми действа много особено. На нея са изобразени Морис Перин и Луи Шайло удобно разположени в лозята на мосю Перин в провинция Божоле, Франция, през 1984 г. Пробват новата реколта, няма съмнение.
3. През 1932 тези двамата са спечелили златен медал в състезанията с велосипеди-тандеми на олимпиадата в Лос Анджелес.

неделя, 13 март 2011 г.

Неделя - тъп ден

1. Много неприятен навик имам. Някой като ми звъни по мобилния и се разбере, че е сгрешил номера, му казвам, че е грешка. Ако обаче, пак се обади веднага след това - Г. да му е на помощ. Преправям си гласа и ставам креативен, т.е. започвам да си измислям истории, съобразно неговите желания.
2. Напоследък, един път месечно ми звъни непозната жена на около 47-52 години /това по гласа/, която ме нарича "бат' Николай" и ме пита „имам ли нещо за нея”. В началото и казвах, че е грешка, че не съм "бат' Николай" и ако държи на това почти библейско обръщение, да ме нарича "бат' Александър". Тя ми затваряше. Постепенно обаче, се съгласих да съм "бат' Николай" /не мога да казвам "не"/. И така, тя ме питаше имам ли нещо за нея, казвах и че доскоро съм имал, но точно сега нямам нищо интересно.
3. После, тя малко промени въпроса си. Започна да ме пита "да идва ли", а аз и отговарях да си стои където е и да не идва. После вече ме молеше, ако има хора за нея да и съобщавам. Това ме натъжи, защото нямах идея за критериите, по които определени хора биха били за нея. Освен това, лекият романтичен шлейф покриващ нашите отношения, някак си падна, защото осъзнах, че и тя е като всички - идват с някакво искане, но се оказва, че не знаят какво точно е то и се налага да им го формулираш.
4. За да избегнем всякаква неопределеност, при следващите обаждания аз внимателно и подавах критерии. Казах и, че такива умни и интелигентни хора подходящи за нея, отдавна не са ми попадали. Казах и, че засега виждам само дейни дезориентати, а спокойни и вътрешно преживяващи хора не са се появявали. Последно /малко и с терапевтична цел, няма да крия/, и споделих, че липсата на подходящи за нея хора ми действа и на мен деморализиращо и дори се замислям за екстремна смяна на жизнения си стил. Какво ли не и казах, за да се чувства добре.
5. Последно звъня на 6 март. Ще видим какво ще ни предложи животът през април.
* на снимката: Чакат.