вторник, 31 март 2015 г.

Чудесен ден за лов на фламинго

Всъщност, няма нищо сложно - някъде веднъж на два-три месеца, се събуждам с тревожния въпрос: "Тварь ли я дрожащая, или право имею?" и отговорът е винаги "да". Меткам две фанелки и малко обективчета в сака и поемам нанякъде. Пълни глупости. Просто периодично искам малко да похипарствам сам. Пък и тези фламинги ме държат неспокоен. Сменям езерото - вместо Керкини, ще е Вистонида - долу до Кавала, там най-лесно можело да ги срещнеш.
По пътя към Драма и след нея, си снимам интересни неща. Съветвам ви да изберете планинския път, иначе магистралата какво - само надуваш в транс и гледаш тунелно. А така спираш на всяко интересно място и дори правиш приятен рекорд - 400 километра за осем часа. Ето например два мраморни къса

Това е турско гробище

Това е полуразрушен мост на река Косинтос /минава се пеша, опитах/

Това е гора, стъблата не са мокри, пипах ги, такъв си им е цветът

Ето Ксанти. Добре, че беше жената от GPS-а, преведе ме перфектно през града, иначе досега щях да го разглеждам - тесни еднопосочни улички във възрожденски стил, хорациите щъкат съботно, табели - жаме.

Порто Лагос. Имаме система от лиманни езера и Вистонида е най-голямото.
Рибарското пристанище

В ранния следобед, не пречи да се огледам за спане /в колата, естествено/. Мислех си за паркинга на пристанището, огромен и пуст, но този знак някак си ме напрегна.

Отсреща имаше хубава пиниева гора /от пинии/. Под тях се спи отлично, но там всичко беше гъбясало и ме посрещнаха охранени комари, които се блъскаха в очилата ми с метален тътен.

Още малко пристанище
 

Тръгнах да търся фламинген - обитавали били източния бряг. Пътем - един манастир /Св. Никола/ на остров в езерото, който всички снимат като отидат там.

Красивичък е, но защо отците си вкарват колите чак вътре?

Езерото отляво с двама самотници

Езерото отдясно - ето ги фламингусите. Потичах здравата по брега за по-интересни гледни точки. Както обикновено, не искат да ги приближаваш. Имаше и един фотограф с птичарски обектив, който не залягаше като мен, а носеше домакинска стълба боядисана в бяло. Слагаше я някъде сред камъша и се качваше отгоре да ги снима. Предполагам, че се прави на фламинго и така го пускат по-наблизо. Моят подход е друг - подло пълзя към тях, докато не ме открият /почти веднага/ и не се дистанцират отново. Като хоризонта са - както и да го дебнеш, той все е на пи-ер квадрат от теб или нещо подобно. Ето малко от улова ми.

Държат се несъмнено като фотомодели. Тук семейство гъски-бюргери им се чуди

Тук тръгнаха да се отдалечават, защото много ги приближих. Апропо, за това как, защо и дали да се маскираш за да се приближиш до дивите животни има интересни тези. Основното правило - както и да им се правиш, те ще те видят първи и от тях ще зависи колко да те изтърпят. Значи: колкото по-маскиран и дебнещ си, толкова повече ще имитираш хищник и те няма да те одобрят. Обратното - да ходиш безгрижно из гората или да жвакаш в крайбрежното блато и весело да си подсвиркваш, също не става - пак бягат, защото не искат да се свързват с някаква явна откачалка. Сложно е.

Тук явно нещо се преподава, синьозелено училище

Всички ядат


Тук се търси хармония чрез симетрия

Стига, че никой няма да чете.
Сл. прод.

петък, 20 март 2015 г.

Фрагм. от март - 2

1. Скоро един студент, като си разсъждавахме, че самоубийствата най-често ги извършват психично здрави хора, ми каза: "Не, не мога да си представя, че нормален човек ще стане сутрин и вместо да си изпие кафето, ще си каже: "дали пък да не се самоубия?"  
Ех, пич, мисля си. На 19 години си, изчакай малко; ще си представиш. Всичко ще си представиш.
2. В Калининград, бивш Кьонигсберг, на лятната къща на Кант, местните дебили написали със спрей: "Кант е глупак" /"Кант - лох"/. Нима не е прекрасно? Михаил Булгаков, разбира се е предсказал отдавна тази реакция. В М&M, Воланд споделя пред ужасените си събеседници /Берлиоз и поета Бездомни/, за разговора си с Кант:
"Казвах му аз тогава на закуска: Вие, професоре, воля ваша, но нещо неразбираемо сте измислили. То, може и да е умно, но е много объркано. Ще ви се надсмиват."
3. Прочетох тези дни, че Джек Никълсън казал: "Хората, които обичат да говорят с метафори, да дойдат да ми сапунисат чатала". Хубаво е. И понеже обичам да говоря с метафори, веднага си представих как чакам на опашка пред банята му за да го сапунисам. "На теория съм съгласен" - както  казваше един приятел през 1988-ма, като го молех за съдействие да свием ръководството по Роршах на Бом от една библиотека.
4. В един второразряден крими-сериал, психиатърът е силно разтревожен и съобщава на детектива: 
- От сейфа ми е изчезнало силнодействащо лекарство!
- Какъв е ефектът му?
- Изтрива паметта. Но също така, разрушава личността!
Явно копелетата са спестили от консултант.


* на сн.: снежнозахарна вълна /на Копитото/

неделя, 15 март 2015 г.

Доктор Магийко

1. Един от най-големите недостатъци на повечето български лекари не е, че като те видят по-слаб, веднага ти предписват ненужни процедури за да източат клиничната пътека, а този, че не ебават да ти обясняват. Правят му разни неща на търпилото /patientes - търпелив/, плашат го с недомлъвки и тъп черен хумор, но нещо да му обяснят - забравете.
2. Знам защо е така. Магията, баенето, лечителските практики, са специални знания, достъпни само за посветени и защитени с традиционна възбрана да се говори за тях. Иначе - човек си губи дара.
3. В предговора на "Баяния и магии" /Ивета Тодорова-Пиргова, 2004/ прекрасно е описано как магьосниците и баячите хитруват, когато фолклористът ги изнудва да си казват:
- шепти се в най-отдалечения край на къщата или на необичайни места
- разказва, но иска в замяна и той/тя да научи някоя техника от изследователя
- предава знания, но не и техники /"без басмата, за да не хване"/
- баячката не вярва, че някой искрено иска да продължи традицията - значи е безопасно да се говори
- баячката смята, че забраната и тайната вече е отпаднала, защото някой вече е разказал, написал и т.н.
- съзнателно изкривява информацията - умишлено скрива определени детайли, заклинанието не се говори, а се пише, произнася се много тихо и неразбрано и др./
4. По-наблюдателните вече са забелязали: същите техники използват и много български лекари. Добре, мисля си, а неприятният навик на западняците да обясняват всичко с подробности, не е ли опасен за тях? Няма ли те да си загубят дара? Не, няма, само нашата медицина е на ниво магии.

* на сн.: Пред кабинета, в стил филм-ноар

събота, 14 март 2015 г.

Снимки - впечатления

Какви истории, какво чудо! Толкова се радвам.

1. Гробище в Гватемала /село Чичикастенанго/

2. Съвременен севернокорейски плакат. Ким Чен Ун каца на слънцето.

3. Убийствен дизайн - норвежка противокорабна ракета /фото: zialt/

4. Нелегален емигрант току що е пристигнал със самоделна лодка и пълзи по плажа на Гран Тарахан - Канарските острови /фото: Ройтерс, 2006г./

5. Щатите, Чарлстаун, 1769 г. Пристигнал е поредният товар роби /39 мъже, 24 жени, 15 момчета, 16 момичета, родом от Сиера Леоне/, ще бъдат продавани на 3 август

6. Египет. Паметник от 90-те по случай конференция по арабско-израелския конфликт. При смяната на властта през 2012, оттам е изтрито лицето на Мубарак. При новата смяна на властта наскоро, /ген. Сиси/, Мубарак отново е залепен, но се е получил някак синкав. Интелигенти.
/фото: Александр Беленкий/

7. Бутилка рядко сингъл-малц уиски Glenfiddich Janet Sheed 55 Years Old. Струва 123 734 англ. лири /341 857 лева/. В света има 11 такива бутилки. /фото: zialt/

8. Английска карта на света в перуански хотел. Виждаме кой е ползвал стаята: аржентинците - не са издЪржали и с химикалка са поправяли Фолклендските острови както е "правилно" - Малвински. После в стаята са идвали англичани - също корекция, после пак аржентинци и т.н. /фото: alexcheban/

9. Пьотр Ловигин на тема м. Тереза

10. Уте Малер. Охрана на изкуството

11. От колекцията ми странни киноплакати. "Приключенията на Присила, кралицата на пустинята", 1994г.

12. Една на Вивиан Майер
13. Ето ме и мен /на снимката - вдясно/, сниман от Кърт Сталерт /Kurt Stallaert/

четвъртък, 12 март 2015 г.

Фрагм. от март

1. Възраст ли е, кво е, но въпросите стават все повече, при все по-намаляващ брой отговори. Дано поне въпросите да са станали по-качествени /качествен въпрос=нещото, което движи света/, защото отговорите са майкаплаче. Но едва ли - количеството обикновено влошава качеството. Но става по-объркано, което пък на мен ми харесва.
2. Човек по различен начин обича лятото. По един начин го обича зиме, по друг през есента, по трети през пролетта. Мартенското снежно недоволство /"е какви са тия снегове точно сега!"/ е онази нетърпеливост, която някои наричат "вектор на свободата" - усещането, което кара затворниците малко преди освобождаването си да избягат, след което им добавят нова присъда.
Освен това, не се оправдавам, но мисля, че зимен оргазъм не съществува. Това е летен феномен, все пак, нали?
3. Не си падам по "Киндзадза" на Данелия, но си спомням една кристална реплика оттам. Героят на Леонов /глюканинът Би/ казваше: "Когато обществото няма цветова диференциация на панталоните, то няма и цел. А когато няма цел, няма и бъдеще."
Мисля, че е прав.
4. От "Deep survival" на Гонзалес:
"Обикновено определението "опитен" присвояват на човек, който по-често от другите прави грешки, но те, по някаква щастлива случайност не му навреждат."

* на сн.: "Амстердам" на Петер Геритсен /Peter Gerritsen/

събота, 7 март 2015 г.

Смешкен

1. Mакар и рядко, фундаменталната наука произвежда и полезни предмети, подобряващи качеството на живот тук и сега, а не в неопределено бъдеще. Например, японците от Neurowear са пуснали опашка за хора, управлявана с емоции през блутут. Опашката /"Shippo"/ се закрепва на кръста и е с датчици, следящи емоционалното състояние /предполагам, на принципа на полиграфа/. Когато човек е спокоен или весел, опашката бавно и величествено се поклаща. Ако някой го нервира, опашката започва да се движи активно нагоре-надолу. Смята се, че подобни модели са полезни за по-добрата комуникация между хората и домашните животни.
2. От една биография на Пастернак. На Лев Толстой му пращали много стихове за рецензиране, но той никога не ги четял - на секретарите му било разпоредено да ги връщат обратно. По-късно, Толстой въвел гумен печат със следния текст:
"Уважаеми .....
Лев Николаевич прочете стиховете Ви и ги намира за много лоши.
Секретар:...."
3. От многото правила в интернет за по-пестелив живот, си записах три, като подчертано по-практични:
- Залагайте в казиното малки суми, но често и само на печеливши числа;
- В магазина се постарайте да не плащате - вдигнете скандал като бавно се отдалечавате към изхода с пълната количка;
- Купувайте всичко на борсата, на едро, било то билети за трамвая или Мерцедес;
4. Обява: "Тъжен клоун ще оживи празника за 30-годишния рожден ден на детето ви"