Показват се публикациите с етикет Айнщайн. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Айнщайн. Показване на всички публикации

събота, 28 октомври 2017 г.

Фрагм. 10-17-2

1. През 1941-ва младо циганско семейство отвлича Айнщайн, не за откуп, а защото не е съгласно с някои аспекти на общата теория на относителността. Бащата главно не е съгласен. Неизвестно защо, той смята, че опитът трябва да остане недосегаем за интерпретация и винаги да може да се каже на какво възприятие, всеобщо споделимо от хората, отговаря едно понятие. Предполагам забелязвате, че бащата на младото циганско семейство дублира мнението на Виенския кръг. Независимо от теоретичните спънки, младото семейство фактически спасява гения от репресии и смърт в хитлеристка Германия.
2. Вчера към обяд отказах цигарите. Изпуших пет и веднага след това ги отказах. Обзе ме абстинентният глад, леко ме заболя глава и т.н. За какво ми е това страдание? 
Днес изпуших отново пет цигари и към обяд пак ги отказах. Веднага изядох едни спагети /в кръчма, след работа/, после вкъщи - кисело мляко, солена скумрия, някакви два кроасана от пекарнята, сега гледам към едни варени картофи, каквито не обичам, но ще трябва. 
Ако ще е така /а то ще е именно така/, не е ли по-добре да си купя цигари, вместо да изяждам запасите на семейството и да развивам затлъстяване трета степен или коя е там най-високата. Хем ще умреш, хем ще си грозен. А като пушиш, пак ще умреш, но дотогава ще си строен и красив. Или пък - стар и сбръчкан.
3. В свое интервю през 60-те, Виктор Шкловски цитира една интересна личност - поетесата-революционерка Лариса Райснер:
"Любовта е пиеса с кратки актове и дълги антракти, и трябва да знаеш как да се държиш в антрактите.

* сн. Дейвид Керъл

петък, 21 октомври 2016 г.

Цитатник

1. Айнщайн избягвал метафизичните интерпретации на квантовата теория /"квантов мистицизъм"/. Известен е диалогът му с Нилс Бор, когато обсъждали ефекта на наблюдателя върху поведението на частиците:
- Бог не играе на зарове.
- Алберт, не казвай на Бога какво да прави.
2. Tолстой бил на 56 г., /"Война и мир" вече е написана/ когато си счупил ръката. Писал на жена си: "сега съм със счупена ръка и лежа вкъщи без работа. Най-после се почувствах като писател".
3. Робеспиер пие пастис със семейството си. Спокойничко им е, уютничко. Изведнъж, от улицата - викове, тропот: гневна тълпа бяга насам-натам. Робеспиер тича към вратата. "Къде бе, Робеспиер?" - вика уплашенa майка му. "Да поведа народа!" - "Ама ти не знаеш нито кои са, нито накъде бягат!" - "Няма значение - после ще ги питам, важното е да ги поведа!"
4. Хармс:
Веднъж на Петрушевски му се развалил часовникът и той пратил да извикат Пушкин. Пушкин дошъл, огледал часовника на Петрушевски и го сложил обратно на масата. "Какво ще кажеш, брате Пушкин?" - попитал Петрушевски. "Стоп машина", казал Пушкин.
5. В статия от 1908 за това, как пият руските писатели, срещаме следното:
"Руските писатели никога не поръчват шампанско, въпреки че има група писатели, които пък нищо друго, освен шампанско не поръчват, особено на закуска. Ликьори, като цяло поръчват такива, каквито не съществуват изобщо. Руските писатели не дегустират, те пият на екс. Бакшиши оставят по-големи дори от нефтените крале. Само корабните инженери са по-щедри от писателите".

* на сн.: като цунами

неделя, 10 юни 2012 г.

Разграбени тела


1. Джон Далтон /1766-1844/ - провинциален английски учител, направил множество открития в областта на химията и физиката, но останал в историята като първия описател на цветната слепота или далтонизъм, от която страдал.
Далтон не забелязвал проблема си, докато не започнал през 1790 да изучава ботаника. Голяма мъка му били описанията и илюстрациите на цветя - в книгата пишело, че са с пурпурни, розови или червени цветове, а той ги виждал всичките сини. Тъй като усещал, че нещо не е наред, постоянно питал колегите си, а те много му се чудели. Само брат му проявявал разбиране, защото и той страдал от същото. 
Далтон подробно описал разликите в своето цветовъзприемане и това на другите хора. Даже  хипотезирал, че в очите му има вграден син филтър и завещал на лаборанта си да му ги провери след смъртта му.
Речено-сторено, през 1844 лаборантът му взима очите и разбира се, не открива никакъв син филтър в тях. Очите се пазят в стъкленица в Манчестърското литературно-философско дружество.
2. При Айнщайн е друго. Той не искал да му ходят на поклонение като умре, затова помолил да го кремират в подходящия момент. Е, патоанатомът на Принстън успял да му гепи мозъка, да видят какво толкова има вътре, а офталмологът на Айнщайн, д-р Хенри Абрамс успял да му избоде очите. Ето какво разказва:
"При аутопсията, всички лекари се спуснаха долу, движени от любопитство или желание да се простят с гения". 
Абрамс помолил административния директор на болницата за разрешение да си вземе за спомен очите.
"Трябваха ми само ножици и пинсети, и след петнайсет минути бях готов".
Абрамс пази очите в банков сейф в Ню Джърси до ден днешен, в малка стъкленица. Той счита, че по този начин е осигурил безсмъртие на гения.
Когато го попитали за впечатлението му от очите на Айнщайн, той казал: "Когато погледнете в тях, виждате цялата красота и всички тайни на света". 
Баси извратеняка!

* на сн.: експресно извадено око.

четвъртък, 16 юни 2011 г.

Котките на Халсман

1. Филип Халсман /2.5.1906, Рига - 1979, Ню Йорк/ - фамозен латвийско-немско-австрийско-френско-американски фотограф. Евреин, разбира се.
Халсман е на 22, когато при съвместна разходка в Австрийските Алпи, баща му пада в пропаст и загива. Тъй като няма други свидетели, съдът приема, че се касае за отцеубийство и го осъжда на 10 години затвор. Случаят придобива известност и редица важни личности /Айнщайн/ се застъпват за него.
И така, след 2 години, Халсман е освободен с условието да се махне и повече да не се вясва в Австрия.
2. Халсман се е сприятелил и е заснел всички възможни известни личности, за които се сети човек. 
3. През 1948 той е в Ню Йорк и снима Дали. Историята е следната. От тавана висят две картини, статив и табуретка. Съпругата на Халсман държи стол. Един асистент брои. На "три", друг асистент излива кофа с вода, а трети хвърля трите котки във въздуха.
На "четири", Дали подскача, а Халсман снима. След това отива в тъмната стаичка да проявява, а асистентите бършат водата и утешават котките.
4. Котките летят двайсет и осем пъти. След шест часа снимки, котките се чувствали превъзходно, а хората искали да умрат.