Заксенхаузен

1. Като повечето хора - знам как трябва, но слабо си представям как е. Например, отиваш в Софийска градска да видиш една изложба, която те е заинтригувала. Естествено, в петък следобед съм като пустинна роза - откъм посетител няма много хора (ако трябва да съм честен - няма никого). Във фоайето обаче, ме дебнат един чичак и две лелки, чието кредо оценявам като слабо свързано със съвременното изкуство и които ми извикват в хор: "На дезинфекция!"
2. Знам, във всеки храм, пък бил той и на изкуството е редно да има весталки (можеше наистина и без мъж, но трендът!) и приятно удивен започвам да се събличам. Припомням си трети курс - винаги говорим за триадата "дезинфекция - дезинсекция - дератизация". Знам как е - весталките ще ме намажат с благовонен дезинфектант, весталът ще ми сложи дрехите в автоклава, а за плъховете - очевидно тримата ще ме напръскат с мишемор
3. Обезчистен по този начин, (и гол!) ще напусна нартекса и ще мина в залата (кораба), за да разгледам експозицията. Срещата с изкуството (както и с пациента) поне от Фуко насам, винаги е силно еротизирана, no way
4. Това, което ме уби обаче, е че поискаха и да си премеря температурата. Човешко е, случва се с всеки - след като си издържал ред унизителни събития в името на сравнително висока цел, изведнъж се случва нещо мъничко, което ти прелива чашата и безапелативно ти се приисква или да умреш веднага или, в моя случай - да се отдалечиш от мястото на травмата изключително бързо
5. Не е сложно, това е срамът от себе си, че си станал участник в нещо срамно. Освен това - първо - всяка сутрин ми я мерят и второ - ще си я вдигам и свалям когато на мен ми е кеф, рискове поемам всякакви

*рис.: "Кораб"

Цикличности

1. Когато отдавна не съм ходил на изложба и се погледна в огледалото, веднага разбирам, че отдавна не съм ходил на изложба. Гледа ме намусен, сбръчкан, кисел, болезнен старец, който явно не съм аз - кристалът на венецианското ми огледало в коридора никога не лъже, той само предупреждава
2. След като се уверих, че реалността е красива тъмнокоса жена, която ти маха отдалеч, винаги гледам я картини, я фотографии веднъж на месец-два, на специално отредените за това места, за да си въобразявам после разни неща. Но не по-често - ако зачестя, онази спира да ми маха
3. Смешно е, като заподозреш, че единственият брейк на автоматизма ти е, когато ти спрат интернета. Не, че тогава особено се замисляш, просто си изнервен, че са ти спрели интернета и нагло ти пречат да си автомат (слава на Исус, това се случва крайно рядко). Или както пишат Илф и Петров през 1928-ма - "Ето, радио има вече във всеки дом, а щастие така и не се появи"
4. Вероятно всички вече са се досетили, че отношението ни към другия зависи не от това, какво той е направил за теб, а от това, какво ти си направил за него. Ако си му направил зло - не ти е точен, ако си му направил добро - го харесваш. Ако не си му направил нищо - сигурно ще го забравиш
5. Ако пък искаш да го запомниш по някаква причина, тогава най-добре е да работиш по Левин (Курт) - да има нещо недовършено между вас - недовършеното действие се запомняло по-добре от всяко друго, според него

* сн.: Ken Van Sickle