Безмислените професии - 2

Angela Buron

прод.

5. По-нататък става още по-гот. Грейбър описва пет типа извършители на безмислена дейност:

А. Прислужници (flunkies) или "свитата на феодала" (feudal retainers). Това са хора, на които се плаща да се мотаят наоколо за да се чувстват босовете им важни. "Не можеш да бъдеш велик, без антураж", тъжно споделя Грейбър и още - "множеството безполезни униформени лакеи, които се въртят около вас, са най-голямото свидетелство за вашето величие". Прислужниците получават някаква малка задача, за да оправдаят съществуването си, но в действителност, целта е да се използват млади мъже с лъскави униформи, готови да стоят на входа или тържествено да ви съпровождат, като се насочите към кабинета си. Често Прислужниците имат униформа и сбруя в псевдовоенен стил, създавайки впечатление на дворцова охрана.

В. Главорези (goons). Названието е метафорично: това са хора, в чиято дейност има елементи на агресия, но те съществуват, само защото някой ги е наел. Грейбър дава пример с армията. Държавите се нуждаят от армии, защото други държави имат армии. Ако никой нямаше армия, те нямаше да са необходими. Но същото можело да се каже и за повечето лобисти, PR специалисти и корпоративни адвокати. "Повечето университети във Великобритания имат PR-офиси с персонал доста по-голям от този на банка или производител на автомобили. Наистина ли Оксфорд трябва да назначи две дузини PR специалисти, за да убеди обществеността, че е първокласен университет? Очевидно, не е само това. Сигурен съм, че в случая с Оксфорд, голяма част от ежедневните им дейности включват привличане на деца на нефтени магнати или корумпирани чужди политици, които иначе биха отишли в Кеймбридж".

С. Запушващи пробойни (duct tapers) - това са служители, чиито работни места съществуват само поради бъгове или грешки в организацията; те са там, за да разрешат проблем, който не би трябвало да съществува. Най-очевидните примери за Duct tapers са подчинените, чиято работа е да отстраняват щетите, нанесени от небрежни или некомпетентни началници.

D. Попълващи формуляри (Box tickers - служители, които отмятат нещо в квадратчетата на формуляр). Те са наети за да може дадена организация да твърди, че върши нещо, като всъщност, не върши нищо.

Пример: Бетси, служителка в дом за възрастни: "Основната ми задача беше да попълвам формуляри, отразяващи развлеченията, които желаят да имат постъпващите. После формулярът се дублираше в компютъра и мигновено се забравяше завинаги. Това отнемаше доста от времето, през което бих могла да им предоставя поне някакви развлечения".

Е. Майстори по възлагане на задачи (taskmasters) с два подтипа - "Ненужни началници", ролята им е да прехвърлят работата на други хора. Този подтип на taskmasters е просто безполезен, докато вторият -  "Генератори на глупости"(bullshit generators), действително причинява вреда. Те са задължени да създават безмислени задачи (bullshit tasks), които другите да изпълняват, да контролират получените глупости и дори да създават нови безмислени работни места. 

6. Грейбър смята, че безмислени работни места съществуват освен сред университетските среди и във всяка творческа професия. Според него, Холивуд, известен със силно раздутите си щатове е чист пример за "bullshit jobs". Той описва срещa със сценаристка, която създава риалити-шоу с названия като "Транссексуални домакини" и "Твърде дебел за да чука" (Too Fat to Fuck), които никога няма да излязат в ефир. Друг сценарист споделя, че се занимава основно със съкращаване на сценарии от 60 страници на 15 и преразказването им на съвещания, където шефовете дават взаимноизключващи се предложения и съвети. "Те казваха: “Аз не твърдя, че трябва да се направи X, но е възможно да си струва да се направи X".

7. Книгата е пълна с интервюта илюстриращи тезите на автора, но аз си имам собствен пример за безмислена работа - събирачите на показания от водомерите. В определен ден и час (непременно когато всички са на работа) звънят на вратата жени в зимата на нашето недоволство, влизат в банята и се завират в едни отвори в стената с фенерчета, мъчително фокусирайки и записвайки дребните червени цифрички. Но, ако няма да си вкъщи, трябва сам да си ги запишеш и да оставиш бележка на вратата. 21 век, копеле!
* За автора

Безмислените професии

Angela Buron

0. Отдавна съм забелязал, че някои хора (не мои познати, естествено), като ги попиташ какво работят, започват сложни обяснения, от които накрая разбирам, че съм попаднал на тайни агенти, но вместо да кажат, че са градинари като Де Ниро в оня филм, плетат енигматични легенди с неочакван край. Обаче, току що ми попадна интересна книга, в която този ефект е обяснен много добре. Ето съвсем накратко.

1. "Безмислените професии" на английския антрополог  Дейвид Грейбър (David Graeber, Bullshit Jobs, Simon & Schuster, 2018). Според него, съвременното общество все повече е залято от "безмислени дейности, за които никой не ще да говори". Грейбър цитира есе на Кейнс от 1928-ма, където е предсказано, че в бъдеще технологиите дотолкова ще напреднат, че хората в Европа и САЩ ще започнат да полудяват от безделие и скука и е желателно да им се осигури поне петнайсетчасова работна седмица (три часа дневно), за да се чувстват те полезни на обществото. Това обаче, не се случва и понастоящем, огромна част от хората прекарват целия си живот изпълнявайки задачи, за които са тайно убедени, че са безмислени.

2. Според икономическата теория, последното нещо, което една фирма, търсеща печалба, ще направи, е да изплати пари на работници, които всъщност не са и нужни. Все пак, някак си, това се случва. Корпорациите могат безмилостно да съкращават персонал, но тези съкращения непрекъснато падат върху този клас работници, които всъщност правят, движат, поправят и поддържат нещата. Чрез някаква странна алхимия, която никой не може да обясни, броят на платените кариеристи се увеличава и все повече служители работят по четиридесет или дори петдесет часа седмично по ведомост, но ефективно са заети не повече от петнайсет часа - точно по Кейнс. През останалото време, те организират или посещават мотивационни семинари, тийм-билдинги, актуализират Facebook-профилите си или свалят телевизионни сериали.

3. Дефиницията на Грейбър за безмислена работа е: “форма на заетост, която е толкова безсмислена, ненужна или злонамерена, че дори самият служител не може да оправдае съществуването и, но се чувства задължен да се преструва, че това не е така”. Както във всяка хубава книга и тук има няколко интересни класификации. Грейбър пише, че до момента е установил три категории работни места:

- полезни

- безмислени (bullshit)

- малка но противна група дейности, извършвана от престъпници, домовладелци, топ-корпоративни адвокати или главни изпълнителни директори на хедж-фондове - “все хора, които по същество са само егоистични копелета и не се преструват, че са нещо друго”.
4. Ето и виц от тези, за които дъщерите ми казват, че съм си ги измислял сам:
Шефът: Защо не работиш?
Работникът: Няма нищо за правене.
Шефът: Е, тогава се преструвай, че работиш.
Работникът: Имам по-добра идея. Защо ти не се преструваш, че работя? Ти получаваш повече от мен.

Бил Хикс, комедиант

Утре продължавам с: пет типа извършители на безмислена дейност, Холивуд и транссексуалните домакини, "Too fat to fuck" и други интригуващи теми от книгата