вторник, 28 февруари 2017 г.

Urbi et Orbi

Малко Рим без много думи и снимки /16 сн./

1.

2. Двете кутийки са с храна за рибки


3.
4.

5. С малко повече упоритост и по сто лева от семейство, и можем да си поръчаме такава врата за входа

6. Не е желателно да се катериш и драскаш по Колизеума
7.

8. Две снимки на асфалта

9. В Рим, като кажеш "Бонджорно" на случайна минувачка и тя си прави ръцете така. В София - по друг начин


10.

11.

12. Стандарт 360

13. Да си изпиеш глътката кафе, седейки на малко кожено носорожче и веднага да се попиташ на коя планета си

14. Едно паркомясто /Боргезе/

15.

16. Последен детайл и се вдигаме


финита

събота, 11 февруари 2017 г.

Рецептите

1. Като почнат да се оплакват, колко нечетливо пишели лекарите по документацията и най-вече по венеца на всяко лечебно дело - рецептата! А не се сещат, че това е традиция. Отворете някой средновековен манускрипт с латински формули /рецепта/, за прогонване на демон от тялото. Църквата /медицината, лекарят/ го е написала, екзорцистът /фармацевт/ го прочита и прилага, обладаният /пациентът/ го изтърпява. Толкоз. Няма никаква необходимост страдащият да учи латински, за да си прочете указанията и да се корка, ако не може. Нещо повече - като всяко високоспециализирано знание - то е тайно, тайният език, на който си кореспондират експертите, начинът на изписване и разположение на символите имат магична сила и не е безопасно да си ги интерпретираш сам.
2. Някой, ако се надява, че нещо принципно ново е измислено за времето откакто съществува човекът - не, същото си е, само названията се сменят. Така че - без оплаквания, молим.
3. Разбира се, по-добре би било, ако вместо неразбираем текст, лекарят нарисува загадъчна красива картинка, като тази тук, но това би изисквало определени илюстраторски умения, докато нечетливо да пише може всеки.

* на сн.: Двама урунгели с дамски чанти се грижат за болно растение.

вторник, 7 февруари 2017 г.

Хомеостазата

1. Всеки си има моменти или периоди, в които те обзема едно приятно равновесие, когато нещата са се закрепили почти неподвижно по хубав начин и ти е комфортно, и въпреки вълнуващите откровения мейд ин Чайна, за кризата с хилядите си възможности - мерси, видях ги тези възможности и някак си не се влюбих в тях.
2. Почти съм сигурен, че човек, освен за полет, щастие, любов и незнам какво си, е роден за хомеостаза. Иначе ходи зъл и невротизиран по Витошка и си мисли за Калашников с муниция.
3. И как да стане, че да изживееш комфортния си момент възможно най-силно /разбирай - най-дълго/? Да спреш на място и силно да се напънеш, досущ в химическа тоалетна - не, едва ли, явно е нещо друго. Или просто да си се сгушиш някъде? Отде да знам?
4. И Хармс, и той с неговите си: 
"Чувал съм такъв израз: „Улови момента!“ Лесно е да се каже, но е трудно да се направи. Според мен този израз е безсмислен... Друго нещо е обаче да кажеш: „Запечатайте онова, което става в този момент.“ Това е съвсем различна работа. Ето например: раз, два, три! Нищо не се случи! Така запечатвам момент, в който не се е случило нищо.
Споделих това със Заболоцки. Хареса му много и той цял един ден седя и брои: раз, два, три! И отбелязваше, че нищо не се е случило. Над това занимание го завари Шварц. Той също се заинтересува от този оригинален начин да се запечатва онова, което се случва в нашата епоха, тъй като епохата, както е известно, е съставена от моменти".
5. Сгушването е, все пак

фото: Mike O'Shea

петък, 3 февруари 2017 г.

Екзистенц максимум

1. Напоследък някои мои познати умират неочаквано, като малко преди това сме си говорили в смисъл на "Що не се обаждаш", "Честита Коледа" и проч. Това е доста натоварващо, защото сега, всеки, който ми каже някакви мили думи, бива заподозрян в скорошна смърт. Така доста се ограничава общуването ми с приятели, /и така не е богато/, защото се налага да внимавам - искам да си ги опазя. Баси, защо не са ми казали, че пътят води покрай такива странни места. Освен да са ми намеквали нежно, но да не съм искал да разбера?
2. Успокояващото е, че тази зловеща закономерност не важи за ФБ и всякакви социални мрежи - явно там не са ми точно приятели, а някакви трети лица в пиесата. Дано поне са хора. Сещам се по аналогия за Чехов, който бил казал: "Странни хора са актьорите, а и хора ли са въобще"?
3. Забелязах също така, че никой не умира, ако го поканя вкъщи и пием коняк, и си говорим на различни теми. Също така оживяват, ако ние им отидем на гости и там пием коняк и си говорим, но това е рядкост - пречи ми известна интровертност, както и неспособността ми да излоча толкова коняк, че да спася всички.

* на сн.: снежни зомбини at work

сряда, 1 февруари 2017 г.

Ичера

Мислех си, че знам какво е бял, чист сняг по спомен и като падна големият сняг в София, погледнах съседната пресечка и си казах - ето бе, красота, бяла приказка, не знам си к'во. Истината се оказа съвсем друга. Оказах се закратко в Балкана, в Ичера. Ето - най-обикновени, извънрежимни снимки в стил "Домашно албумче", но разлика има, а?


край