петък, 28 декември 2018 г.

Американски градски легенди


От глава „Класически автомобилни легенди”
1. "Изчезналият стопаджия"
Баща и дъщеря карат по селски път, момиче ги спира на стоп. Казва им, че живее в къща на пет мили встрани от пътя, след което се обръща към прозореца и повече не разговаря. Когато стигат до къщата и, се обръщат да я видят, а тя е изчезнала.
2. "Колата на смъртта"
Кола, която продават адски евтино, защото в нея се е случило нещо ужасно. Елементи: скъпа кола, ниска цена, дълго пролежал в нея мъртвец, убийство/самоубийство, мирис на труп, който не изчезва
3. "Поршето на флиртаджията"
Еротичен вариант на предишното: съпругът е избягал със секретарката си, съпругата си отмъщава, продавайки любимото му Порше на безценица

От глава „Куката” и други тинейджърски ужаси”
4. "Куката"
Две гаджета в колата, слушат радио и се целуват. Музиката спира за да съобщят, че в района има избягал затворник, осъден за грабеж и изнасилване, който вместо дясна ръка има кука. Момчето закарва приятелката си у тях и като излиза да и отвори, вижда куката хванала дръжката на вратата.
5. "Убиецът в колата отзад"
Жена кара през нощта по магистралата и изведнъж вижда, че я следва кола. Опитва да се откъсне, но не може. Пристига пред къщи, съпругът и я чака, изяснява се, че шофьорът я е преследвал за да и каже, че не и работи левият стоп (вариант – преследва я бензинджията, за да и върне ресто, което е забравила като е зареждала)
6. "Детегледачката и мъжът на горния етаж"
Детегледачка приспива децата (най-често са три) и слиза долу да гледа вечерното ТВ-шоу. Внезапно звъни телефонът и се чува хистеричен мъжки кикот. Тя пита кой се обажда, но отсреща затварят. След петнайсет минути всичко се повтаря. Силно уплашена, жената звъни на оператора. Той я моли да се успокои и ако оня пак се обади, ще се опитат да проследят откъде звъни. След малко, маниакът отново звъни, хили се и затваря, а секунди след това операторът казва на жената веднага да напусне къщата, защото този, който звъни е на горния етаж. Тя тича към вратата и вижда мъж, слизащ по стълбата с окървавен нож в ръка, с явно намерение да я убие. Избягва на улицата и се обажда в полицията. Полицаите задържат мъжа, но той е успял да убие и трите деца.

------- има още!

неделя, 23 декември 2018 г.

Хоби

Вчера се разминах с двама на плажа, облечени в черни странни костюми като извънземни. Приветливо поздравиха. Като се отдалечих малко, се обърнах и видях как внезапно влязоха в морето, стигнаха почти до гърдите във водата, извадиха въдици и замряха. След около два часа бяха още там. После се стъмни и повече не ги виждах. Предполагам че се бяха вкочанили.  Тази сутрин студът доста пощипваше  но вятърът беше отслабнал. Загрижено отидох  да видя  какво става с тези хора, обаче ги нямаше там. Дали морето ги е отнесло навътре или просто са си тръгнали към полунощ? Ето това наричам аз хоби.
P.S. Живи са, преди малко пристигнаха с малка количка и сега обличат скафандрите отново. Ще повтарят подвига.

петък, 21 декември 2018 г.

Украси

1. Когато със Сашо украсявахме стаите с наличните гирлянди и панделини (панделки, итал.), на няколко пъти и двамата усетихме, че сме на милиметри от опасността да получим една доста семпла визия,  като цяло несъответстваща на патоса и еуфорията около светлия празник. Странните места, на които ги закачихме, донякъде подсказваха интенции за оригиналност, но в зачатък. In other words, рискът от баналитет си оставаше висок. 
2. Почти едновременно ни хрумна изходът - да украсим банята и тоалетната. Първо се сетих аз, а Сашо добави, че отдавна искал да ми предложи, но нещо го възспирало. И наистина, когато тези славни и незаслужено дискриминирани интимни стаи получиха своите сочнозелени, искрящи с благородните оттенъци на пластмасата гирляндини, те веднага се превърнаха в разкошни и приказни палати. И как скромното вертепче, което конструирахме под мивката с ясла, магаренце и агънце приятно законтрастира с витлеемска непринуденост, и как мигом се преобразиха тези, по принцип непретенциозни помещения!

петък, 14 декември 2018 г.

Предколедни предразсъдъци

1. И аз като всички чакам да настъпи Коледата, плахо симпатизирайки на брат му на Кърт Вонегът, дето на учтивия въпрос какво чувства преди светлия празник отговорил, че винаги в такива случаи се чувства сякаш го бият по главата с гигантски, пълен пикочен мехур. /Ники, used by permission/;
2. И щях още да си бленувам в светла пренатална тъга, но попаднах на добра статия в Бритиш джърнъл ъф медисин (BJM). Предполагам са отворили раздел "Веселата наука" и виждам следното заглавие: "Употреба на парашут за предотвратяване на смърт и опасна травма при скачане от въздухоплавателни средства: рандомизирано контролирано изследване"
3. Явно и аз, като доста хора, съм бил жертва на предразсъдъка, че парашутът може да ти спаси живота когато скачаш от самолет. Авторите научно доказват, че изобщо не е така и фактически разбиват този мит на пух и прах (dust and down, англ.);
4. Експериментът е прост, но много ефектен - изследователите събират група хора, които ще скочат с истински парашут и контрола - тези ще скочат с празна раница на гърба (North Face, както уточняват). За да се избегне смъртта на контролата (а според авторовата хипотеза и двете групи няма да оживеят), а и заради липсата на достатъчно желаещи да скочат без парашут от 9 км, се наложило, експериментът да се проведе на стациониран на земята малък самолет, т.е. скача се от 60 см височина, при скорост 0 км/ч. Това не е голям проблем - просто след това, получените данни се екстраполират (статистиката предлага напълно надеждни методи) и се вижда какво би станало, ако тези клетници бяха скочили от 9146 м при скорост 800 км/ч. 
Инвестигейтърите получават вълнуващи резултати: процентът оживели в експерименталната (с парашути) и в контролната (с празни нортфейски на гърба) група, е еднакъв. Следователно - от парашутите няма никаква полза;
5. Не бих коментирал, но имам някои забележки към дизайна на експеримента. Желателно е този вид изследвания да са слепи или двойно слепи - не е коректно изследваните да знаят имат ли парашут или ще скачат с празна раница, репрезентативността на групите също куца - хубаво е да се включат и деца, както и много възрастни хора - те са по-лекички и съответно при падане отвисоко, биха дали различни резултати. Има и други методически грешки, но засега стига и това.

неделя, 9 декември 2018 г.

Ново видео

Гледах последния на братя Коен ("Балада за ....") и силно се вдъхнових. Бързо взех какъвто имах видеоматериал и спастрих клип, несъмнено силно повлиян от творчеството на братята. Техният е за каубои и се стрелят, моят е за биволи и има по-скоро възпитателен характер, като всяко изкуство, впрочем.

четвъртък, 6 декември 2018 г.

Trivia 2

1. Гледах интервю с оперна певица и тя каза, че италианската романтична опера иска по-силни гласове и вибрато, докато бароковата изисквалa по-тънко вибрато, etc.
2. По същия начин, някои хора ти задават въпрос, явно молещ по-задълбочено обсъждане и като започнеш да им излагаш тезата си, виждаш как те се затварят и изключват, опитвайки се да те върнат към началото - пич, дай да го минем като small talk. Хем внимавам да не съм резониергефюлщрасен (от горнонемски: всезнайко-резоньор), нали всички искаме малко щастие или 15 минути слава (т.е. същото). Да, внимавам много - да не взема да ги отблъсна още в първата минута, а не в третата, както е редно, но явно в 01:21 точно това се случва;
3. А има едни други, дето категорично произнасят още в началото: "Виж сега..." и по-нататък ти обясняват "как е всъщност" и то за неща, за които си прочел 32 различни хипотези и всички разтревожено са се чудели до ден днешен, коя да им е работна;
4. Има и едни трети, неспокойни натури (може би даже натурфилософи), които... не, я по-добре да спра дотук. Защото, в староиндийския епос си е казано: личното мнение е като задника - всеки го има, но не винаги е необходимо да го показва

* сн.: Xaris P

неделя, 25 ноември 2018 г.

Културни модели

Майка помакиня с децата си пътуват в теснолинейката. Момиченцето е облечено явно с най-хубавата си рокля, предположих, че отиват на сгляда, но казаха, че отиват на гости, каквото и да означава това. Снимки с телефон.

Първи кадър - полуевропейско разположение

Втори кадър - майката разбира грешката си

Трети кадър - традиционно разположение



сряда, 21 ноември 2018 г.

Фотоизложба, art

Бях тука на една изложба на Роджър Балън. Изпитах чувства подобни на Ана Карениновите към ЖП-транспорта - хем го искаш, хем те плаши. Направих и видео, двете снимки са от него.




вторник, 20 ноември 2018 г.

Куделка

Йозеф Куделка (р. 1938), Прага, август 68-ма.
"Знаете ли, аз не съм най-смелият човек. Но когато хората видят тези кадри им се струва, че ги е снимал някакъв безстрашен идиот, а и наистина се държах именно така. Но това беше уникална ситуация, в която не само аз - всички чувстваха отчаяна смелост".


















За седмица, Куделка снима около 5000 кадъра на старата си Екзакта. След всяка заснета лента, той отива до вкъщи да презареди. По него стреляли и го гонили, но никой друг не е заснел окупацията на Прага толкова въздействащо.

петък, 16 ноември 2018 г.

Ведро

1. Изяждам една баница с дъх на маргарин (на англ. - "марджърийн") и изпивам една боза с аромат на нещо неопределимо, най-близо до мирис на развалено печено месо в Била (днес е ден, в който силно усещам миризмите). После - виновен и бликнали диалози с тялото:
- Какво пак ми вкара, клетнико? Разчиташ, че си вечен ли?
- Разчитам на ензимно разграждане в черния дроб и извеждане на токсините главно през бъбреците и по-малко през дъха, защото това би накърнило социалното ми функциониране, келешче. 
Все пак, избирам нежни епитети, когато разговарям със себе си - соматичния.
- В един прекрасен ден няма да ти се получи и - жал ми е за тебе.
- О, диалектичний, защо просто не си свършиш работата?
Ясно е, че се движа по ръба (on the edge)
2. Епископ Хуго Линколнски (около 1135–1200) ходел по манастирите и монасите му показвали гордостта си - мощи на различни светци. В един от тях му донесли ръката на Мария Магдалена и епископът взел, и светкавично отхапал едно парче от костта. Абатът и монасите първоначално издивели, а после почнали да крещят и да го проклинат, но светият мъж им казал, че това неговото е почит към светицата, нали и тялото Господне го приемаме вътрешно - със зъби и устни.
3. Разговор между феминистка и сексист
Той: - Постоянно мрънкате, че ви било тежко.
Тя: - Ти опитай поне веднъж да родиш и после ще си говорим.
Той: - Ти първо ела ме оплоди.

* Френска картичка от 19 в. - Св. Влас, сглобен от мощите си пазени в различни манастири

сряда, 14 ноември 2018 г.

November

Както прочетох някъде, ноемврийската депресия е задължителна за всеки порядъчен човек, както Коледният пост за християнина.

* сн. Doug DuBois


събота, 10 ноември 2018 г.

Битие и нищо

За пръв път снощи в ресторанта,
не им харесах виното.
Туй сякаш малко ме разстрои,
но едновременно съм горд.

сн.: Doug DuBois

сряда, 7 ноември 2018 г.

В оригинал

1. Слава Богу, има чужд език, който владея дотолкова, че да мога да чета поезия в оригинал и това е руският. Късмет - има доста поезия на този език; ако знаех шведски например, сигурно щях да наблегна на прозата. Разбира се, мога да опитам и с Шекспир, все пак знам 600 английски думи. Ето примерно:
To be, or not to be, that is the question - дотук добре. Но после: 
Whether 'tis nobler in the mind to suffer/Дали.... 'tis? (не познавам такава дума)...по-благороден в разума да страдаш/, 
The slings and arrows of outrageous fortune/камшиците и стрелите на възмутителна съдба/
Or to take arms against a sea of troubles/или да хванеш ръце срещу морето от проблеми.
Стана безмислено и поетично. Несъмнено, Шекспир пише сложно и с този староанглийски словоред, с характерното викторианско заместване на герундий с морундий и условно с преизказно-шъшкащо склонение(!)
2. Има един доста фин руски поет - Николай Гумильов, (който трябва го знае, който не трябва - не), както си му е редът, разстрелян през 1921-ва за "контрареволюционна дейност". Ето случка от живота му;
3. Гумильов избягвал музиката: не я обичал, не я познавал, не я щял. Твърдял, че за музика може да се говори каквото ти дойде на ум, все едно, никой няма да те разбере. Веднъж, разхождайки се с приятел, срещнали един мастит музикален критик - Николай Бруни и Гумильов казал:
- Сега ще си поговоря с него за музика, само слушай! Но на каква тема? За Бетховен! Какво беше написал той? А, да, “Девета симфония”, знам я, разбира се...
Приближил се до Бруни и го заговорил:
- Колко се радвам да ви видя, скъпи Николай Александрович! Знаете ли, че вчера, цяла нощ, не знам защо, мислих за Бетховен. Според мен, при него, в "Девета симфония" мистичният покров се превръща в нещо контрапунктово-трансцедентно, но едва във финала… Не сте ли съгласен? В началото, тематичната наситеност е някак иманентна… например както в ноктюрните на Шопен.
Бруни го гледал изумено. Гумильов продължил:
- Не, разбира се, не онзи Шопен, не. По-скоро един проблематичен Шопен… Впрочем, при него аз признавам само третият му период. Но при Бетховен сливането на елементи по-скоро физически с панпсихически в “Деветата”, намира окончателния си излаз в катарзиса, както при Есхил… или не, не при Есхил, по-скоро при Еврипид...
В края на тази десетминутна импровизация, Бруни развълнувано казал:
- Николай Степанович, вие непременно трябва да напишете за това! Непременно! Това е толкова оригинално, толкова ново и ще си позволя да кажа… не, не ми възразявайте!... толкова дълбоко!
Гумильов тържествуващо смигнал на приятеля си:
- Не бях ли прав? Нали чу какви глупости му наговорих!

* на сн.: прозорец в Брюж

четвъртък, 25 октомври 2018 г.

Гент, Брюж, асоциации

Фламандският не е въобще труден, ако назнайваш малко африкаанс, както е в моя случай. Ето - teddy - мече за прегръдка,  beer - бира. А отдолу пак на чист фламандски - "Ела прегърни една бира, мечо!" (Kom met je knuffelbeer!)

Основните врагове на туриста по света са: птиците, комарите, храната и напитките. В Гент - бирата и шоколадът. А това са кифичките "Mastellen", средновековна традиция, ядат се при откриване на ловния сезон, считало се е, че предпазват от бяс. Трябва да се сплескат с ютия преди това.
Foto: https://www.nieuwsblad.be/
Попадайки в тежка католическа среда, ми се струва, че започнах да проумявам някои неща.
- архитектурата наистина е малко потискаща, т.е. натискаща - надолу и навътре - към себе си;
- съответно, пречистването ще го очакваме през срама и депресията (Вл. Соловьов: "Срамувам се, следователно съществувам");
- хрумна ми интересна идея - да пътуваш из разни страни с мощна древна култура с цел да търсиш и откриваш белези на континуитет;
- стряскащ е контрастът тясно - високо, докато в Рим е по-скоро тясно - широко 


Толкова рядко поправям нещо в къщи, че реших да си позволя малко по-луксозни инструменти и аксесоари. Естествено, по-скъпи са от китайските, защото са от чист шоколад

Ето, шоколадът е, който изглажда всички ситуации и прави хората усмихнати и емпатични. Ето такива

Но, между нас казано, има ли стил, има и надежда

В края на всяко пътешествие се е притаила малка опасност - изгонването от рая. Ето - групата изгонена (от Лисабон, в случая).


вторник, 16 октомври 2018 г.

Студено начало (cold open)

1. Излязъл е тийзърът на ”Аладин" на Гай Ричи. А преди това няма начин да не е излязъл постер, а преди него не може да не е имало тийзър-постер. Сега чакам тийзър-трейлъра и чак след това - истинският трейлър. После, би трябвало да има кий-постер и малко промо-кадри по кабеларките. Веднага след това ще има втори трейлър и чак след това ще излязат комплектите промо-постери на отделните персонажи и фичърите за филма. Не! Преди това ще излязат радиофичърите, практически заедно със стикерите, но не преди флаерите.
После, едновременно с буклетите, очаквам две-три вирусни видеа за филма в Ютуб и Вимео, после интервюта с режисьора и актьорите (Уил Смит!), а кога ще е филмът за филма ("мейкинг") и филмчето с бракувани сцени, непопаднали във филма, просто не знам.
2. И всичко това, за да ми измъкнат едни нещастни шест евро от джоба, ако дотогава не ми се е доповръщало от филма, за филма, заради филма и да му го… на филма, без да съм го гледал.
3. Както казваше преподавателката ми по латински:
"След като проверих писмената Ви работа, стигнах до извода, че съществува и втори тип латински език, за който аз не знаех". Сега да види какво е.

* сн. Dave Jordano

петък, 12 октомври 2018 г.

За първокласниците

Дълго му даваше свободно и Николай нервно дърпаше копчето на пижамата си, вперен безмислено в нощния град през прозореца.
- Слушам ви - най-накрая някой вдигна.
- Здравейте. Аз… - Николай изпсува меко наум, ползвайки възвратен глагол - казаха ми, че можете да доставите абсолютно всяка стока, която...
- И не са ви излъгали - внимателно го прекъсна мъжкият глас.
- Казаха също, че при вас става бързо.
- Така е. Единствено зависи от вида на пратката. Нека ви предупредя: с наркотици, автоматично оръжие и Уран 235 не работим.
- Да, разбирам. Молбата ми е за една доставка за утре сутринта. Или още по-срочно, ако е възможно - Николай изведнъж усети, че трепери.
- Ще ви излезе малко по-скъпо. Какво именно ви е нужно и в какво количество?
- Шишарки. Осем борови шишарки, кутия пластилин, снимка на таралеж, две летви по осемдесет сантиметра, двустранно рендосани, ръждив пирон, костюм на кон и щраусово перо.
Настана тишина. Николай с надежда се вслушваше в дишането на събеседника си.
- Това не е съвсем в нашия профил, но… Тогава ще ви посъветвам да вземете и картонна корона, и комплект темперни бои - следващата седмица ще им ги искат, повярвайте.
/от нета/

петък, 5 октомври 2018 г.

Науката, Санчо...

Костюм на лаборант в рентгенов кабинет, 1918 г.
1. Чудесна статия - отново пранк, т.е. майтап с науката (която не е знанието, както се досещаме) и най-вече с научните списания. Историк и двама философи, решават да се кефят научно и написват двайсет абсурдни текста в псевдонаучен стил, на модни теми (“identity studies”, "gender studies", “critical theory” и т.н.). После ги предлагат на различни списания и чакат да видят какво ще стане.
2. И късмет! Към момента, в който авторите излизат от нелегалност, седем статии са одобрени за печат, а други седем чакат одобрение. Методиката е проста: "като начало, прегледахме съществуващата литература за да видим къде има нелепости за да ги доведем до абсурд." Статия за феминистката глациология (наука за ледниците)? Може! Копираме, само сменяме темата. Дали да не е нещо астрономическо? Окей, ще докажем, че феминистката астрология и хороскопите, трябва да станат част от научната астрономия, за да се избегне сексизмът на последната (статията е "Феминистка астрономия. Звезди, планети и гендър: основи на феминистката астрономия"). Публикувана.
3. По-нататък темите стават още по-вълнуващи. Ето.
-  "Кучешката площадка. Човешките реакции в културата на изнасилване и ролята на кучешките площадки в Портланд, Орегон".
Теза: На кучешките площадки цари "култура на изнасилване" (сред кучетата), затова там могат да се изследват мъжките нагласи и евентуалните възможности за дресиране на мъжете, аналогично на кучетата, за намаляване случаите на изнасилване в социума.
- В "Супер-Франкенщайн: феминистка епистемология за безопасен изкуствен интелект", научаваме, че Изкуственият интелект е опасен за жените, защото е програмиран с мъжки, империалистични и рационалистични алгоритми. Мъжете (които са го създали, за да подчинят жените), знаят това. Феминисткият Изкуствен интелект трябва да бъде програмиран с ирационални знания, за да се избегне сексизмът му.
В един момент, авторите явно докосват божието пардесю и темите стават още по-екстазно-екзистенциални.
- В статията "Неприемливото разтриване: дефиниране на метасексуалното насилие при мастурбация без съгласие", тезата е, че когато мъж мастурбира, използвайки образ на жена, която не е дала съгласие за това, той извършва "метасексуално насилие", с което и причинява деперсонализация
4. Накрая, като виждат, че никой не идва да ги разстреля или въдвори, съвсем издивяват и пускат една глава от Майн кампф (автор: Хитлер), шпиковайки я с феминистка лексика и с ново, по-поетично заглавие: "Mein Kampf на феминизма. Нашата борба е моята борба: солидарният феминизъм като интерсекционален отговор на неолибералния феминизъм и феминизма на избора".
5. И какво? Главният извод на екипа е, че не трябва да си експерт в областта, достатъчно е да научиш тайния език на посветените в определено модно течение ("гендър", "абюз", "маскулинност" и т.н.) и ще можеш да емулираш (според авторите - да фалшифицираш) експертно знание колкото и когато ти душа поиска. Използвайки "феминистка оптика" можеш да лансираш всякакви безумни идеи, подавайки ги като "научни изследвания" в "научните списания"
6. Малко повече такива статии да бях написал и сега щях да ходя из гората Професор. И животните: “Здрасти професоре, как е здравето Ви, професоре, как мислите, ще вали ли днес?” и проч.
За извънкласно четене

неделя, 30 септември 2018 г.

Вълшебното - употреба

1. Сашо е вече на 6 и реших да му прочета една от най-зловещите приказки - Хензел и Гретел /по Grimm bros./, един несъмнен Рубикон на детските страхове и притеснения, според мен. Разбира се, той я познаваше вече от някакви анимации и вяло се впечатли от противоестественото изоставяне на децата в дълбоката гора, евентуално за да умрат. Имаше някои въпроси - защо ще умрат децата, защо ги заведоха там, толкова ли нямаха малко храна и т. н.
2. Отговарях му строго по Бетелхайм (шега). А сериозно - не познавам по-голям неакадемичен (!) авторитет в областта на отношенията приказка-дете и се наложи да отворя пак "The uses of enchantment", няма ли някой да я преведе най-после, питам се
3. Ето два прекрасни откъса:
"...Как детето възприема вълшебните приказки? Да вземем за пример безбройните истории, в които героят надхитрява страшния великан, заплашващ живота му. Спонтанната реакция на едно петгодишно момченце чудесно показва какво са тези „великани” за детето.
Една майка е преодоляла притеснението, с което разказвала на сина си такива „кървави” и „страшни” истории. В разговор с детето, тя научава, че то вече е виждало във въображението си как едни хора изяждат други хора. Тя му разказва приказката „Джак, победителят на великани”. Накрая, детето пита: "Нали няма великани, кажи?” 
И още преди да получи утешителния отговор, който би обезценил историята, то продължава: „Но големите ги има и те са като великаните”. От позицията на своите пет години, то разбира посланието на приказката, което морално го подкрепя: въпреки че възрастните, въоръжени с опит, приличат на страшни великани, едно умно момченце е способно да ги победи.
Този епизод разкрива една от причините за отвращението, което изпитват възрастните, разказвайки приказки: ние се чувстваме неудобно от мисълта, че понякога в очите на децата си изглеждаме като страшни великани, каквито всъщност сме. Ние не желаем да приемем, че децата знаят, колко е лесно да ни подиграят, да ни се присмеят и да изпитат удоволствие от това. Но независимо, дали ще им разказваме или не, тези приказки, в техните очи – както показва горното – ние сме едни егоистични великани, желаещи да запазят за себе си всички прекрасни неща, които ни правят силни. Приказките вдъхват увереност на децата, че накрая (след като порастнат) и те ще станат по-силни от великаните и ще придобият същата власт и мощ.
***
"Прието е да се крие от детето, че всичко, което не се получава в живота, произтича от собствения ни характер, от склонността ни да реагираме агресивно, егоистично, гневно или страхливо. Ние искаме децата ни да вярват, че човек е добър по природа. Но децата знаят, че самите те не винаги са добри и често, дори да са добри, нямат желание да са такива. В собствените си очи, детето се вижда като чудовище, защото то противоречи на всичко разказвано от неговите родители."


събота, 22 септември 2018 г.

Порно и тъга

0. Прочетох за интересни промени в европейската порноиндустрия свързани с икономическите проблеми, емигрантската криза и вълните на политическа коректност, заливащи Стария континент. Ето в резюме. 
1. Новият девиз е "Скромност и минимализъм". Груповите сцени остават в миналото, позите стават изключително мисионерски, амплитудата е умерена, мимиката най-често варира от тъжна вглъбеност до меко страдание. Дубли се избягват, оргазмът е рядкост (скъпо е)
2. По време на акта се водят тихи, изпълнени с доверие и уважение към партньора разговори. В гласа звучи тревога за бъдещето ("Как сте напоследък?", "Как са децата?", "Внукът тръгна ли в първи клас?", "Бензинът малко поевтиня")
3. Избягва се секс в асансьора или в офиса, за да не засегнат чувствата на безработните. Актуални са сцени със съвокупление на трудовата борса, в магазините "секънд хенд", пред денонощна заложна къща или в офисите на Еврофутбол
4. Градинарите и момчетата почистващи басейни са минало, стабилна остава само ролята на доставчика на пици, който вече реално носи пица, но дали ще има секс, зависи от размера на бакшиша му. Зачестяват сцени на грубо и даже вулгарно пазарене, при получаване на пицата.
5. Относително стабилна остава ролята на водопроводчика. Поради ниските хонорари, сега той безмълвно влиза в апартамента и отива директно в банята, където се заключва и плаче
6. Професията на осветителя отмира. Да се осветяват порносцените става някак неудобно, дори срамно. Бюджетите са силно орязани, затова често, с цел икономии, не се използва снимачна техника. Процедира се така: операторите и другите членове на екипа внимателно запомнят всичко и след това го разказват на познати и приятели.
7. Режисьорите също постепенно отпадат. По-възрастните порноактьори обикновено помнят какво е необходимо да се прави, а младите се обучават, гледайки архивни порнофилми. Ако някои реалии не са им ясни (примерно, какво се има предвид при често срещания израз "Дас ист фантастиш!"), се консултират с по-възрастните си колеги

* сн.: Р. Доано, "Бяла кола и четка", Палм Спрингс, 1963

петък, 14 септември 2018 г.

Плакати

Американски плакати предупреждаващи за опасността от бойни отровни вещества. Докато през Първата световна война (когато ги използват най-масово и умират много хора) внушенията са прагматични, зловещи и бих казал уплашено-объркани, ето...
На плакатите пише: 
  • Мирише на гнило сено или млада царевица - Фосген - поразява белия дроб - причинява нарастваща апатия - безцветен газ
  • Люизит - мирише на здравец - дразни носоглътката - кожни обриви - противогаз - защитно облекло - тъмно зелена маслениста течност
... през Втората световна война, защитните средства вече са стандартизирани и изпитани, и подходът е някак по-купонджийски. Разбира се, съмнително е, че девойката от месец ноември ще се предпази от газовата атака с чувал и евентуално ще свали самолета с карабината. Но пък, всички са по бикини, което е доста жизнеутвърждаващо (т.е. американско). Даже, бих казал, че посланието е: "Да ви го начукам с вашите военни простотии, желанията ми са съвсем други".

понеделник, 10 септември 2018 г.

Тъжно, като всяко магаре

1. Защо приемат, че животните не можели да мислят концептуално, били им достъпни само низши емоции, продиктувани от инстинкти, нямали способност за рефлексия, самосъзнание и т.н. Тези дни наблюдавах едно магаре. Цял ден стоя на място и гледаше замечтано в различни посоки, като очарован принц. И мен ме наблюдаваше с интерес, докато бях в обсега му. Някой, ако няма способност да мисли, би ли стоял така цял ден без нищичко да предприеме - нали ще умре от скука или ще полудее. Според мен, магаринът през цялото време си мислеше разни неща - реминисцираше, рекапитулираше, анализираше, спомени му нахлуваха и др. Старо магаре беше, доколкото мога да преценя
2. Мога да предположа (без да съм телепат, просто го погледнах в очите с бинокъл “Olympus” 7x40), за какво си мислеше: “Има на земята една долина, напусната навеки, но никога незабравяна - като виолетов блян в душата ми, нейният спомен, нейните следи са отпечатани в сърцето ми: разтопеното слънце, шумните пъстроцветни пазари, селцата потънали в зеленина, планините наоколо с възнесени над облаците снежни върхове и мътноледени потоци, кристалните изгреви и пурпурно-страстните залези. Ще ги видя ли някога отново? Не, завръщане няма, но пред мен е дарът на примирението - спомените. Но нека спра тъжните си разсъждения, защо да преживявам старостта двойно - един път като предчувствие и втори път - наяве” и т.н.
3. Като цяло го оцених като тъжно магаре, но според мен те използват този трик за да събудят майчинското у нас (у мен, в случая). Останах хладен.

* на сн.: магарето, пипнато с малко Фотошоп, да стане по-лятно

четвъртък, 6 септември 2018 г.

Хармс, Малевич, антракт-катаракт

1. През септември 1926-та, Хармс попада в трупата на "Експериментален театър "Радикс", където му предлагат да напише пиеса. "Радикс", според създателите му, е театър, ориентиран не към публиката, а към "преживяванията на самите актьори на чистото театрално действие". Хармс и Введенски създават пиесата "Майка ми е цялата в часовници". Това били само маркирани идеи, като се разчитало на импровизацията, липсвал край (авторите постоянно я дописвали, вкарвайки нови действащи лица без отношение към сюжета) и нямало конкретна тема. Пиесата трябвало да бъде "конгломерат от различни изкуства" и "монтаж от атракциони".
2. Текстът пишели Хармс и Введенски, след което цялата трупа го обсъждала и обогатявала. Ето например сюжетна линия: един от героите посетил родния си град и там, където и да отидел, постоянно срещал един и същи човек с червена брада. Накрая не издържал и го попитал:
- Дълго ли още ще ме преследвате?
- Той и говори! - възкликнал червенобрадият - използвам те за да не могат разни мошеници да притесняват честния данъчен инспектор.
Заболоцки предложил краснобрадият инспектор да се казва Гарфункел и да се появява на сцената непрекъснато с нова фамилия. После трябвало да бъде убит, след което да продължи да се появява вече покойник. Введенски предложил за Гарфункел да напишат отделна пиеса.
3. Понеже нямали зала, Хармс се обадил на Малевич (от когото се възхищавал, особено след като Малевич му подарил книгата си "Бог не е съборен" с посвещение: "Отивайте да спирате прогреса"), с молба да им предостави зала за репетиции. Малевич (тогава директор на Държавния институт по художествена култура), се срещнал с трупата и ги харесал, a и молбата изглеждала доста възбуждаща на вид. Тя представлявала колаж от две парчета плат - син и жълт, отрязана третинка банкнота от пет рубли, червен полукръг, покрит с черна и позлатена хартия и текст: 
"Образувалата се 
театрална трупа "Радикс",
 експериментираща в областта на 
извънемоционалното и безсюжетното изкуство,
поставяща си за цел създаване на произведения на
чистия театър, неподчинен на литературата - всички моменти
 влизащи в композицията са равноценни, моли
да и се предостави  помещение в 
Бялата зала за
лабораторно-репетиционна 
дейност".
4. Според достъпния мемоар, пиесата така и не била поставена, първо защото я нямало написана по общоприетия начин за да бъде представена на Художествен съвет и второ - защото в репетиционната станало много студено, а нямало пари за отопление и актьорите един по един изчезвали в петербургската мъгла и не се появявали повече.

* Ескиз към пиесата, рисунка на И. Бахтерев

неделя, 2 септември 2018 г.

Безмислените професии - 2

Angela Buron
прод.
5. По-нататък става още по-гот. Грейбър описва пет типа извършители на безмислена дейност:
А. Прислужници (flunkies) или "свитата на феодала" (feudal retainers). Това са хора, на които се плаща да се мотаят наоколо за да се чувстват босовете им важни. "Не можеш да бъдеш велик, без антураж", тъжно споделя Грейбър и още - "множеството безполезни униформени лакеи, които се въртят около вас, са най-голямото свидетелство за вашето величие". Прислужниците получават някаква малка задача, за да оправдаят съществуването си, но в действителност, целта е да се използват млади мъже с лъскави униформи, готови да стоят на входа или тържествено да ви съпровождат, като се насочите към кабинета си. Често Прислужниците имат униформа и сбруя в псевдовоенен стил, създавайки впечатление на дворцова охрана.
В. Главорези (goons). Названието е метафорично: това са хора, в чиято дейност има елементи на агресия, но те съществуват, само защото някой ги е наел. Грейбър дава пример с армията. Държавите се нуждаят от армии, защото други държави имат армии. Ако никой нямаше армия, те нямаше да са необходими. Но същото можело да се каже и за повечето лобисти, PR специалисти и корпоративни адвокати. "Повечето университети във Великобритания имат PR-офиси с персонал доста по-голям от този на банка или производител на автомобили. Наистина ли Оксфорд трябва да назначи две дузини PR специалисти, за да убеди обществеността, че е първокласен университет? Очевидно, не е само това. Сигурен съм, че в случая с Оксфорд, голяма част от ежедневните им дейности включват привличане на деца на нефтени магнати или корумпирани чужди политици, които иначе биха отишли в Кеймбридж".
С. Запушващи пробойни (duct tapers) - това са служители, чиито работни места съществуват само поради бъгове или грешки в организацията; те са там, за да разрешат проблем, който не би трябвало да съществува. Най-очевидните примери за Duct tapers са подчинените, чиято работа е да отстраняват щетите, нанесени от небрежни или некомпетентни началници.
D. Попълващи формуляри (Box tickers - служители, които отмятат нещо в квадратчетата на формуляр). Те са наети за да може дадена организация да твърди, че върши нещо, като всъщност, не върши нищо.
Пример: Бетси, служителка в дом за възрастни: "Основната ми задача беше да попълвам формуляри, отразяващи развлеченията, които желаят да имат постъпващите. После формулярът се дублираше в компютъра и мигновено се забравяше завинаги. Това отнемаше доста от времето, през което бих могла да им предоставя поне някакви развлечения".
Е. Майстори по възлагане на задачи (taskmasters) с два подтипа - "Ненужни началници", ролята им е да прехвърлят работата на други хора. Този подтип на taskmasters е просто безполезен, докато вторият -  "Генератори на глупости"(bullshit generators), действително причинява вреда. Те са задължени да създават безмислени задачи (bullshit tasks), които другите да изпълняват, да контролират получените глупости и дори да създават нови безмислени работни места. 
6. Грейбър смята, че безмислени работни места съществуват освен сред университетските среди и във всяка творческа професия. Според него, Холивуд, известен със силно раздутите си щатове е чист пример за "bullshit jobs". Той описва срещa със сценаристка, която създава риалити-шоу с названия като "Транссексуални домакини" и "Твърде дебел за да чука" (Too Fat to Fuck), които никога няма да излязат в ефир. Друг сценарист споделя, че се занимава основно със съкращаване на сценарии от 60 страници на 15 и преразказването им на съвещания, където шефовете дават взаимноизключващи се предложения и съвети. "Те казваха: “Аз не твърдя, че трябва да се направи X, но е възможно да си струва да се направи X".
7. Книгата е пълна с интервюта илюстриращи тезите на автора, но аз си имам собствен пример за безмислена работа - събирачите на показания от водомерите. В определен ден и час (непременно когато всички са на работа) звънят на вратата жени в зимата на нашето недоволство, влизат в банята и се завират в едни отвори в стената с фенерчета, мъчително фокусирайки и записвайки дребните червени цифрички. Но, ако няма да си вкъщи, трябва сам да си ги запишеш и да оставиш бележка на вратата. 21 век, копеле!
* За автора

събота, 1 септември 2018 г.

Безмислените професии

Angela Buron
0. Отдавна съм забелязал, че някои хора (не мои познати, естествено), като ги попиташ какво работят, започват сложни обяснения, от които накрая разбирам, че съм попаднал на тайни агенти, но вместо да кажат, че са градинари като Де Ниро в оня филм, плетат енигматични легенди с неочакван край. Обаче, току що ми попадна интересна книга, в която този ефект е обяснен много добре. Ето съвсем накратко.
1. "Безмислените професии" на английския антрополог  Дейвид Грейбър (David Graeber, Bullshit Jobs, Simon & Schuster, 2018). Според него, съвременното общество все повече е залято от "безмислени дейности, за които никой не ще да говори". Грейбър цитира есе на Кейнс от 1928-ма, където е предсказано, че в бъдеще технологиите дотолкова ще напреднат, че хората в Европа и САЩ ще започнат да полудяват от безделие и скука и е желателно да им се осигури поне петнайсетчасова работна седмица (три часа дневно), за да се чувстват те полезни на обществото. Това обаче, не се случва и понастоящем, огромна част от хората прекарват целия си живот изпълнявайки задачи, за които са тайно убедени, че са безмислени.
2. Според икономическата теория, последното нещо, което една фирма, търсеща печалба, ще направи, е да изплати пари на работници, които всъщност не са и нужни. Все пак, някак си, това се случва. Корпорациите могат безмилостно да съкращават персонал, но тези съкращения непрекъснато падат върху този клас работници, които всъщност правят, движат, поправят и поддържат нещата. Чрез някаква странна алхимия, която никой не може да обясни, броят на платените кариеристи се увеличава и все повече служители работят по четиридесет или дори петдесет часа седмично по ведомост, но ефективно са заети не повече от петнайсет часа - точно по Кейнс. През останалото време, те организират или посещават мотивационни семинари, тийм-билдинги, актуализират Facebook-профилите си или свалят телевизионни сериали.
3. Дефиницията на Грейбър за безмислена работа е: “форма на заетост, която е толкова безсмислена, ненужна или злонамерена, че дори самият служител не може да оправдае съществуването и, но се чувства задължен да се преструва, че това не е така”. Както във всяка хубава книга и тук има няколко интересни класификации. Грейбър пише, че до момента е установил три категории работни места:
- полезни
- безмислени (bullshit)
- малка но противна група дейности, извършвана от престъпници, домовладелци, топ-корпоративни адвокати или главни изпълнителни директори на хедж-фондове - “все хора, които по същество са само егоистични копелета и не се преструват, че са нещо друго”.
4. Ето и виц от тези, за които дъщерите ми казват, че съм си ги измислял сам:
Шефът: Защо не работиш?
Работникът: Няма нищо за правене.
Шефът: Е, тогава се преструвай, че работиш.
Работникът: Имам по-добра идея. Защо ти не се преструваш, че работя? Ти получаваш повече от мен.

Бил Хикс, комедиант


Утре продължавам с: пет типа извършители на безмислена дейност, Холивуд и транссексуалните домакини, "Too fat to fuck" и други интригуващи теми от книгата