Показват се публикациите с етикет сюрреализъм. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет сюрреализъм. Показване на всички публикации

петък, 20 януари 2017 г.

Намерих отговора

1. Понеже харесвам Магрит и отвреме-навреме си го гледам с терапевтична цел. Понякога си мисля - какво ли биха казали неговите рисувани самотници, ако внезапно заговорят?
Самият Магрит
2. И ето - на връщане от семинар в загадъчната Ичера /ударението на последната/, изгледах на телефона си два филма и в единия от тях, видях и чух какво биха казали. Филмът е  "Гълъб, кацнал на клон", на Андершон.
Ето сцената /съвсем кратка е/ и монологът на човека в бяло:
"Е, здравейте.
Възможно е ти или някой друг да ме е познал.
Аз съм морски капитан, а по-точно - бях някога.
Всъщност, аз бях капитан на един от най-големите фериботи, в течение на 15 години.
Но това е в миналото.
Наложи се да напусна, защото ми се виеше свят всеки път като отплавахме от брега.
Сигурно ще кажете: "Някаква морска болест".
Така че, сега съм тук.
Работата е там, че мъжът на сестра ми, "зет", както те го наричат, се разболя.
Той е бръснар. Това е неговият салон.
Аз обещах да му помогна, докато се почувства по-добре.
Всеки случай, ще се постарая.
Аз се учих да подстригвам, като бях войник.
Минаха много години, но някои неща си спомням досега.
Всеки случай, ще се постарая.
Ще направя всичко, каквото мога.
Какво още може да се направи"?

Сцената от филма

сряда, 2 декември 2015 г.

Фотография: Чема Мадоз

Испанец, култов /сайт/. Качествено изпълнени сюрове. Калт унд концептуалише хрумкен /нем./, харесват ми. Тридесет и шест, номерирани по четвъртична система с факториел.
1.
 2.
 3.

 4.
 5.
 6.
 7.
 8.
 9.
 11.
 22.
 33.
 44.
 55.
 66.
 77.
 88.
 99.
 111.
 222.
 333.
 444.
 555.
 666.
 777.
 888.
 999.
 1111.
 2222.
 3333.
 4444.
 5555.
 6666.
 7777.
 8888.
 9999. Последна

вторник, 21 юли 2015 г.

Екзистенц максимум

1. Проблемът като ти починат родителите не е толкова в скръбта - тя се уталожва и остават хубавите спомени и някои досадни. По-скоро, нараства онзи егоистичен страх и нежелано осъзнаване, че ти си следващият. И то не е като "искам- не искам" или "не смятам, че е съвсем така", а просто - в естествения природен цикъл е дошъл твоят ред. Няма го повече онзи утешителен възрастов буфер, който тайничко те успокояваше. Започва едно обратно броене. Въпросите са от типа: "интересно, дали ще доживея да видя...?" Интересно си е.
2. Колко хубаво стана - прочетеш някоя новина и не и вярваш, трябва да я провериш. Ровичкаш в интернет и си мислиш: "добре де, това не трябваше ли да го свърши журналистът, той фантаст ли е, че ги пише такива?"
Или може би е в сила обратният процес: възможността за мигновена проверка кара журналистите да си казват: "ще пиша каквото ми дойде на ум - те все едно ще проверят как е в действителност." Да де, ама едни 96% вярват на написаното и няма да проверяват нищо. Или не вярват, но ги мързи. Или не искат и толкоз. А картинките? Дубриеее, приемаме, че това не е фалшификация на събитието, а една от версиите му. Много станаха бе, ще шизофренясаме.
3. Гръцки военен пилот на F-16, както си патрулирал границата в Егейско море, не издържал и на свръхмалка височина, следвайки релефа на местността /за да не го хванат радарите/, се приземил на изоставено турско летище. Там, той си повикал такси до близкото градче, откъдето изтеглил от банкомата 6000 турски лири /ок. 2000 евро/. После, по същия начин се прибрал инкогнито на родното летище. Патриотичният таксиметрон, съобщил в полицията инициалите на машината, а по данните от банкомата установили и името на човека.
Твърдят, че историята е измишльотина, но много ми харесва. Ако не беше теглил пари, щеше да е сюрреалистичен акт по дефиницията на Бунюел/Бретон. По-правилно е "Брьотон".