петък, 29 април 2016 г.

Манастиринг

1. Традиционният бърз набег през линията Метаксас, малко преди тълпите

2. Калдъръм /калос дромос/ в двора на Св. Йоан Предтеча /Продромос/. Вляво е конкоатчето, с което измервам изминалото време

3. Същото

4. Наоколо - дървета-свещи 

5. Какво са се хванали, голема дружба е

6. Задават се развълнувани лелки с посребрени коси

7. В търсене на един друг манастир попадаме на реката Ангитис 

8. Ето го - "Света Богородица Икосифиниса“

9. Богомолка

10. Богомол
край

понеделник, 25 април 2016 г.

Злобно и дневно

1. Някъде четох за една интересна система за гласуване. Като начало - отказваме се от принципа "един човек - един глас". Добавя се по един глас на всеки гласуващ, по определени критерии - за висше образование- +1, за собствен бизнес- +1, ако има повече от едно дете- +1, ако плаща данъци над определена сума- +1, ако има куче/хамелеонче/- +1, ако знае повече от два езика- +1, ако може да каже основните произведения на Платон- +1 и т.н. Ще има и негативни критерии - безработен, няма деца, не знае езици, няма куче /хамелеонче/, не знае кой е Платон и други подобни - гласът на такъв човечец ще се умножава по определен понижаващ коефицент и ще е по-малко от единица, а в запуснати случаи ще клони към зеро. При тази система по-смислените избиратели ще получат по-голяма "тежест" и ще е по-неизгодно да се купуват гласове с кюфтета. Хората-кюфтета /не знаят езици, нямат куче /хамелеонче/, не знаят кой е Платон, не плащат никакви данъци, не бачкат и т.н./ след коефицентите, ще имат глас примерно 0.0015, т.е. - малко по-малък от единица и няма да могат да диктуват бъдещето на останалите.
2. През 1968 севернокорейците прехващат американския разузнавателен кораб "Пуебло" и задържат екипажа за 11 месеца. През това време, кимирсеновците постоянно ги снимат и твърдят, че ония се каят безспир и разобличават агресията на родната си страна и партия. На множеството снимки, американците използват международният знак - среден пръст, вероятно за да заклеймят агресора /САЩ/, а най-вероятно - за да съобщят на близките си, че са здрави и добре, та да не се тревожат. Когато корейците питат какво е това с пръстите, те им казват, че това е "хавайски символ на късмета"/виж снимката/;
3. За да се реши проблемът с изсичането на българските гори, трябва да се създаде сайт, Фейсбук-страница, инстаграм и да се направи приложение за смартфони. Ще помогнат също и флаери, лепенки и билборди. Трябва да има и интернет-форум с групов aвтопортрет /group selfy/. Накрая е желателно, превозвачите на дървесина да блокират КПП-тата към Гърция. Всеки, който лайкне и шерне това, следва да напише във ФБ-ка си, че работи по проект срещу незаконната сеч на българските гори;
4. Средновековието никога не е достатъчно. Обява за следния конгломерат медицински услуги:
<<Неврохирургия, кардиохирургия, масаж, анализ на чакрите>>
5. Преди няколко години, на полуостров Пилио се докоснах до гръцкия начин за възприемане на икономическите кризи, участвайки в следния диалог:
Грък: - Какво, в криза ли? Ама кой, вие ли?
Аз: - Ние, да. Но казват, че и вие.
Грък: - А, и ние ли! А, да и ние, да! Искате ли да изпием по едно фрапе?

*на сн.: към т. 2 - пленените американци показват среден пръст

четвъртък, 21 април 2016 г.

За баса и въобще

1. Като слушам басистите и как само си личи тенденцията. Басът не е солов инструмент, затова е много гот като го изведат отпред. И понеже солиращите басисти станаха много, за да изплуваш, се очерта задължителна програма. Първо всички развиха свръхтехники /пренесени от китарните - фламенкото, слаповете, etc./. После започнаха да не им стигат струните - от четириструнни, басовете станаха с по 5-6-7 струни. После отделни музиканти опитаха с безпрагов бас - много интересно, много стилно, много хибридно. Други пък, си поръчаха някакви чудовищни конструкции - или с много струни или с променящ се по време на изпълнението строй. Пипаха и електрониката - шантави ефекти, миди басове, но там се сблъскаха с кибордистите, все пак те са абсолютните Императори на електронния звук и бяха смачкани и с рикошет назад. Сега вече всички са опрели тавана и като количество и като техника и като оригиналност на конструкцията, няма накъде. И какво следва? Същото каквото и преди - има музиканти с идеи и тях веднага ги разпознаваш и такива, които просто жулят нещо адски технично, но на контролния въпрос - "защо?" /Б. Шоу/, they haven't answer. 
2. И с фотографията е така.
3. И с всичко е така.

*на сн.: Стенли Кларк, 65г., 4 струни, фрашкан с идеи

сряда, 20 април 2016 г.

Блус и риба от делтата

1. Бях си харесал една сервитьорка, някак си по мой вкус оформена. И каретата и хубави, и картофите, а ребърцата, а зелената и салата, на фона на истински делта-блус и двамата постоянни викащи посетители. Или притежатели на акции ли са, не знам, но все там киснат, пият бира, а темите им - алегро виваче - как спах, как се събудих, /уникално, как/, понякога философстващи в аз-форма: "какви ярки цветове имат телесните ми течности когато съм болен - пикнята ми ярко жълта, сополите ми ярко зелени - патологията патетично сатурира колористиката на тялото ми". 
Но един път сервитьорката проговори, нещо ми каза. Бързичко си допих шартрьоза и отичах навън. Разбира се, сподирен от недобрите погледи на пенсионираната актриса и възрастният радетел на гонзо-журналистиката, пак на бира, но в красиви бутилки. Не трябваше да проговаря, не трябваше. Така е то, като си намисляш желанието преди да е паднала звездата.
2. Срещнах един приятел, с когото имахме ярък, но еднократен риболов преди няколко години. Покани отново. Можело да отидем да ловим на топлия канал на АЕЦ-Козлодуй. Не разбирам от риболов, но от радиология - да. Чаках да подкрепи поканата си с някой интересен факт - например, колко бекерела ще получим за 8 часа удоволствие в топлия канал или ако иска да ми ги даде в рентгенчасове, ще ги рекалкулирам, знам как - умножава се по една константа на Мария Кюри. Разбира се и в миликюри да ми ги каже пак ще си ги преведа. Но той мълчи. Получи се неудобна пауза, която се опитах да запълня с тъпа шега - какви са тия риби там - двуглави, пеят, светят на разсъмване и т.н. Не се хареса шегата и аз самият на нейния фон не светнах в изгодна светлина. Разделихме се с неопределена тъга.

* на сн.: някъв мегъзин в Лишбоа.

вторник, 19 април 2016 г.

Лисабонското метро

Една малка подборка, не мога да се спра.
1.
2.
 
 3.

4.

5.

6.

 7.

8.

9.

10.

11.
12.

четвъртък, 14 април 2016 г.

Душевност и миграция

1. Човекът с изключителна душевност /ЧИД/ не си губи времето да страда, да се нервира или не дай си боже - да мъсти. Той просто отбелязва в мозъчната си карта местата където е попаднал на идиоти и след това грижливо ги избягва /местата/. С времето това му се получава автоматично, което някои наричат "интуиция", други "кабала". Нещо повече - постепенно ЧИД развива особен предварителен усет за опасността и дори без да е попадал на конкретен идиот, успява да избегне контакт. Терминологично, предпочитам да използвам "антиципиращ страх от огорчение". 
2. Най-честата форма за самоорганизация на обществото, която наблюдавам в България е бандата. На принципа, наречен "смелост без морал" са съставени например бандите, които в сговор с каналджийте пребиват и ограбват бежанците по границата ни. Схемата е пределно проста, но понеже е срамна, е табуирана. Постъпва се по-креативно - прави се патобиография на отделния бандит, като се изследват /по достоверна информация от таблоидите и откъслечните фрази, които героят е способен да произнесе/ несъзнаваните механизми, довели до желанието да отидеш в гората и да пребиеш бежанец. Често откриваме токсична майка или психологически отсъстващ баща в детството. Това е блокирало минималното нравствено усилие, което детето прави на четиригодишна възраст  и всичко нататък тръгва накриво.
3. Разбира се, едно задълбочено неврологично изследване /CAT, PET/ веднага би показало липсата на челен мозъчен дял, но героите никога не ходят на невролог. За героя, както отбелязва Цветан Тодоров /"На предела"/ се говори само с патос и възторг, и чак доста по-късно езикът се успокоява и може да се появят елементи на рефлексия.

* на сн.: експерти обсъждат проблема с мигрантите

четвъртък, 7 април 2016 г.

Холандец-любов-страх-лекари-Ницше

1. Понякога завиждам на някой средновековен холандец. През деня шлифова лещи, а вечер седне и ако е в настроение, избаца един трактат за човека и отношенията му с Бога. И това - без да е специалист, без напрежение, тоест. И на латиница!
2. Човек малко като позацикли или друго подобно състояние, и почва да му се иска да опростява, да опростява. Примерно, да се откаже от хевиметъл обясненията за човека и да си признае, че всичко, което правят хората се дели на неща, правени от страх и правени от любов. Примерно, решиш да защитаваш научна степен. От любов? Към кого бе, деба е тая любов? От страх, естествено;
3. Днес е ден на лекаря или нещо подобно. Винаги съм си ни представял като едни световни санитари, които тактично и със законни средства, премахват недостатъците на естествения отбор;
4. Бях чел някаква случка за Ницше. Великият философ бил добър и весел човек, без да му личи изобщо - външно или като характер. Веднъж отишъл в кварталната фурна за хляб. Дебелата продавачка го познавала и страшно обичала да му се подиграва. Ницше не можел да я търпи и я наричал "тъпа к**ва" /"dumme Hure", нем./.
- О, Ницше! - възкликнала тя - за хляб ли идваш, бе? Доста обичаш ти хляб май, а?
- Обожавам - иронично промълвил философът
- А ти случайно да си го пекъл, че да искаш да го ядеш? Ти въобще пекъл ли си някога хляб, бе, хер /господине, нем./ Фридрих?
- Чакай малко - мигом съобразил философът - ако аз си печах сам хляба, защо тогава бих ходил да го купувам от теб ма, "тъпа к**во"?
Ето това е Ницше - лапидарен, гениален, хладнокръвен.

* на сн.: Лисабон, вход на библиотека

събота, 2 април 2016 г.

Морето, морето!

1. Бях тръгнал към делтата на Места /наречена тук Нестос/. Отседнах в Керамоти. Имаше мъгла рано сутринта

2. Розовее. Отсреща трябва да е Тасос и малкото му спътниче Тасопулос. Виждате ли нещо, аз не.

3. Синее. Гората с пиниите в мъглата. Влажно, тихо, мирише на водорасли, в 7ч. се обажда петел с меланхоличното си кукуригу

4. Червенее. Но на пристанището кипи живот. Фериботите за Тасос дебнат в мъглата - камион ли си, човек ли си - няма значение, само чакат да те погълнат

5. Сивее. Гемийките вече са се върнали. Чистят мрежите и гларусите си чакат закуската 

6. Стига се чак до ветрилоподобни изпълнения във въздуха

7. Любимата ми пристанищна чешма с капаче. Предишният път го нямаше налудния червен кран

8. Увеселителен кораб тръгва към Тасос. Но е тъжен, въпреки тъпите подмятания на жълтия плик с ужасяващото му чувство за хумор

9. Мъглата се вдигна колкото да покаже минитасоса. Оригиналният Тасос остава скрит

10. Към делтата

11. Нямах особен късмет с птиците този път. Голяма сива чапла

12. Фламингуси бели

13. Там една Голяма бяла чапла се е скрила в шавара

14. На връщане - Пирин край Банско. И нашта природа е красива, предполагам.

край