Три пласта

Седим с един приятел в китайския докато още можеше и си мълчим. Сервитьорката донася две бири и пита:
- Защо мълчите?
Не и отговаряме. След известно време, пак и се налага да донесе други две бири. И отново:
- Мълчите. А това, че има хора наоколо, деца?
Поглеждам я, да разбера под маската дали не е китайка. Да, китайка е, но май е мъж. Мислено гадая какво би попитала още ("Каква беше последната произнесена фраза помежду ви?") за да се подготвя за странното съчуанско обслужване. За всеки случай си измислям "последна произнесена фраза помежду ни": "Борхес мрази еротиката и огледалата".
- Произнесена от кого?- пита.

***
- Сега ще изсвиря любимото ти на Дебюси. Нали ще внимаваш?
О, този огнен поглед, о, тази трипластова маска, о, този възбуждащ клапан за изгорелите газове отстрани!
- Да - казах - как няма да внимавам!
Ето в какво се превръщам - във внезапен роб на неумението и да чете мисли. Започвам трескаво да си припомням. Имам ли любимо на Дебюси? Имам на Майлс, на Сметана (заради фамилията), знаех и за Барток, (чиято внучка срещнах ненадейно в Секешфехервар през 80-те). Но Дебюси?

***
Прекарах кошмарна нощ - през цялото време с натрапливата убеденост, че значенията се сливат преди още да съм направил какъвто и да било избор. Трудно ми е да го обясня, сякаш си в дефектен екземпляр на Проп.
Но ето какво се сещам: една позната ме беше поканила на osobena кремсупа от кестени и докато вървях към osobenata кръчма от чиста симпатия към провала, знаех: ще ме обземе дребнава заядливост на фона на неизвестно откъде взел се “Най-вежлив човек на света" и те ще се слеят преди още да съм казал "гък". Това щеше да стане

* на сн.: три жени покрити с чаршафи почиват след масаж на лицето в турска баня, Ню Йорк, 1904 г.

Мълчанието

1. Когато си мълча с някого, съм открил два вида мълчание - съдържателно и безсъдържателно. Съдържателното е, когато някак се опитваш да предскажеш какво си мисли другият, но не си съвсем сигурен и започваш да си правиш варианти. Но продължавате да мълчите. В следващ момент ти хрумват още интересни идеи, които той/тя би могъл/могла да си помисли. Но много важно е да продължавате да мълчите. Екстазът идва, когато се досетиш, че той/тя премисля същите неща като теб - значи той/тя също се опитва да си представи какво си мислиш ти. И тогава вече идва прекрасната необходимост (или нещо отвътре ти нахлува) да започнеш да си градиш какво би си помислил ти, в отговор на неговите/нейните мисли за твоето мълчание. Не е сложно.

2. Интересно, колко е неприемливо двама непознати да ходят по-дълго от 20 секунди един до друг по тротоара. Защо могат да се натискат в трамвая, да се допират на опашка за кафе или на плажа, но не и да ходят заедно по тротоара? Движението ли е, което ги плаши или синхрона? Защо? Изведнъж се поглеждат отстани и оценяват ситуацията като комична? Или параноя - тоя какво смята да направи с мен, телефонът ми на мястото ли си е? Откъде идва заплахата? Да не би защото някой насилствено е влязал в твоя ритъм и това е като интимно проникване в непозволеното? Незащитен ли се чувстваш?

3. Джармуш:

"След смъртта си бих се мотал пред музикалния магазин. Или около книжарницата. Ще процеждам през зъби: "Рембо!". Или пред видеотеката: "Каурисмяки!"

* Grant Thornton