Показват се публикациите с етикет Порто Лагос. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Порто Лагос. Показване на всички публикации

понеделник, 20 март 2017 г.

Вечната тема

1. В един през нощта, в подлеза пробяга плъх, което малко ме напрегна, но веднага след това имах щастието да чуя откъслечен разговор на трима тинейджъри по вечната тема.
- Бате, каза единият /говореха си на "бате"/ - кого обича тоя бе? Пет месеца ходи с една, после пет месеца с друга, какво става, бате?
- Той никого не обича, бате, споко - каза другия. Третият мълчеше.
2. Някои твърдят: "той само си губи времето" и т.н. А вечната тема в драматургията на фламингите кой засне? А ибисът-асистент после? Карл Маркс ли ги засне? Джонатан Бътлър ли или Соня ги засне, Мармеладова?
3. Но ме попита скоро един приятел - добре де, снимаш ги и после какво ги правиш? Ако пита за птиците - пускам ги, какво да ги правя? Впрочем и снимките също. Ето - 12 снимки фламингова еротика и една с индиферентен ибис.

1. - Мисля да е моя тя

2. - Много ли си сигурен?

3. - А мога ли да ти клъвна мозъка?

4. - Нещо ми се правиш на велик май?

5. - Аре да те видим де!

6. - Не, аз просто няма да ви говоря, ако не спрете с тия простотии

7, 8, 9, 10. Сбиха се, все пак

11. - Мани го тоя, оставаш с мен

12. - Колко сте ми притрябвали с вашите еснафски глупости! Тръгвам си свободен и красив

13. Бонус. Индиферентен ибис минава



петък, 19 август 2016 г.

Фауната там

1. Отидох малко да поснимам птици в лиманите около Порто Лагос. Най-близкият плаж наоколо е във Фанари. Там е нещо като Кърджалийско-румънски аншлус.
Порто Лагос - пристанището. Не е курортно, атмосферно е
2. На фанариотския плаж имаше булки като калинки - много и всяка със собствена фотосесия. Както разбирам, по същия начин като при кръщенето, сватбените снимки могат да бъдат правени във всеки удобен за участниците ден, дори години след сватбата. 

3. Диалог при кръщене:
- Петре, ти стана на 70, а кръстен ли си? 
- Не, Савле, не съм. 
- Айде тогава Петре - бегом в църквата. Аз ще ти стана кръстник.
- Добре Савле.
Диалог при сватбена фотосесия:
- Бабо Капитания, ще можеш ли да изкараш дядо Мундиндел на поляната - извикал съм фотограф да ви направим сватбени снимки, щото като се женехте, имаше само дагеротипия.
- Добре внучачо, помогни ми да пренесем дядо ти Мундиндел с хамака (скъса се откъм главата и е в несвяст) и ще се снимаме
4. Видях и как се къпе мусюлманка в морето. Мислех, да се размина само с теория и снимки от интернет, но не, времето е такова - щрак! - и реалността станала сюрреалност. Мъжът и децата по бански, жената омотана отвсякъде с безформен черно-кафяв мръшляк.
Диалог при отиване на плаж на нехристияни:
- Жена, отивам на плаж, ще се плацикам в морето
- Може ли и аз, че нали сама нямам право
- Ами добре, ама какъв ще ти е кефът - облечена отгоре-додолу, в морето с дрехи - като идиот
- Е, пак е нещо
- Добре тогава, обличай плажния балтон и да тръгваме.
Не съм ги снимал, защото уважавам каквото там се уважава.
5. Размазнюках и един залез за всеки случай

6. В една кръчма в Превеза преди месец, видях постер, неочаквано и великолепно отразяващ правилния подход към смисъла. С чаша в ръка и онова тотално недоумение-възхита-недоволство в погледа, триадата, която блудният Сартр нарича "гадене". Не, гаденето идва после, когато прекалено вникнеш.

7. Уж щях да разказвам за птиците в лимана Вистонида, а то пак за хора стана дума. Ето една корморанка от сутрешния лов на Фанари. Гледа назад в смисъл на "въобще не ме интересуваш, пич"

8. А ето един кокилобегач(Himantopus himantopus) с рубинени очички от езерото. Семейство Дъждосвирцови

край засега

вторник, 31 март 2015 г.

Чудесен ден за лов на фламинго

Всъщност, няма нищо сложно - някъде веднъж на два-три месеца, се събуждам с тревожния въпрос: "Тварь ли я дрожащая, или право имею?" и отговорът е винаги "да". Меткам две фанелки и малко обективчета в сака и поемам нанякъде. Пълни глупости. Просто периодично искам малко да похипарствам сам. Пък и тези фламинги ме държат неспокоен. Сменям езерото - вместо Керкини, ще е Вистонида - долу до Кавала, там най-лесно можело да ги срещнеш.
По пътя към Драма и след нея, си снимам интересни неща. Съветвам ви да изберете планинския път, иначе магистралата какво - само надуваш в транс и гледаш тунелно. А така спираш на всяко интересно място и дори правиш приятен рекорд - 400 километра за осем часа. Ето например два мраморни къса

Това е турско гробище

Това е полуразрушен мост на река Косинтос /минава се пеша, опитах/

Това е гора, стъблата не са мокри, пипах ги, такъв си им е цветът

Ето Ксанти. Добре, че беше жената от GPS-а, преведе ме перфектно през града, иначе досега щях да го разглеждам - тесни еднопосочни улички във възрожденски стил, хорациите щъкат съботно, табели - жаме.

Порто Лагос. Имаме система от лиманни езера и Вистонида е най-голямото.
Рибарското пристанище

В ранния следобед, не пречи да се огледам за спане /в колата, естествено/. Мислех си за паркинга на пристанището, огромен и пуст, но този знак някак си ме напрегна.

Отсреща имаше хубава пиниева гора /от пинии/. Под тях се спи отлично, но там всичко беше гъбясало и ме посрещнаха охранени комари, които се блъскаха в очилата ми с метален тътен.

Още малко пристанище
 

Тръгнах да търся фламинген - обитавали били източния бряг. Пътем - един манастир /Св. Никола/ на остров в езерото, който всички снимат като отидат там.

Красивичък е, но защо отците си вкарват колите чак вътре?

Езерото отляво с двама самотници

Езерото отдясно - ето ги фламингусите. Потичах здравата по брега за по-интересни гледни точки. Както обикновено, не искат да ги приближаваш. Имаше и един фотограф с птичарски обектив, който не залягаше като мен, а носеше домакинска стълба боядисана в бяло. Слагаше я някъде сред камъша и се качваше отгоре да ги снима. Предполагам, че се прави на фламинго и така го пускат по-наблизо. Моят подход е друг - подло пълзя към тях, докато не ме открият /почти веднага/ и не се дистанцират отново. Като хоризонта са - както и да го дебнеш, той все е на пи-ер квадрат от теб или нещо подобно. Ето малко от улова ми.

Държат се несъмнено като фотомодели. Тук семейство гъски-бюргери им се чуди

Тук тръгнаха да се отдалечават, защото много ги приближих. Апропо, за това как, защо и дали да се маскираш за да се приближиш до дивите животни има интересни тези. Основното правило - както и да им се правиш, те ще те видят първи и от тях ще зависи колко да те изтърпят. Значи: колкото по-маскиран и дебнещ си, толкова повече ще имитираш хищник и те няма да те одобрят. Обратното - да ходиш безгрижно из гората или да жвакаш в крайбрежното блато и весело да си подсвиркваш, също не става - пак бягат, защото не искат да се свързват с някаква явна откачалка. Сложно е.

Тук явно нещо се преподава, синьозелено училище

Всички ядат


Тук се търси хармония чрез симетрия

Стига, че никой няма да чете.
Сл. прод.