петък, 29 декември 2017 г.

Фрагм. 12-17

1. Спомени на  момче с аутизъм, за училището:
"... най-сложно ми беше да съм в ситуации, които ми се струваха съвършено абсурдни, а всички останали ги възприемаха като нещо, разбиращо се от само себе си. Например - откритите уроци. Предварително ги репетираш няколко пъти, после идват едни хора и ние се преструваме, че ни е за пръв път и че ни е много интересно, че сме умни и съобразителни деца, адски мотивирани и схващащи всичко моментално, а седящите отзад, си дават вид, че ни вярват. Може ли да съществува по-абсурдно 45-минутно занимание  от това?
Всеки път ми беше ужасно неловко от идиотизма на ставащото и се чувствах някак "повреден", защото пък, всички останали разиграваха тези сцени почти с удоволствие".
2. Делян, /2.5/ е склонен да рецитира "Аз съм българче", след помолване, но винаги започва с: "Катеричка рунтавелка/със опашчица - къделка", плавно преминавайки към оригинала. Явно решава, че това е необходимата преамбула за сваляне на последващия родолюбив патос. Сашо пък /5/ смята, че не трябва прекалено често да ме заговаря, защото после можело по-дълго да мълча и да не ми се говори. Някаква комуникативна квота съзира момчето.
Прави са и двамата.
3. Изкарах някъв грип и нищо особено - друсах се с антибиотична маса докато оздравях. Сега вече здрав, получих приятен бонус - вследствие на хриповете се смея като стар английски актьор пенсиониран от "Глобус" - дълбоко, хистерично, задушаващо, горчиво.

* сн.: Matt Black

събота, 9 декември 2017 г.

Чайни церемонии

1. Видях някакъв чай от какао, портокал и канела. От растението "чай" вътре няма. Всъщност, защо не го наричат "какао с портокал и канела" или "гадно биоекокако" /не съм пропуснал буква/ или "канелин с какао и портокал" или "оранжин с какао и канела"? Kакто ми обърна внимание Н., най-многострадалната течност за бита, освен чая, несъмнено е шампоанът за коса - какво ли не му добавят вътре и все неща, адски полезни за косъма - грозде, дзифт, златни люспи, асфалт, копринени нишки, гуано. Напоследък се е появил и шампоан с кофеин - явно косъмът да не спи, да е бодър, работоспособен и надрусан, в стремежа си към растеж, блясък, еластика и здравина. От всичко това разбираме, че за маркетинга дъно няма.
2. Опитът ме е научил, че като добавиш лимон в чая, мигновено го разваляш - чайният вкус изчезва, лимонът става господар и питието се превръща в странен вид лимонада, нещо като вряло панаше. Но има един несъмнен плюс - ако разполагаш с лош чай - лимонът го подобрява, премахвайки вкуса на чай. Скоро четох за един-единствен сорт чай, мисля китайски беше, който бил много вкусен и оставал вкусен даже и след като му добавиш лимон. Но пак повтарям, това е единствен в света сорт, както разбрах, бере го някакъв добър човек от Сечуан и не е достъпен на българския пазар.
3. И един лимерик на изпроводяк:
Пакетче чай се потопи
във тенджера с гореща супа
парадоксални усети
да трупа.

* сн.: Chema Madoz

петък, 8 декември 2017 г.

Стрелците

1. На 10 окт. някакъв студент в Лъбок, щат Тексас, застрелял полицай просто така - извикали го за разговор в кабинета му, извадил пистолет, стрелял и избягал. Хванали го и както обикновено, започва едно чудене защо, как така, такова тихо, примерно и добро момче и т.н. А отговор няма и няма.
2. Винаги в тези случаи, хората са силно разтревожени от двата сакраментални въпроса: а) бих ли могъл /загубвайки контрол/ и аз да извърша нещо такова и б) би ли могло /стоейки си невинно/ и мен някой да ме застреля, т.е. човек се опитва да подреди информацията и интерпретациите си така, че да извлече някаква прогностична изгода от случая. Казано инак, човек се опитва логически, както са го учили, да построи мотивите за подобно поведение, за да му е полезно после и да му е спокойно сега.
3. По същия начин, всеки си напрягаше мозъка да разбере защо му е на 64-годишния ситизън, да стреля в тълпата на феста в Лас Вегас. Какво се случва в главата му, какви са тия процеси, мисли, импулси, възникнали там и довели до това?
4. Ако махнем красивите психодинамични тези за загубена/намерена идентичност и даже любимците ми наративисти /М. Уайт/ с красивите им конструкции за целеполагането, трябва да ви кажа следното: нищо не се случва в главите на тези хора, нищо няма вътре. Има само малко електричество, стимул-реакция, рефлекси, безобектна омраза и хаотични парчетии от картината на света. Това е напълно достатъчно да знаем. Не е обяснение, а констатация, но дотук. Другото е загуба на време. 
5. Може ли нещо да се направи? Не, не може.

* сн.: Chris Dessaigne

понеделник, 4 декември 2017 г.

Веригите

1. Преди месец време, си купих две евтини якета от Метро - тънко и дебело и уж ми махнаха маркерите срещу кражба, но явно нещо са оставили, защото като влизам сега, в който и да е магазин от големите вериги, пищят и двете неистово и на входа, и на изхода
2. Забелязах известна зависимост - като влизам/излизам с тънкото яке, магазинът пищи високо и някак отчаяно, а дебелото генерира непоносим нискочестотен, богат на обертонове, инфернален звук
3. Наложих си за всеки случай да изчаквам, евентуално охраната да има възможност да скочи, да ми извие ръцете и да ме отведе в Районното, но някак си не ми обръщат внимание. Днес се престраших и влязох в магазина-титуляр /Метро/, облечен с тънкото, не експеримента ради, а токмо за покупки. Там пищя най-страшно, явно с оригиналния си звук, особено на излизане. Почти бях сигурен, че ще ме съблекат и ще ми върнат якето на щанда, откъдето съм го купувал, а отдолу бях с къс ръкав. В главата ми тревожно се разиграваше сюжет, при който ми искат доказателства, че не съм дошъл по фанелка за да крадна яке и тъй като е доста запазено все още, няма как да ги убедя, че го нося вече месец и т.н.
4. Не, нищо лошо не ми направиха, предполагам декадентската ми походка и интелигентният ми вид са ги респектирали и са се сдържали. И все пак, не е приятно, не знам колко дълго ще мога да разчитам на благородното си излъчване.

* на сн.: Бил Мъри в "Прекършени цветя"

петък, 1 декември 2017 г.

Художници и софтуер

1. В Сицилия снимките стават като картички, без особени усилия, това и баба го знае. Ето тук - от влака, в движение, извън режимното време и т.н., но облаците!

1А. Може би не всички знаят, но вече няма необходимост от художници, а само от фотографи и техните компютри. Същата снимка минала през софтуера Dynamic Auto Painter Pro. Нагласил съм техника "Молив"

2. Това е Сиракуза, град на геометрията. Учим се на изтънчени извивки

2А. Същата снимка в техника "Пастел". Всъщност, най-добре е да казвам, че сам съм ги рисувал.

3. Пак Сиракуза.

3А. Същото с техника "Alla prima",

4. Малко нощни

4А. Освен техники, програмата предлага и стилове на конкретни художници. Има Сезан, Моне, Климт, пет-шест Ван Гога, супер си е. Ето това например, e в стил Писаро

5. Ето това е виждал човек вечер по улиците на средновековния град перманентно, само че, без колите и осветлението

5А. Това е в техника "Креда". Не знам защо програмата добави и нещо като сняг накрая. Ще кажа, че съм го рисувал през януари

fine