Показват се публикациите с етикет Багдад. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Багдад. Показване на всички публикации

понеделник, 4 юни 2012 г.

Източна приказка /3/

9. Един объркан търговец, изпитващ смесени чувства, е добра почва за взривяване на закостенелия театрален език и експерименти с нови сценични форми, поток на съзнанието и т.н. Вместо да задвижи подобен процес, елементарната старица казала:
- Мисля, че мога да ти помогна.
- О, върни ми любимата съпруга и получаваш хилядарка в злато!
- Дийл! – изскърцала досадницата и хукнала нанякъде.
- Само не ми казвай, че се готвиш да направиш добро – прошепнал дяволът.
- Айде, много те моля! – бил грубият отговор.
10. След този игрив диалог, дяволската конкурентка стигнала до градската тъмница, където били затворени съпругата на търговеца и безценния внук.
Работата била там, че в резултат на деликатната шариатска юрисдикция и с милостта на Аллаха, съпругата, дръзнала да остане насаме с чужд мъж, я очаквала екзекуция, а внукът-подлец - 50 часа психокорекция при специализиран имам. /Забел.: Преди години, внукът би претърпял кастрация, но сега правосъдието било либерализирано/.
Видяла-невидяла надзирателя, сбръчканата пенсия закършила ръце и заопявала:
- О найблагородний ключарю, Велики везирю на тъмничарите! Сигурно няма да можеш даже да си представиш, каква несправедливост ми се случи и то на почтена възраст! Само ти можеш да спасиш честта ми, о страже на реда, бодигарде мой!
Секюрито хич даже нямало да и слуша глупостите, но в артритната и длан блеснала жълтица. Това го ободрило и той промълвил срамежливо:
- Тази монета дали няма сестрица, също така приятна като нея?
Бабата добавила жълтица.
- Ами виж, искам само за минутка да вляза в тази гостоприемна институция, да окуража любимия си внук, който /не ще и дума – справедливо!/ е затворен тук.
Старицата-монстър се втурнала по коридора към килията на виновната двойка.
- Бързо сваляй дрехата, обличай моята и се връщай при мъжа си – изсъскала на жената.
- В къщи имам хиляда денара, ще ти се отблагодаря! – извикала отчаяно щастливката.
Съпругата хукнала към къщи, оставяйки дегизираната старица вместо себе си.
11. Забравих да спомена, че в тази страна имало закон, според който, точно тази вечер в тъмницата пристигал инспектор да проверява справедливостта на наказанията.
Дошъл той и като стигнал до килията на славната старица, попитал за какво е там.
- Нарушение на параграф 22, ал. 5 от Наредбата за нравствеността от 1307 г. сл. Хр. към Закона за морала от 1077 г. сл. Хр… – докладвал надзирателя.
Царицата на епизода свалила воала си и занареждала:
- Благородни Прокуроре /това била прокурорска проверка/! Аз съм на деветдесет и три  години, а този тук е внук ми, който е само на осемнайсет. Седяхме си с него тихо и мирно и обсъждахме някои подробности около бала му, когато някакъв мошеник заблудил стражите и ето ни сега хвърлени несправедливо в тъмницата. Моля ви, заповядайте да ни освободят, стига страдахме заради простотиите на други!
12. Прокурорът вбесен викнал на началник-стражата:
- Ето как раздаваме правосъдие! Веднага да се освободят клетата баба и очарователния и внук! На вас и подчинениете ви – по десет върбови пръчки немедленно!
По пътя за вкъщи, към морбидната двойка се присъединил Дяволът.
- О, много си добра, no doubt! – извикал весело той – такова нещо дори аз не бих могъл да комбинирам.
После размахал крила и бавно и величествено полетял към дома си в Джендеман.
Оттогава, в Багдад и да се случи нещо дяволско, то е свързано изключително и само с нискобюджетните изпълнения на бабата-актриса, но не и с Дявола.
/край/

неделя, 3 юни 2012 г.

Източна приказка с прод. /2/


4. Като се отдалечила, Дяволът и замрънкал в ухото:
- Не бих нарекъл това висш пилотаж, не. Е, ти му предизвика лек шок, но му даде толкова пари, че той сега те възприема като изкуфяла, богата старица.
- Дали да не млъкнеш поне за малко? - изсъскала дъртушата - Запаси се с търпение и внимателно следи стъпките ми.
След това, тя разпитала в чайната къде е домът на търговеца и скоро те се озовали пред една разкошна къща.
Старицата постояла, постояла, а после запяла дълга молитва – с отровни извивки и всякакви мелизми, а после почукала на портата.
- Коя сте и какво искате?
- Велик е Аллах и нека Пророка му донесе сто и седемнайсет хиляди мирни дни на този дом - изграчила бабката. - Аз съм една бедна жена, дошла в града да навести сина си. Сега е време за специалната ми молитва, но не мога да намеря тихо и достойно местенце за да си я промълвя.
5. „Тая сигурно е някаква ортодоксална откачалка. Талибанка?”, помислила си жената на търговеца, но все пак пуснала вътре коварната богомолка, въвеждайки я в просторна тиха зала.
- Добра жено, трябва ми само още нещо съвсем дребно - молитвено килимче, върху което да се отдам на благочестивото си занимание. Жената се огледала и като не намерила подходящо килимче наоколо, измъкнала мъжовото и го подала, след което се оттеглила да не и пречи. Старицата уж се молела, но след малко сложила копринения къс в килимчето, внимателно го навила на руло и го върнала на домакинята с благодарности за добрината.
Като излязла навън, Дяволът учудено попитал старицата  що за представление е изнесла, но получил същият отговор както и преди.
6. Когато търговецът се прибрал вкъщи и взел молитвеното си килимче да удари някой и друг намаз, оттам паднал същият този лекедосан и прогорен къс коприна, който бил предназначен да еротизира до невъзможност жената на някакъв богаташ. Гневният търгаш веднага изгонил невинната съпруга-страдалка от къщи, не приемайки никакви доводи на резонд'етр или поне на комънсенс.
- Тук вече има малко повече професионализъм - доволно се подсмихнал Лукавият.
7. Отвратителната интригантка проследила жената и видяла, че тя се насочва право към дома на братовчед си, където се хвърлила плачеща на леглото, без никакви обяснения.
Следващата сутрин, бабичката прекарала с внука си, който се оказал пъпчив, похотлив малоазиатец, човек без качества, с ужасна ценностна система.
- Ела, момчето ми, да те запозная с една самотна красавица, която се нуждае от утеха.
И тя отвела внук си при страдащата съпруга и използвайки, че е в стрес, направила така, че двамата да останат насаме в една от стаите. Те седели и се гледали без да помръднат – изглежда били хипнотизирани.
8. Сега пък, дъртата вещерка отърчала при търговеца. Само като я зърнал, той започнал да стене и да се бие с юмрук по гърдите.
- О нещастен аз! Какво е това коварство, с което ме вкара в тази недостойна и печална история! Какъв е този твой ужасен внук, притежаващ такива умения или инструменти за развращаване на достойни съпруги? Дали да не отида да се удавя!
И още доста в този дух. Бабата изчакала депресивния търговец поне малко да се успокои и казала:
- О Султане на всички търговски работници и консултанти! О повелителю на мерчандайзърите! Не разбирам съвсем смисъла на гневните ти речи. Аз дойдох само за да те помоля да ми върнеш онази коприна, която купих от теб и която забравих у вас.
Дявола едва сдържал кикота си.
- Какво? Искаш да кажеш, че коприната не е била за жена ми!?
- Ее, what the f…., как можа да си го помислиш! Просто влязох у вас да се помоля на спокойствие и си забравих покупката там.

Има прод. Stay tuned!

петък, 1 юни 2012 г.

Източна приказка с прод. /1/

1. Веднъж една старица тръгнала към Багдад да навести внука си. По някое време из пътя, настигнала зловеща мъжка фигура обвита в черно.
- Добрутро - казала жената, тъй като нямало какво друго да каже, пък и нали на село като се видят и се поздравяват непрекъснато.
- Зло утро! - гневно отговорил пътникът.
- Даа, интересен начин да поддържаш разговор - ехидно отбелязала бабичката. - И кой си ти, че си позволяваш така да се държиш?
- Аз съм самият Дявол и ти страшно ми досаждаш в момента - изръмжал онзи.
Старицата изобщо не се изплашила и го попитала:
- И каква точно работа имаш във великия град?
- Я, че си нахална! В такъв град за мен винаги ще се намери нещо интересно - отговорил Лукавия.
- Не ми приличаш много на дявол - казала старицата. Струва ми се, че и аз мога да направя всичко това, което би направил ти, в който и да е ден от седмицата.
- Поврага! - възкликнал Мазният злобил - наглостта ти расте в геометрична секвенция!
- "Прогресия" - поправила го просветената баба. В краен случай - "прокрастинация". Олрайт, дай ми три дена и аз ще сътворя нещо, по-лошо от което не можеш да направиш даже ти. Но тогава ще ми обещаеш, да не се появяваш в този град никога повече.
- Окей! Кога започваш? - попитал Дяволът, който вече едва се сдържал да не извърши някоя простотия.
- Е-са, отговорила старицата на тинейджърски жаргон - само моля те - стани невидим, за да не ми замърсяваш експеримента.
2. След този разговор, бабунът се насочил към магазина на най-богатия търговец на платове и разполагайки се отпред, помолил да му донесат най-хубавата коприна.
- Само че, искам нещо наистина изключително, казала тя - внук ми се влюби в съпругата на един богаташ и смята да и поднесе ценен подарък, за да я направи по-отстъпчива. Тя му казала, че идеята не е лоша, но ще трябва първом да и подари къс от най-скъпата коприна, която може да се открие в царството.
- Да ви кажа, предисторията Ви изобщо не ме интересува, но специално за коприната - извадихте късмет – отбелязал търговецът. - Имам точно каквото търсите. Те бяха две парчета, но едното го купиха от Двореца, така че, нали си представяте за какво качество говорим!
Старицата разгледала плата и казала:
- Май ще го взема. А ти с всички клиенти ли се държиш така?
- Как ма? - попитал търговецът раздразнено.
- Ами да беше ми донесъл лула да пробвам твоя опиум, докато обмислям решението си.
Лулата се появила мигновено, натъпкана с най-качествена дрога, заедно с малко сандъче с въгленчета, да може старата жена да си я разпали. Нещо повече, донесли и поднос с онези миниатюрни сладки с мед, пъпеш и карамел, дето няма как да се опишат, защото са неописуеми.
3. Мърморейки си нещо, бабката опипвала плата, пушвала си мека дрога и хапвала сладка изненада.
Изведнъж, търговецът с ужас забелязал, че дъртофелата е омазала плата с мед и дори му е прогорила дупка с въгленче от лулата си.
- Леле, колко си проста! - недискретно се възмутил той - повредила си плата!
- Абсолютно не - точно тук ще го отрежем и няма да се вижда нищо, освен това, нали ще го купя, ху кеърс? – възкликнала дъртата билингва. - Колко каза, че струва?
- Сто денара - казал търговецът, надявайки се да слязат до петдесет, но нито денар по-малко.
- Взимам! - изкрякала бабата, платила и бързо се отдалечила по нажежената улица.

Има прод. Stay tuned.