1. Днес цял ден ми се струва, че имам температура, но смея ли да я измеря? (ОК, посмях със смях). Човек малко трудно си контролира страха, като не знае колко място да си освободи за него. Дали повечко, за да има ресурс да вмести оня, който допълнително ще му нагнетят през деня или по-малко, за да може да изреже само най-необходимото и онези ужасни заплахи за експоненциалност и др. да останат извън борда
2. Кошмарната руска рулетка, (при това двойна, баси! - ще се заразя ли - бам! - ако да - ще оцелея ли - бам!), която ситуацията предлага, изобщо не е характерна игра за бг-манталитета - бедните не играят на такива игри. И няма да заиграят, доколкото у нас преобладават ценностите на оцеляването и запасяването - по-скоро се страхуваме нещо да не загубим, отколкото искаме нещо да придобием. Това да не е вариант на заучена безпомощност, не дай си боже? О, да, той е
3. Трудно е всеки да стане изведнъж специалист по статистически методи, а събитията в момента се подават почти изцяло статистически. И може би това е по-добре - от статистическата вселена вее хлад и отрезвяващо инфо, хаха, а емоционално-познавателният стил води до плач и претопляне (фебрилитет)
