Ведро

1. Изяждам една баница с дъх на маргарин (на англ. - "марджърийн") и изпивам една боза с аромат на нещо неопределимо, най-близо до мирис на развалено печено месо в Била (днес е ден, в който силно усещам миризмите). После - виновен и бликнали диалози с тялото:

- Какво пак ми вкара, клетнико? Разчиташ, че си вечен ли?

- Разчитам на ензимно разграждане в черния дроб и извеждане на токсините главно през бъбреците и по-малко през дъха, защото това би накърнило социалното ми функциониране, келешче. 

Все пак, избирам нежни епитети, когато разговарям със себе си - соматичния.

- В един прекрасен ден няма да ти се получи и - жал ми е за тебе.

- О, диалектичний, защо просто не си свършиш работата?

Ясно е, че се движа по ръба (on the edge)

2. Епископ Хуго Линколнски (около 1135–1200) ходел по манастирите и монасите му показвали гордостта си - мощи на различни светци. В един от тях му донесли ръката на Мария Магдалена и епископът взел, и светкавично отхапал едно парче от костта. Абатът и монасите първоначално издивели, а после почнали да крещят и да го проклинат, но светият мъж им казал, че това неговото е почит към светицата, нали и тялото Господне го приемаме вътрешно - със зъби и устни.

3. Разговор между феминистка и сексист

Той: - Постоянно мрънкате, че ви било тежко.

Тя: - Ти опитай поне веднъж да родиш и после ще си говорим.

Той: - Ти първо ела ме оплоди.

* Френска картичка от 19 в. - Св. Влас, сглобен от мощите си пазени в различни манастири