Показват се публикациите с етикет Борхес. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Борхес. Показване на всички публикации

събота, 25 юни 2016 г.

Обогатен от книгите и изкуството

1. Отношението ми към Кристо? Завист, плюс като Астрид Линдгрен в "Роня, дъщерята на...": "Малки сиви джуджета, хапете и щипете!"
2. "Борхес е джентълмен. Когато хората дойдат и започнат да му обясняват какво всъщност означават историите му – в края на краищата, той само ги е написал – той има най-великолепния отговор, който някога сте чували. „А, благодаря ви! Направихте ми великолепен подарък. Изминах целия път от Буенос Айрес до Х – да речем Лубок, Тексас – за да открия тази истина за себе си и своята история.“
От: "Да разбереш Борхес", В. Найпол
3. "За подобряване на храносмилането, аз пия бира, при липса на апетит, пия бяло вино, при ниско кръвно - червено, при високо - коняк, при ангина - водка.
- А вода?
- Такава болест още не съм имала."
Рита Леви-Монталчини /умира 2012, на 103 години/ - невроложка, 1986 - Нобел по медицина
4. "Мислите, че козлоногите сатири са изчезнали, когато бог Дионис е спрял да се показва пред хората? Не. Последният сатир заловили римските войници, когато пълководецът им Сула, трезв, жесток и невярващ в никакви сатири, воювал в Гърция с цар Митридат Понтийски. Сатирът бил вързан, докаран в лагера и разпитан чрез преводач на всички езици, но той - огромен, космат и мръсен, само изплашено се оглеждал и жално изблейвал. Сула се изплашил и заповядал да го освободят. Всичко това се случва петстотин години по-късно от времената, за които говорим, когато легендата би трябвало отдавна да е останала в миналото."
От: Л. Гаспаров "Занимательная Греция"

* сн.: не знам на кого е, но е чудесна

неделя, 11 март 2012 г.

Шпионската литература


1. Някакъв американски писател на име Куентин Роуън публикувал шпионски роман, който критиците много похвалили и т.н. Всичко вървяло добре, докато не се разбрало, че текстът гъмжи от заемки, буквално преписани от стари шпионски романи от 70-те.
2. Като усетили, че се задава купон, блогъри и други лешояди издирили всичко написано от Роуън и видели, че пичът от 15 години публикува разкази фрашкани с пасажи от Греъм Грийн, Ивлин Уо и други, по-малко известни автори, дословно или с дискретна редакция.
3. После настанала тъга за Роуън. Издателството изтеглило романа от книжарниците, поискало си аванса обратно, приятелката му го напуснала, загубил си и работата. Опечаленият писател се преместил от Ню Йорк в Сиатъл при родителите си, откъдето пишел писма с извинения до всички писатели, чийто текстове е плагиатствал. До тези, които са живи.
4. Роуън не е трябвало да губи самообладание, а да каже, че това не е плагиат, а специално конструиран хипертекст, текст на текстовете, каталог на текстовете, Песен на песните, Дон Кихот по методиката на Пиер Менар/Борхес, деконструкция на суициден сюжет и други подобни чудеса. Обаче, този номер добре би вървял в Европа, особено във Франция, където нашите хора /Кръстева, Тодоров/ добре са поработили по въпроса. В Щатите пошло и банално си гледат копирайта и цакат интелектуалците, които не го спазват.
5. Хрумна ми, че имената на писателя също ни говорят. Историята напомня сценарий на Куентин Тарантино, а драматургията на Роуън е като скеч на мистър Бийн /Роуън Аткинсън/.
6. Статията в Нюйоркър:

*на снимката: "...и едно непознато животно"