- Както биха казали неокантианците - започна Н., след като отпи и си запали - има два вида напиване - идеографично и номотетично. При идеографичното, е крайно важно какво именно пиеш, в каква чаша, с какви ястия го съчетаваш, кой друг и при какви обстоятелства е пил същото в миналото и какви, да речем литературни, музикални или живописни алюзии изплуват в мисълта ти.
Бях дошъл с едно сравнително скъпо Кианти Класико Берарденга от 2015-та, но Н. извади от хладилника двулитрова (!) бутилка Узо, наля си и добавяйки щипка калиев бихромат постигна онова опалесциращо бяло, което можем да видим в чашата на всеки неоантичен грък, резидент в кварталната таверна.
- И забележи - подчерта Н. - говоря ти за едно абсолютно интелектуално пиянство, в което удоволствието почива както на дисморфофобни сензации, така и на причудливата амалгама от симулакри и хтонични културни цитати.
Съвсем повърхностно познавам Кант и с учудване разбрах, че след него, философията доста е дръпнала, припознавайки катадневните човешки нужди (дирене на смисъла и др.) като свои.
- Номотетичното пиянство от своя страна - многозначително натърти Н. - експлоатира парадигмата на естествените науки и подхожда към напиването като към химически процес. Основната цел там, е активиране цикъла на Кребс и достигането на определени концентрации на алкохол в кръвта.
Налях си още вино от красивия фалус от тъмно стъкло. Кървава капка нерешително потече надолу към станиола с черното петле. Тръпнещ от плътното тяло с послевкус на зелена смокиня и гнил мъх, бях пронизан от неприятен спомен. Да, Н. не за пръв път концептуализира до болка познатия дискурс “номотет vs видеограф”. В главата ми изникна незнайно как "Invectiva in Sallustium", чието авторство (според мен напразно) приписват на Гай Салустий Крисп.
Не, тези отношения няма да продължат дълго.
Бях дошъл с едно сравнително скъпо Кианти Класико Берарденга от 2015-та, но Н. извади от хладилника двулитрова (!) бутилка Узо, наля си и добавяйки щипка калиев бихромат постигна онова опалесциращо бяло, което можем да видим в чашата на всеки неоантичен грък, резидент в кварталната таверна.
- И забележи - подчерта Н. - говоря ти за едно абсолютно интелектуално пиянство, в което удоволствието почива както на дисморфофобни сензации, така и на причудливата амалгама от симулакри и хтонични културни цитати.
Съвсем повърхностно познавам Кант и с учудване разбрах, че след него, философията доста е дръпнала, припознавайки катадневните човешки нужди (дирене на смисъла и др.) като свои.
- Номотетичното пиянство от своя страна - многозначително натърти Н. - експлоатира парадигмата на естествените науки и подхожда към напиването като към химически процес. Основната цел там, е активиране цикъла на Кребс и достигането на определени концентрации на алкохол в кръвта.
Налях си още вино от красивия фалус от тъмно стъкло. Кървава капка нерешително потече надолу към станиола с черното петле. Тръпнещ от плътното тяло с послевкус на зелена смокиня и гнил мъх, бях пронизан от неприятен спомен. Да, Н. не за пръв път концептуализира до болка познатия дискурс “номотет vs видеограф”. В главата ми изникна незнайно как "Invectiva in Sallustium", чието авторство (според мен напразно) приписват на Гай Салустий Крисп.
Не, тези отношения няма да продължат дълго.
* илюстрация: Мария Ландова
