Показват се публикациите с етикет Магрит. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Магрит. Показване на всички публикации

петък, 20 януари 2017 г.

Намерих отговора

1. Понеже харесвам Магрит и отвреме-навреме си го гледам с терапевтична цел. Понякога си мисля - какво ли биха казали неговите рисувани самотници, ако внезапно заговорят?
Самият Магрит
2. И ето - на връщане от семинар в загадъчната Ичера /ударението на последната/, изгледах на телефона си два филма и в единия от тях, видях и чух какво биха казали. Филмът е  "Гълъб, кацнал на клон", на Андершон.
Ето сцената /съвсем кратка е/ и монологът на човека в бяло:
"Е, здравейте.
Възможно е ти или някой друг да ме е познал.
Аз съм морски капитан, а по-точно - бях някога.
Всъщност, аз бях капитан на един от най-големите фериботи, в течение на 15 години.
Но това е в миналото.
Наложи се да напусна, защото ми се виеше свят всеки път като отплавахме от брега.
Сигурно ще кажете: "Някаква морска болест".
Така че, сега съм тук.
Работата е там, че мъжът на сестра ми, "зет", както те го наричат, се разболя.
Той е бръснар. Това е неговият салон.
Аз обещах да му помогна, докато се почувства по-добре.
Всеки случай, ще се постарая.
Аз се учих да подстригвам, като бях войник.
Минаха много години, но някои неща си спомням досега.
Всеки случай, ще се постарая.
Ще направя всичко, каквото мога.
Какво още може да се направи"?

Сцената от филма

понеделник, 2 декември 2013 г.

Синигерът жълтопоен

1. Сякаш нищо не предвещава опасност, този мрачен следобед в Южния. Крача си практически сам, /майки с колички в този час - 2 на 10 000/, слушам си нещо много досадно /Impressions на Колтрейн/, асоциирам си свободно.
2. И изведнъж съм нападнат от гигантска пойна птица. Пише, че е символът на София - жълт синигер, но няма да ме лъжат - това е нещо на Магрит, нали виждам. Общината е откупила Магрит и го експонира в Южния парк - не е зле.

понеделник, 21 май 2012 г.

Магрите, какви ги говориш?


1. Това вляво е картината "Ваканцията на Хегел" на Магрит. Колко харесвам Магрииит! Много!  Изглежда някаква Сузи го е изкарала от нерви, иначе защо би написал това:
Драга г-це Сузи,
Последната ми картина започна с въпроса: как да изобразя чаша вода така, че да не бъде безлична? Но и така, че да не бъде прекалено странна, случайна или незначителна. С една дума, така, че спокойно да можеш да си кажеш: гениално! /да оставим лъжливата скромност/. 
2. Започнах да рисувам чаши една след друга и всеки път ги щриховах напречно. След стотната или стоипетдесетата рисунка, щрихът стана по-широк и накрая прие формата на чадър. В началото чадърът беше вътре в чашата, но после се оказа под нея. Така че, намерих решението на въпроса как чаша вода да бъде изобразена гениално.
3. Малко след това, аз се досетих, че този предмет би могъл силно да заинтригува Хегел /той също е гений/, защото съединява в себе си два противоположни стремежа: не иска вода /отблъсква я/ и иска вода /поддържа я/. Мисля, че това би му харесало или би му се сторило забавно /например по време на ваканция/. Затова нарекох картината "Ваканцията на Хегел".
Искрено Ваш
Рене Магрит
4. И явно за да довърши малката любопитка, слага постскриптум:
P.S. Замислил съм и картина, чийто сюжет е стол. Засега имам само един вариант.

От: Bernard Noel, Magritte, 1977