Показват се публикациите с етикет Пелион. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Пелион. Показване на всички публикации

петък, 30 юли 2021 г.

Ритуал и съблазън

1. Съществуването започва когато напуснеш автоматизмите си (наричат ги и “ритуали”). Преди това си “същност”. Да съществуваш е хубаво - изведнъж да почувстваш, че аз - това съм аз, че не чета за себе си в някаква перверзна книга и че всичко се случва действително с мен. Но има и минуси - ходиш ужилен от коприва с човешки бой и се опасяваш да не потънеш. Затова незабелязано се връщаш към ритуалите. В края на краищата, мухата, летяща в куфар също е донякъде свободна. Свързано е с големината на куфара и не толкова с размерите на мухата
2. Основният смисъл на ритуала е в повторяемостта. Пробивът към екзистенцията граничи с лек ужас, постепенно преминаващ в тъга. Гаденето на Сартр е културологично - което във Франция е гадене, тук не е
3. Съблазънта е интересен и чест мотив за сътрудничество във всички йерархични структури. И ето - отиваш съблазнен на обещаното матине с клавесин, чаша абсент и умни разговори с приятни хора, и виждаш странни украшения по стените. Разглеждаш ги по-внимателно и откриваш, че това са скалповете на предишните съблазнени
4. "Не са толкова дълбоки, колкото ги описват", както каза И., след като преди години случайно падна в един канал във Венеция

* На сн.: Пелион(Пилио) е мястото където обитават кентаврите, а този е с човешко тяло

четвъртък, 31 декември 2020 г.

Фр.

1. Понякога като ходя и нося със себе си хубави, пресни абстрактни идеи и още докато се чудя ще ги споделям ли или ще ги оставя за себе си, чувствам как омерзителната ръка на насъщното започва да навява пясък отгоре им и ако не избързам, ще ги покрие съвсем. И още секунда и край - победи ми ги, покри ми ги
2. Пелион. На един световъртежен завой високо горе, с разкошна гледка към околните заливи и даже към две островчета, стои опечен, възчерен човек до прашна камионетка Нисан и продава различни селски неща. Зелените смокини са по 2 евро килото, взимам си едно и погледът ми се задържа върху як бинокъл лежащ на стола до него. Първоначално налудно ми хрумва, че с него гледа кога идва кола, та отдалече да се подготви психологически за евентуална транзакция, но шосето е с такива виражи, че няма как това да стане. Очевидно гледа пейзажа, който и без уред е страхотен, но той явно му се е нагледал с невъоръжени очи и жадува биноклева различност. Много настоява да си купя и розмарин и още някаква загадъчна билка, повтаряйки “цай” и понеже се колебая, започва добре познатата на специалистите процедура по подаряването. Предполагам, че си мисли: “Щом толкова се опъваш, аре да видим дали пък няма да ти ги връча”. Накрая се оказваш с наръч билки-подправки, едно бурканче с неизвестна гъста субстанция (тъмен кехлибар - мед?), отделна билка силно миришеща на тамян, която отнася много обяснения, явно е по-специална (възможно да е “кихнисладко”) и няколко смокини от узрелите, защото всеки знае - започнеш ли със зелени, трябва да завършиш със зрели. Впечатлението, както обикновено е, че си получил подаръци за много повече от нещастните ти две евро. Хубаво е така, ендакси е

четвъртък, 16 август 2018 г.

Тайни местенца

Хубави заливчета има в Гърция, но труднодостъпни и пустинни. Човек там стои самотен, топи се в морето, разхожда се, мисли си, чете си, но му е самотно и туйто. Наоколо нито тълпи, нито родна реч омайна, нито бийч бар, нито бумс-бумс (музика). Поне един шезлонг с чадър да имаше, но и това няма.



Пинакатес

Vertigo

Любимата ми къща с вход откъм морето. Всеки път я снимам, не мога да се спра

И тук е много приятно, въпреки че е вечер и не е плаж

Накъдето и да тръгнеш все до Волос стигаш

fin

неделя, 30 април 2017 г.

Гърция - две морски и три селски

Пет снимки от Гърция. С Роси пак се фейнахме на любимия си полуостров /Пилио/. Ето двете морски
1. Цветът, както се вижда, вече сме го докарали

2. Температурата на водата - все още не /16-17/. И все пак, освен умрялото животно на предния план, виждаме и сърфист на хоризонта

Ето трите селски:
3. Платията в Пинакатес
 4. Стена в Милиес
 5. Платията в Цагарада
кр.

четвъртък, 13 август 2015 г.

Травъл фото от Гърция-2.

Бутикови плажове на полуостров Пилио, заснети през юни. За познавачи.
1.
 2.
 3.
 4.
 5.
 6.
 7.
 8.
 9.
 10.

край

сряда, 8 юли 2015 г.

Травъл фото фром Гърция

Пак към любимото място - полуостров Пилио.
1. До Волос - интересно, но не прекалено. Спряхме да видим една крепост, която винаги ми е приковавала погледа.

2. Заедно с група поляци открихме, че вътре се влиза до 15ч., бяхме закъснели. Но пък - какъв изглед от хълма.

3. След Волос се започва катеренето по планината. Джипиесът се обърква и жената постоянно ни кара да направим обратен завой "при първа възможност". Хаха, тук всички завои са обратни - веднъж на така и веднага на онака. А какво иска тя всъщност? Нима не иска да видим това?

4. Ето ги любимите пилионски шосенца.

5. Гърците имат такава прекрасна митология с любов, внезапни забременявания, ужаси, смърт и безкрайни развлечения между роднини; чудя се как са се навили да минат към скучния, егоцентричен моносюжет на християнството.

6. Стигаме целта към 20.30. Цагарада /Tsagarada/ - голямо село на много нива, покрито с гъста гора /най-вече платани, страхотно дърво!/. Кратък обзор и тръгваме да си търсим стая.

7. Оглеждаме къщите и най-вече дворчетата им. Някоя от тези?

8. Честно казано, ето тук искам. О, това било Estiatorio /ресторант/, значи не става.

9. Чудно е на Пилио - никой не говори английски или немски - караш на невербални умения. Стопаните пробват с познатия номер - ако много повтаряш нещо на собствения си език, най-накрая, поне от учивост ще те разберат. Различавам думичката "ксенос" - чужденец, което ми припомня една история с Хисаря.

Веднъж, с един приятел - Ники и дъщерите му /с американски паспорти/, искахме на всяка цена да пренощуваме в поч. дом на БДЖ. Не защото бленувахме за среднощни гари и влакове-беглеци, а защото много ни хареса сградата, ето я, на снимката. Лелката попита имаме ли нещо общо с железниците. Не /винаги съм си мечтал да подкарам локомотив, но завърших друго/. Каза за 15 лева на човек, но като видя чужди паспорти, премаля, получи нистагъм и обясни, че за чужденките ще е по-скъпо. За да уточни колко, звъня някъде. Оттам и казаха: "не, лельо Хисарке /името е условно/, това беше при социализма, сега цените се изравниха". Та така, някак си.

10. Но да се върнем в настоящето. Първо искат по 65. О, казва Роси, ще намеря за по-малко. Да, след половин час намираме за 40. Попадаме на много красива собственичка-монолингва, градина с двойна палма, хортензии и мраморна богинка в двора, няма никого  /нисък сезон/, щуро. Ето:

11. Стига бит, следва бийт.
Информация за архитекти: инфраструктурата в тези селца включва следните задължителни елементи: централно площадче, покрито изцяло от короната на свръхмощен клен, под него - не повече от сто масички със столове, отдясно църква, отляво кръчма. В по-големите села - втора кръчма под 90 градуса или /по-рядко/ паралелна с първата. В дъното - стълбички към горната земя /шосето/, отзад - стълбичка към долната земя /друга махала/.
Площадът на селцето Пинакатес

12. Кръчмата на същото

13. Ето каква е ситуацията

14. Тази къща да си я купи човек - кръглата стълба ме убива бавно.

Остава да ви покажа: плажовете, теснолинейката, още планински, нетуристически селца.
Извод: бих дал една заплата, ако това ще помогне да не ги закачат и обиждат. Просто са много готини.

събота, 25 октомври 2014 г.

Лов-2

За втори път съм на лов за кентаври на полуострова където живеят /Пилио, Pelion/.
Маршрутът:
1.

2. Йахууу, след Солун настъпваме педала яко, защото се появява истинска магистрала. Е, започват да ти искат дребни суми. Шест пъти.

3. Първа спирка - Волос

4. Агрия. Навлизаме в полуострова. Хората честно си предупреждават за възможни опасни срещи

5. Като Гитзеа. Времето е топло, но духа силно.

6. Тази пейка ме убива бавно

7. На залез

8. Кейчето на преден план не виси във въздуха, потопено си е


9. Хорто. Това е река, която морето връща обратно и хората я третират като залив

10. Геран "Ар нуво"

11. Сладоледчийницата уж е затворена, но не съвсем

12.

13. Крайно приятна лагунка

 14. Крайно интимно заливче

15. Отново в любимата Кукулайка. Заливът е тих, метнах си раницата на земята и се насилих да поплувам. Водата е 21 С, но вятърът!

16. Милина, поглед от планината

17. Платания

18.

19. По селцата животът е замрял, ще видиш само заблудена немска двойка по къси гащи и високотехнологични якета. Таверните са пусти, но въпреки това всичко е подредено и чака. Вълните заливат маси, събарят столове, но хората грижливо ги подреждат отново и чакат.

20.

21.

22.

23. А вечер, вълничките са особено коварни

24. Изглед от планината

25.Прекрасен екземпляр, както си карахме из горите - парен валяк - красавец.