Показват се публикациите с етикет Дашиъл Хамет. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Дашиъл Хамет. Показване на всички публикации

петък, 13 март 2020 г.

Лили и Даш

Лилиан Хелман (1905 - 1984). Четяхме я не само защото беше гадже на Хамет, просто пишеше хубаво.

От “Пентименто”
“... Тогава тя ме целуна. Това не беше честно от нейна страна. Аз гледах накриво Бете, задето ме смяташе за „непривлекателна“, широко разпространена дума по онова време, която означаваше, че никога няма да се омъжиш. Моята приятелка Джулия от нашата група в нюйоркското училище — четири момичета, събрани от кол и въже — беше толкова богата, че въпросът за женитбата изобщо не я вълнуваше и аз й завиждах за това. Аз пък бях непрактична: исках да се омъжа за поет. Една от нас успя да вземе поет, но няколко месеца след сватбата той се самоуби върху своя любовник.”
..............................
“...когато на втория ден Хамът обясни на Хана, че единственото, за което е мечтал на тоя свят, е една покорна женица, а пък попаднал на мен, цената на обеда престана да я безпокои и Хана заяви, че и тя на теория обичала покорните женици, но натъкнела ли се на тях, не можела да ги понася и не смятал ли той, че в повечето случаи те са глупачки с овесена каша вместо мозък. Да, той мислел същото, но глупачките имали едно преимущество — на тях по-лесно можело да се изневерява. При тези думи тя се разсмя, а по време на разходката на другия ден ми каза, че според нея Хамът е интелигентен човек.”

неделя, 24 януари 2016 г.

Филмуси

1. Гледах "Младост" на Сорентино. Много гот, само че малко ми претовари символната вселена - прекалено много неща вкара и накрая, съвсем го разводни. Обикновено не очаквам да почерпя мъдри мисли или афоризми за цял живот от филм, но не мога да отрека, че диалозите бяха железни. Скоро ми попадна едно изказване на друг режисьор - Стивън Содърбърг: "Да си мрачен и неразбираем е много лесно. Адски трудно е да си добър и ясен".
2. Лотман някъде разказва как веднъж попитали Питър Устинов защо е заснел "Били Бъд" в черно-бяло, а не в цвят. Той отговорил, че е искал филмът да е максимално правдоподобен, затова. Един критик коментира: "странен отговор, но по-странното е, че никой не го е намерил за странен".
3. Три цитата:
- Годар: "Всичко, което ти е необходимо за един филм е пистолет и момиче"
- "За да направиш филм ноар са ти необходими жена с минало и мъж без бъдеще". Не знам чий е, но е великолепен
- Дашиъл Хамет в "Детектив от "Континентъл": "The face she made at me was probably meant for a smile. Whatever it was, it beat me, I was afraid she'd do it again. I surrendered".

сряда, 19 януари 2011 г.

Ежедневие с Жижек и Лакан

1. Отидох да си купя цигари и като се върнах след час, Доротея ми сподели, че е заподозряла, да не съм разиграл онази ситуация, в която един излязъл за малко и след седем години го открили с частен детектив в друг град, с друга жена, други деца и т.н.
2. Всъщност, това е реплика на "Малтийския сокол" на Дешиъл Хамет /или филма на Джон Хюстън/, което пък ни подхвърля към Лакан, с неговият "обект с малко "а", превеждано като "проява на недостижимия обект на желанието". С прости думи, това е някакво минимално събитие, привидно без никаква връзка с нищо, което по необясними причини те кара рязко да промениш живота си.
3. Ето текстът на Жижек, брилянтен както винаги. /Жижек, 1991, "Looking Awry", руският превод - "Глядя вкось".
Героят на филма Сам Спейд, разказва история за това, как е издирвал човек, който внезапно изоставя семейството и работата си, и изчезва безследно. Спейд не успява да го открие, но след няколко години го намират в друг град, където живее под друго име и начинът му на живот странно прилича на този, от който е избягал. Промяната става внезапно, когато минавайки край един строеж, падаща греда профучава на сантиметри от главата му.
4. В терминологията на Лакан, продължава Жижек, тази греда е станала знак за неконсистентността на света. Въпреки че, новият му живот толкова поразително прилича на стария, човекът е дълбоко убеден, че скъсването с миналото не е било напразно, т.е., че наистина си е струвало да изгори всички мостове и да започне отначало.
Тук виждаме действието на "обекта с малко "а" в чист вид. От гледна точка на "мъдростта", промяната е съвършено неоправдана. В края на краищата, ние винаги се оказваме в същото положение, от което сме искали да се измъкнем и затова следва да се учим да се подчиняваме на съдбата, получавайки удоволствие от ежедневната рутина, а не да преследваме невъзможното.
5. И какво е "objet petit а"? Това е именно онзи анекс, онази неуловима илюзия, която е тласнала нашия герой да промени целия си живот. Смисълът на направеното се крепи единствено на този човек и на нищо друго.
6. Предлагам занапред, вместо баналното "копнежно ми е" да се използва поетичното "обектно с малко "а" ми е".

* на снимката: Нагоре по стълбата, която води надолу