Днешните тинейджъри все по-рядко четат екзистенциализъм в леглото, а си е възбуждащо. Подозирам, че и нетинейджърите също. От Е. Муние, “Увод в екзистенциализма”
1. Аз-ът постига съществуване в Cogito единствено дистанцирайки се по отношение на самия себе си, разглеждайки се като битие видяно от някакъв вътрешен друг. В един определен смисъл само другият е изначално съществуващият. Той е с мен неотстъпно. Тоест, в единството на първичната интуиция има едно Sum ergo es (Съм, следователно си), което повлияно по определен начин се уточнява във Video ergo es (Видян съм, следователно си).
2. Двусмислието започва от определението на моя поглед върху другия или на неговия върху мен. Погледът на другия ми краде света. Той опразва богатството, което собственият ми поглед е запазил за себе си. Той ме отчуждава и притежава. Това е спор на двама собственици за някакво благо и в никакъв случай - размяна на свръхизобилие между две екзистенции.
3. Параноикът е същество с болестно свръхизострено себесъзнание, за когото в същото време субстанцията на света е безкрайно обеднена. Обеднялото осъзнаване на битието го кара да чувства, че ако някой - който и да е - взима участие в това битие, то той му взима неговото участие. Оттук вече другият се явява за него единствено в аспекта на заплахата и възможното нашествие. Всичко, което го заобикаля се отнася до него и го дебне. Неговият свят е заплаха и концентрична злост, чиито раздразнителен център е той. Той не само прави от видяното битие подгонено битие, но и подобно на някаква болна плът страда от контакта и дори от докосването, сякаш за него вече не съществува онази сфера на удобство, която е нашето място в света.
* картина: Жан Юбер, "Волтер укротява кон"
