вторник, 30 август 2011 г.

Фрагменти - авг.

1. Oпитах се да сплаша девойките, че ако не слушат, ще си пусна брада като на Карл Маркс и ще ходя по кофите. Разбра се, че Маркс и брадата му не им говори нищо. Замислих се и повторих заканата със Зи Зи Топ. Пак нищо. Оказа се, че нямам образ с яка брада, с който да илюстрирам разговор с поколението 86 и нагоре. Кастро? Също не става.
2. "Интересно нещо е животът - с трагичен глас каза той - струва ти се, че това е пределът, по-лошо не може да стане. И вземе, че стане още по-отвратително".
Дъглас Адамс, приблизителен цитат от "Стопаджията"
3. Гледах по тв как един човек пред камерата направи 250 г салам от 50 г кайма. Всичко останало бяха пълнители, консерванти, овкусители, усилватели на вкуса, оцветители, ароматизатори. С получената субстанция той напълни една цилиндрична саламена форма и остана само да се направи термична обработка. Каза, че може да го направи и пушен, като го полее с някакво вещество. Ужасен ужас.

* на снимката: метафора за възраст

сряда, 24 август 2011 г.

Землемерът


1. Очевидно, в съседният вход живее преподавател по геодезия, защото през лятото, пред блока всяка сутрин има група студенти, които ни мерят уличката. Засичат я отвсякъде, с теодолити, с някакви дълги планки, подвикват си, нагласят ги, абе луда я правят уличката. Малко пречат на колите да излизат от паркинга, малко променят маршрута на майките с количките. И разбира се, страшно се веселят.
2. Като ги видях за пръв път преди няколко години, силно се изплаших, защото знам - почнат ли да ти измерват нещо около блока - отиде инфраструктурата. Я градинката ще премахнат, я mall ще изникне на 5 метра от блока, я бензиностанция.
3. Сега съм спокоен - това са юзър-френдли студенти, провеждащи неразрушителни манипулации, т.е. упражнения. Доста удобно е - преподавателят си издремва лекият сутрешен сън в леглото, а глъчката отпред /"дай по-наляво, не така, не те виждам, бе ти тъп ли си, какво, хахаха"/,  го връща в младежките години, когато и той е ходел по разни интересни места да измерва нещо. Замъци, например.
4. Приятни сънища, преподавателю, землемерю К.

П. С. Разбрах, че било жена. Преподавателка. Приятни сънища, преподавателко, землемерке К.

* на снимката: един от първите теодолити на маите.

вторник, 23 август 2011 г.

Родопите - четири такта импро

1. Родопите са гъсто населена планина. Отвсякъде щъкат човечета, с овчици, кравички и просто така. Като погледнеш околните хълмове с накацали по тях селца, виждаш, че баща и син Божкилови не са наивисти, а едни много качествени реалисти.
Това е помашкото село Света Петка. Как ли се чувства мюсюлманин живеещ в място посветено на важна християнска светица? Аз ако живеех в частта на Будапеща, наречена Буда, щях да съм горд.

 2. Какви хубави проблеми имат хората там! Например, да гонят конете от двора си. Два коня, двама истински другари, след като цял ден са щипали трева по поляните, нощем ходят по вилите, за да си получат десерта - вкусни рози и френско грозде. Възмутената вилна общественост прави импровизо-огради със сезал, който конете с удоволствие късат на малки части. Веднъж се срещнах очи в очи с тях. Гледаха ме любопитно и игриво, като едри кафяви хулиганчета, които знаеха, какво не
бива, а какво може.
Това тук е някакъв вид френско грозде, заснет да прилича на сълза. Сълза на невинна помакиня заради несбъднати желания, за сметка на спазена традиция:
"Не посмя младата Селие да каже на баща си, че обича друг. Той вече беше избрал подходящия жених - кривоглед наплюнчен инвалид, син на богат чорбаджия от съседното село. На дъртия патриарх - баща си, Селие не възрази". 
/Откъсът е от "Ръководство по митотворчество за малки народи", Simon & Shuster, NY, 1959/



3. Родопите са естетска планина, както казва Роси. Широките  поляни са с еротични форми.  В 6.30 сутринта те са привлекателни утроби пълни с гъста бяла консистенция, най-вероятно - мляко. Затичваш се да влезеш и да се напиеш, но това се оказва мъгла, която хитро те дистанцира. Ако се захласнеш прекалено, не може да не чуеш Трети Сутрешен Петел, който ти казва: "Свестявай се, келеш!", на непознат език. Изкукуригва сто и четири пъти по абсолютно идентичен начин. Явно не разчита да те спечели с разнообразие. Той те грабва със сериалност. Този Родопски Филип Глас. Хитрец. Споменах ли за естетизъм? Копеле, той е навсякъде!


4. Помакините зад сергиите с пирамидално наредени медове и сладка те подканят да им обърнеш внимание с доста двусмислени интонации. Изглежда става дума за изгубване в превода, защото знам, че не са такива хора. Бе точно те няма да те прелъстят. Пък и с този дрескод, ясно е, че са майстори в скриването на тялото. Един обърнат навътре ексхибиционизъм. 
Светът е създаден така, че медът и сладката да са плавно преливащи от съвсем светло жълто /акациевия/ до почти черно /боровинковото/.

понеделник, 22 август 2011 г.

Определени надежди


1. Когато чуя хората да казват, че някой или нещо не им оправдало надеждите, разбирам веднага какво се е случило. Тези хора са чакали извънземните. Неясно, но мощно усещане ги е накарало да спрат всякаква работа и да зяпнат захласнато нагоре в нетърпеливо очакване, зелените да дойдат да им оправдаят определени надежди. 
2. Алиенатите обаче, все не идват и не идват. Понякога наминават умерени гнусари, които изглеждат така, сякаш могат частично да ти оправдаят надеждите, но не. Постояват, хапват набързо и си тръгват. След това гледаш - изчезнала ти я вилица, я чаша.
3. А пък някои лабилни романтици, толкова искат да дойдат да им оправдаят надеждите, че направо изпадат в амок и губят всякаква критичност. Не издържайки на силната възбуда, те хващат случаен странник и го обявяват за човек, който ще им оправдае надеждите. Той, ако е навито копеле и с айкю над 70, разбира какво е станало, малко безчинства и като усети, че ще го такова... хванат, в някоя тъмна нощ изчезва в неизвестна посока.
4. И това продължава и досега. Добре бе хора, отидете в жк Надежда в София, вижте. "Иди и виж", както приканваха в оня филм.

* на снимката: римски мост

сряда, 10 август 2011 г.

Героят


1. Чета си Иван Касабов - "Граматика на семантиката" и нищичко не разбирам. Бих разбрал нещо, но паралелно си мисля за съвсем други неща.
2. Ето една асоциативна верига - какво сънувах снощи, в какво събитие ще участвам облечен в специален костюм и с усмивка, историята, разказана от леля ми, как да си включа новата машинка за подстригване в мрежата и как, ако бяха послушали Никола Тесла, сега електричеството щеше да е като интернета - безжично, етц. Абе, някак си не мога да се съсредоточа. Но си се взирам в книгата и това е. 
3. По едно време гледам - охо! - "Как се създават Героите". Подредено, по точки, както аз обичам. Браво, струваше си да я купя тази книга - има едни десетина страници, които са просто "Мечо Пух" на семантиката.
4. Обаче, колко интересен трип имат националните герои. Първоначално се увличат по някоя повече или по-малко утопична идея, после убиват критична маса хора /за идеята де/, после ги убиват тях. След това, биографията им се пренаписва, определени теми се табуират и накрая - готово - портретите им вече могат да кацнат в кабинетите на президентите, а децата тръгват да им поднасят цветя по избор - на датата на раждането или на смъртта им. Е, нацията започва да се съизмерва с тях и се задвижват всичките им шибани  патриотични и други консолидиращи процедури. Някои герои се появяват по тениските, обикновено графично и леко стилизирани, други стават футболни отбори, етц.
5. Нот фор ми, ще си чета Чехов.

вторник, 9 август 2011 г.

Домашен реактор

1. В градчето Голф Менър, на 25 мили от Детройт, живеело любознателно момченце на име Дейвид Хан, а след като му подарили детска енциклопедия по химия, станало свръхлюбознателно. Следват обичайните детски увлечения - синтезирал нитроглицерин, който избухнал в мазето и майка му го накарала да се разкара оттам.
2. Тогава, за да не го закачат, а и за по-голяма безопасност, Дейвид се преместил в бараката на двора и променил концепцията – решил да построи домашен атомен реактор. В началото на 90-те, в Щатите не било лесно да получиш информация за ядрени технологии. Нуклеарният тинейджър засипал с писма фирми и организации, представяйки се за учител по физика. Чичковците явно се умилявали и му изпращали подробни обяснения по темата. Например, Доналд Ърб, шеф на лаборатория в Комисията по ядрен контрол /NRC/ му дал ценни съвети как да получи радиоактивни изотопи, за да ги бомбардира с неутрони и да задейства ядрена реакция. Друг интелектуалец, му казал какъв да му е източникът на неутрони и т.н. Скоро любознателният тинейджър бил напълно наясно с технологиите и знаел какво да напазарува, за да получи радиоактивен материал.
3. Като начало, той поръчал в някаква фирма 100 повредени димни детектора /всеки по 1 долар/, уж за опити в училище. От тях настъргал Америций-241, завил го в алуминиево фолио, направил дупчица и го сложил в оловна тръба. Така получил простичко неутронно оръдие – алфа лъчите от Америция отчеквали неутрони от алуминия. След това, трябвало да намери вещество, което да бомбардира с неутроните и Хан решил това да е Торий-232. Той пък, бил съвсем достъпен, стига да знаеш къде да го търсиш - в чорапчетата на газовите фенери. Наложило се да поръча 1000 фенера, да изгори чорапчетата им и да смеси пепелта с литий от обикновени батерийки. Така получил Торий, 170 пъти по-чист от стандартите на NRC. Дотук всичко вървяло чудесно.
Сега вече, използвайки неутронната си тръба, можел да получи Уран-233, т.е. нормално реакторно гориво и да стартира верижна ядрена реакция.
4. Оказало се, че неутронния поток от Америция бил твърде бърз и Дейвид го заменил с радий, /имало го предостатъчно във фосфоресцента от часовникарските заводи през 30-те/. Пак разходи - много, стари часовници. За да се финансира, Дейвид зарязал училището и започнал работа. Купил часовниците, остъргал цифрите и стрелките, и номерът станал.
5. После, по съвет на специалист от NRC, намерил и източник на неутрони - парче берилий, краднато от училищната лаборатория. Конструкцията била готова и Дейвид започнал да обстрелва някаква гривна на майка си. За да забави неутроните, сложил филтър - пудра, но не станало нищо. След още опити, той открил правилното вещество /не казват какво, вероятно – графит/ и реакцията тръгнала.
6. Потопен в увлекателните си експерименти, Дейвид се сетил да измери радиоактивността наоколо, ей така, за купона и с учудване установил, че фонът превишавал допустимия 1000 пъти. Станало му неприятно и той решил временно да спре. Разглобил реактора и част скрил вкъщи, а консумативите - в багажника на колата си.
7. На 31 август 1994, крадец-несретник се опитал да свие резервната гума от Понтиака на Дейвид и като видял контейнерчета със знак за радиоактивност, ужасен се изнесъл на пределна скорост. Съседите обаче, услужливо се обадили в полицията. Посрещнал я Дейвид, който казал, че няма проблем. Полицаите обаче, се усъмнили, претърсили колата и работата станала дебела.
8. Дошли хора в наметала и противогази и изнесли всичко заразено – 45 контейнера, да го закопаят в пустинята. Дейвид бил задържан, но скоро го пуснали. Той казал, че просто искал да получи още една скаутска значка „атомна енергетика”. През 2007, Хан е арестуван за кражба на 16 димни детектора /очевидно, пак Америций/, след което се отправил към дранголника. После, съдбата му е неизвестна за мен.









* на снимката: Дейвид Хан. Лицето му е в рани, поради честия досег с радиоактивни материали.

вторник, 2 август 2011 г.

Пингвинът и политиката

1. Не искам да съм аполитичен, но какво да направя, като повече ме интересува пингвинът, който се заблудил и като изплувал 2000 км в грешна посока, излязъл на плажа в Нова Зеландия.
Там местните власти го пазели от любопитковците, а учените констатирали, че последният загубил се пингвин изплувал по тези брегове през 1934 г.
2. На мен от всички премиери досега, най ми допадаше Филип Димитров, през далечната 1991 г. Първо, много ми харесваше премиерът да е интелигентен човек и второ - тогава заплатата ми реално се покачи. Особено се кефех и на това, че той говореше толкова сложно и психологично, че го разбирахме само аз и още няколко човека, които познавам лично.
3. Сега научих, че пингвинът, този полярен Марко Поло, се е съвзел напълно и отплувал в правилната посока - Антарктида.
4. Много ги харесвам тези птици, много!

* на снимката: Златни мостове, дърво - Лаокоон