Карън О'Нийл - живопис

Karen O'Neil - съвременна американска художничка

Наивизъм с динозаври - the best

 О, колко открития чудни...

Григорий Грязнов – както сам се определя: руски палеохудожник - креационист, изследващ в творчеството си възможностите за преодоляване линейността на времето и освобождаване от физическата причинност и детерминизма.

"Сам, отново сам. Уралозавър"

"Диметродон"

"Масоспондил"

"Александър"

"Отлитаме, но пак ще се върнем"

"Каква нощ - не мога. (Есенин)"

"Не се бой, ние сме приятели"

"Руско поле"

"Аз съм руснак"

"На сенчица"

"История с дицинодонт"

край

Светъл, поетичен текст

1. Има стихове, които толкова силно ми въздействат, че като ги прочета и ми става изключително невероятно, че някой може да напише такова нещо и че именно аз ги прочитам. После си казвам: не, изглежда е станала грешка, я да проверя какво точно ми е въздействало, може пък и да не ми е въздействало. Но усещам че не, няма да мога да ги прочета веднага, ще опитам пак след час. Някакъв ужасен, светкавичен рикошет, кой може да издържи на това? Кой може, след първото разтърсване веднага да си причини второ? С прозата е различно, но с картините, музиката и театъра е почти като със стиховете
2. Постепенно съмненията ми отпадат - да подкрепиш някого означава да го докоснеш и може би даже прегърнеш. Може, разбира се да го облъчиш и с много думи, но все пак запомнете - преди всичко докосване и прегръдка

* И.И. Машков, Автопортрет и портрет на Пьотр Кончаловски, 1910 г.

Испански художник

Едуардо Замакоис и Забала, испански художник (Eduardo Zamacois y Zabala, 1841 - 1871). Психологически ми е перфектен, по някакви причини.

 1. "Неуместна визита"

2. "Съперници при изповед"

3. "Ценителят"

4. "Любимецът на краля"

5. "Дресираната маймуна"

6. "Двама господа обсъждат трактат"

7. "Шутове играят петанк"

Едуадо Замакоис и Забала