„Медицината е характеризирана не просто като познание,… но и като изкуство и то изкуство на убеждаването. Добрият лекар е онзи, който е способен да убеди своя болен. И ви препращам например към прочутото разграничение в Закони, Kнига V, параграф 270 а-е, между двете медицини. Медицината за роби, която е практикувана от самите роби, без значение дали имат лечебница, или ходят на посещение, без значение, тази медицина на роби за роби е медицина, която се ограничава до това, да дава предписание, да казва какво трябва да се направи. И освен нея - свободната медицина за свободните хора, упражнявана от лекари, които сами са свободни хора. И тази медицина се характеризира с това, че лекарят и болният говорят помежду си. Добрата медицина, великата медицина, свободната медицина е следователно изкуство на диалога и убеждаването…“
2. И една полезна инвариантна формула от Фуко, когато по време на лекция микрофонът ви започне да бръмчи (пак от същата книга):
"М. Фуко: [някакво бръмчене заглушава гласа му]: Не чувате ли? Вие не чувате, но и аз не чувам. Всъщност аз чувам, но не онова, което казвам [шумът престава].
Добре, значи, струва ми се, че този Платонов момент на parrêsia обсебва задълго философската практика, или по-точно, ако искате… [отново същият шум]. Много ми се нрави идеята, че алогичността на проекта, с който съм се захванал, бива показвана с толкова драстични технически санкции…"
* "паресия" се употребява предимно в положителен смисъл като "казване на истината", където гаранция за истинността е не "доказателството", което се изисква от картезианското мислене, а "куражът" на оня, който казва истината (по М. Николчина)
** ил.: Корабът на Одисей в опасна близост до сирените (Уилям Ети, 1837)
