1. Всеки човек си има някаква странна местност от детството - ту се появява в сънищата, ту я мяркаш от колата, ту внезапно я откриваш някъде в чужбина. Не е ясно откъде и кога ти е дошла, винаги е пастелно-приблизителна. Съблазнявам се да си я обясня с минали животи, измерения или архетипи, което е грешка, примерно когнитивна грешка дали да не я наречем? Come on, на лов за дежавюта
2. Късмет е, ако ти се появи насън, защото тогава имаш най-много време да повървиш, да я огледаш. Винаги има обаче, някаква пречка. Нещо не си направил достатъчно, нещо си забравил, някакъв банален предмет е станал неизползваем, някой не е дошъл или някой е дошъл, но кой е той?
3. Архетипно е все пак, иначе защо ще му се присънва на човек влажна зеленясала стена в сенките и от една дупка в нея извира вода, а после отидеш в Рим (за съвсем друго) и внезапно я видиш наистина - стои си там, чака те
4. Хубаво е, че след това ти остава смътен проблясък, но не си много сигурен, тя ли е била или някаква подобна на нея, щото си знаеш - сетивата ти лакоми, мозъкът - скептик, а отгоре пък се наслагва и пентиментото на спомените. И се питаш: колко са тия места - две ли са? Три? Едно е.
* Жена свързваща двата бряга (Крушуна)
* Жена свързваща двата бряга (Крушуна)
