неделя, 17 февруари 2013 г.

Електроника и сън


1. Не е било досега, насън някой електронен механизъм да ми работи както трябва. Сънувам например, че трябва да позвъня по мобилния - как пък не! Изведнъж той се е превърнал в нелогична машинка със странни менюта, копчетата, клавишите изобщо не са там където трябва, не могат да се натискат, указателят не ми излиза, вместо това на дисплея се появяват някакви реклами, не мога и да го рестартирам - няма откъде.
2. По същия начин заживяват свой собствен живот и фотоапаратите ми. Да оставим настрана, че като отида на някое изключително красиво място /за насън говоря, нали така/ и залезът му, и всичкото му наред, разбирам, че съм забравил камерата вкъщи. От известно време имам известен напредък -  вече успявам да я взема със себе си, но полза никаква - апаратът се е променил по странен начин. Визьорът се е махнал от обичайното си място, пада голямо търсене, откривам поне три прозорчета, които напомнят визьор, обективът, ако това е той, снима не пред себе си, а вдясно, изобщо не мога да натисна спусъка, /най-често той си е на мястото, но не помръдва/, а за някакви настройки да не говорим - на дисплея излиза едно екзотично меню, на което нищо не му разбирам. "Баси модела съм си купил!", мисля си през цялото време и се гневя много.
3. Дори обикновен часовник спира да ми върши работа насън. Да оставим теориите за първичен процес или пък съноподобните часовникови визии на Дали, не, нищо такова. Стои си на ръката ми, изглежда нормално /е, леко променен е, разбира се/, но показва такива глупости, явно в друга числова система, че по никакъв начин не мога да преведа това в обичайните шейсетинкови временца.
4. Всичко това е много жалко, защото, след като прекарвам близо 1/3 от живота си в сън, желателно е и там нещата ми да вървят, и да свършвам нещо полезно, но ето как са го направили - да не става. Т.е. нервната ми система казва - спи сега, а аз ще те позабавлявам малко. Еми, щом трябва.

* на сн.: стъклен Буда на меден фон

сряда, 13 февруари 2013 г.

Чалга и красота


1. Борба с чалгата? Защо? Искате да отнемете стремежа към красота на завидно висок процент българи? Та нима изпълнителките не са едни много красиви жени? Те да не са с лоши фигури? Или със съвсееем малки гърди, като ухапвания от отровна бразилска пчела? Абе не, не са. Точно обратното. Може би някой наистина вярва, че ако чалгата по вълшебен начин изчезне от битието, тези хора ще започнат да слушат джаз, Луиджи Ноно и по-рядко Арво Пярт? Ей с'а.
3. Пуристите си мечтаят за спиране, забрана, а в някои случаи и разстрел на по-изявени изпълнители. Простото системно мислене ни насочва към две пагубни последствия: 
а) ако изчезне чалгата, автоматично ще се появи неин еквивалент и къде са гаранциите, че той няма да е по-зловещ?
б) пълното и спиране, ще е нещо като това изведнъж да изчезнат наркотиците. Веднага ще измислят заместител, защото хората искат какво? Да избягат от тъпата си реалност, това искат. Така че, борбата с чалгата /ако няма по-полезно занимание/ трябва да е мека, без да се стига до победа.
4. Поради това, насилие трябва да се прилага рядко, само към конкретни изпълнители и то не с изтезания и кремиране, а с просвещение. Един прост пример: чалга-полицията хваща Азис и го заточава на остров Св. Иван за две години, през което време, водещи интелектуалци /и чуждестранни също - Леми Килмистър, Фредерик Бегбеде, етц./ го обучават в различни области на световната култура - история на изкуствата, теория на музиката, пиано, саксофон, композиция, малка пластика, класически балет, приложни изкуства, етц.
5. И тогава, един прекрасен ден като умре /от естествена смърт!/, некрологът му ще завършва с думите:
"Азис беше един от водещите музиканти-новатори на хард-бопа и фри джаза, проявяваше интерес към електронната музика, култивираше кул-саунда и техниките на модалната импровизация, с елементи на атонализъм и додекафония, експериментираше в областта на афро-джаза".
6. Цитатът е от некролога на Доналд Бърд, силен джаз-тромпетист, починал наскоро.

* на сн.: барбарон.бг

събота, 9 февруари 2013 г.

Деца на любовта


1. Една картичка от 1931 г. от колекцията ми. Изобразен е някой си Жак Кателен. От интернет научаваме, че това е френски актьор /Jaque Catelain, 1897-1965/ от нямото и звуковото кино, но и художник, музикант, сценарист, журналист. Предполагам, че е красив, гледа със задължителния за епохата хипнотичен поглед, в ръката си държи нещо, неопределимо.
2. Отзад, с красив женски почерк е написано:
Др. приятелю,
Ето, че най-после се обаждамъ и на тебъ.
Вярвамъ, че ще бъда извенена, но все пакъ
моля за прошка. Знаешъ като се видях с "половинката" забравихъ вас. А вий тамъ
какъ прекарвате? - Сигурно добре, не се и съмнявамъ.
Поздрави "половинката" си и Косю.
Приветъ от "мътния" и "бялъ" Дунавъ.
8.IX.931 г.
Тана

P.S. Чакамъ за отговоръ, при мисълта, че ще ми пишешъ картичка съ твоя излетъ.....
Съща
3. Един текст изпълнен с трепет. Мисля си, че това са двама бивши влюбени. Текстът е топъл и интимен, но и достатъчно отстранен за да не възникват подозрения, ако го погледнат чужди очи.
"Като се видях с "половинката" забравихъ вас" е чиста лъжа и по-скоро ни казва "като се видях с половинката и се опитах да забравя за нас". От това твърдение лъха тъга.
В "сигурно добре, не се и съмнявамъ" освен добронамереност, сякаш виждам лек сарказъм или някакво припомняне за обща тайна. Нещо като: "Колко добре си прекарвахме с теб..."
Постскриптумът е екстатичен. Там чувствата пробиват защитата на учтивостта и съдържанието става опасно. Тана не е издържала, как иначе да си го обясня?
"При мисълта, че ще ми пишешъ картичка съ твоя излетъ....."
Малко неясна ми е думата "излет". Ако тя е имала предвид "изглед", нима допуска, че той ще е толкова смел да и изпрати свой портрет? И да събуди потаените и чувства и защо е всичко това? Или пък, той е някъде на екскурзия с половинката си и Тана очаква картичка-отговор оттам, както го изисква доброто възпитание?
А това многоточие накрая? Сложила е пет точки! Какво е незавършеното? Нима не е завършило?
4. Картичката е от 1931 г., а последния филм преди тази дата с Жак Кателен е от 1930г. Нарича се "Деца на любовта".

четвъртък, 7 февруари 2013 г.

Хамлет и старейшините



1. В "Как да говорим за книги, които не сме чели" на Пиер Байяр е описана американска антроположка, която твърди, че Шекспир, доколкото разглежда универсални човешки проблеми е разбираем за всички хора по света, стига да им бъде разказан по подходящ начин, с местни реалии и проч. фокуси. За да докаже тезата си, тя се внедрила в африканското племе тиви, в което била добре приета, защото се познавали отпреди. Настанили я в колибата на един от старейшините и я оставили на спокойствие.
2. Тя много искала да участва в социалния живот и да изучава обичаите на племето, но мъжете по цял ден пиели бира и си говорели, вместо да изтанцуват нещо ритуално около огъня. За да не умре от скука, антроположката си четяла единствената книга, която носела - "Хамлет". Тивите се впечатлили, че жената през цялото време чете една и съща книга и заинтригувани, я помолили да им разкаже каква е аджеба тази толкова интересна история.
3. Проблемите започнали почти веднага, след като госпожата им описала как една нощ, трима мъже на пост, виждат мъртвия си вожд да идва към тях. Ето записа:
- "Той защо вече не им е вожд?
- Умрял е - затова са объркани и уплашени като го виждат.
- Невъзможно - отсече един от старейшините и подаде лулата на съседа си, който го прекъсна.
- Разбира се, това не е бил мъртвият вожд - рече той, преди да дръпне от лулата - това е било знамение, изпратено от някой магьосник. Давай нататък.
4. Жената продължава - Хорацио пита стария вожд какво да направи, за да намери призракът му покой, но той мълчи. Тогава решават синът на вожда - Хамлет, да се заеме с тази работа. Отново силна изненада сред мъжете.
"Старейшините замърмориха възбудено. Подобни проблеми се решавали от вождовете и старейшините. Нищо хубаво, не можело да се очаква, когато се действа зад гърба на вожда. Ясно било, че Хорацио не е човек, който разбира как стоят нещата в действителност".
5. При следващия въпрос - "бащата на Хамлет и Клавдий от една и съща майка ли са?", /нещо фундаментално за тивите/, изследователката споделя: "Въпросът не можа да стигне до съзнанието ми, толкова бях потресена и объркана - един от най-важните елементи на Хамлет бе свален от дневен ред. Доста неясно отговорих, че може би са имали една майка, но че не съм сигурна - историята не казва нищо по въпроса. Старият вожд ми каза сериозно, че тези подробности за произхода били основното и като се върна вкъщи, непременно трябва да разпитам нашите старейшини за това."
6. По-нататък, стигат до Гертруда, майката на Хамлет. Нещата тръгват още по-зле.
"Хамлет бил много тъжен, че майка му се омъжила повторно така бързо. Обичаят при нас е вдовицата да не взима друг съпруг, преди да са изминали две години в траур.
- Две години! - възкликна съпругата на стария вожд /тя също дошла да слуша историята/ - това е прекалено дълго. Кой ще ти оре нивата през времето, когато нямаш съпруг?
- Хамлет - отвърнах аз, без да се замислям.
Никой не изглеждаше убеден, а аз не настоях."
7. По-нататък, антроположката изпитва нарастващи трудности опитвайки се да обясни на тивите, за изключителното място, което заемат призраците в пиесата на Шекспир и в обществото откъдето тя идва.
"Реших да прескоча монолога. Дори и да си мислеха, че Клавдий е постъпил правилно, като се е оженил за вдовицата на брат си, оставаше мотивът за отровата и знаех, че те няма да одобрят братоубийството. Продължих с повече надежда:
- В тази нощ, Хамлет застанал на пост с тримата, които вече бяха срещали мъртвия му баща. И той се появил отново. Другите пак се уплашили, но Хамлет го последвал. Когато останали насаме, умрелият взел думата...
- Знаменията не могат да говорят - каза тържествуващо старият вожд.
- Той не е бил знамение. Това бил наистина мъртвият баща на Хамлет. Ето това, ние наричаме призрак."
8. "Употребих английската дума "ghost", понеже за разлика от много съседни племена, тези хора не вярваха по никакъв начин в оцеляването на личността след смъртта.
- Какво е това призрак? Видение ли е?
- Не, призрак е някой, който е умрял, но се разхожда и може да говори. Можеш да го чуеш и да го видиш, но не можеш да го пипнеш.
Те отбелязаха веднага:
- Можеш да пипнеш зомбито.
- Не, не! Това не е бил труп, който магьосниците съживяват, за да го принесат в жертва и да го изядат. Никой не е направлявал стъпките на бащата на Хамлет - той си вървял сам.
9. Това обаче, не оправи нищо, защото тивите са по-рационални от англосаксонците и не приемат идеята за мъртви, които се разхождат.
- "Мъртвите не могат да вървят! - запротестира в един глас моята публика. Съгласих се на компромис:
- Призракът е сянката на мъртвия.
Но те пак възразиха:
- Мъртвите нямат сянка.
- Е добре, казах сухо - в моята страна имат.
10. Старият вожд обузда надигналото се недоволство и ме погледна одобрително с онзи престорено-вежлив вид, който те приемат пред младите невежи суеверници:
- Без съмнение, в твоята страна мъртвите могат да вървят и без да са зомбита.
После извади от дъното на торбата си парче изсъхнал орех от кхат, отхапа единия край за да покаже, че не е отровен и ми подаде останалото, в знак на помирение.
11. Есето завършва така:
"Някой ден, заключи старият човек придърпвайки наметалото си, ти трябва да ни разкажеш още истории от твоята страна. Ние, възрастните, ще ти обясним истинското им значение, така че, когато се върнеш в твоите земи, вашите старейшини, ще видят, че ти не си си губила времето в пущинака, а си била сред тези, които познават нещата и които са ти дали мъдрост."

Подробно за приключенията на Хамлет при тивите в оригиналния текст на Лаура Боънън "Shakespeare in the Bush" тук.


събота, 2 февруари 2013 г.

Снимки, които са ме впечатлили

1. Таралеж, както са го видяли през 1774 г. /"Natural history", A. Saba/. Доста е антропоморфен.

2. Хубава картина: "Негър-блусар все пак продава душата си на дявола" /худ. Mr. Scratch/

3. Плакат за пиесата "Последната сесия на Фройд", играна в малък чикагски театър. Сюжет - в края на живота си, Фройд се среща със загадъчен пациент и разговаря за смисъла на живота и т.н. Някои изследователи, считат, че това е бил писателят и учен К. С. Луис /"Хрониките на Нарния"/. В пиесата, отявленият атеист Фройд беседва за смисъла с дълбоко религиозния Луис.

4. Камчатска мечка с фризура. На гости ли ще ходи, не знам. И тя е усетила, че красотата е велика сила.
/сн.: И. Шпильонок, shpilenok.livejournal.com/

5. Венецуела, гробище в Каракас. Статуи на умрели бандити. Хората идват да им се поклонят, за да получат късмет и защита от живите бандити. На статуите им се слага да пушат и да пийнат нещо. /сн.: Иван Варламов/

6. Станция на метрото в Лисабон. Вляво - Егаш Муниш - създателят на метода префронтална левкотомия

7. Улица в Мюнхен, акварел. худ.: А. Хитлер

8. Дизайнерски танк на фирмата Волво. Не е използван в бойни действия.