Показват се публикациите с етикет Камю. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Камю. Показване на всички публикации

петък, 7 април 2023 г.

Първите думи

Всеки си има любими книги, но не всеки си има любими начални фрази. Значи, ще трябва да ви предложа няколко свои. Щеше да е хубаво да са в езика на оригинала, но не съм чак толкова напреднал.

Камю, “Чужденецът”
“Мама умряла днес. Или може би вчера, не знам.”

Селинджър, “Идеален ден за лов на рибка-бананка”
“В хотела имаше деветдесет и седем рекламни агенти от Ню Йорк, които така бяха окупирали линиите за междуградски разговори, че младата жена от стая 507 трябваше да чака за своя разговор от пладне близо до два и половина.”

Маркес, “Сто години самота”
“Много години по-късно, пред взвода за разстрел, полковник Аурелиано Буендия щеше да си спомни онзи далечен подиробед, когато баща му го заведе да види леда.”

Кавафис, “Итака”
“Когато тръгнеш нявга за Итака,
моли се пътят ти да е далечен…”

Кафка, “Преображението”
“Една сутрин Грегор Замза се събуди след неспокойни сънища и откри, че в леглото си е преобразен на огромно насекомо.”

Оруел, 1984
“Априлският ден бе ясен и студен, часовниците биеха тринайсет часа.”

Платонов, “Изкопът”
“В деня на тридесетгодишнината на личния му живот, Вощев го уволниха от малкия механичен завод, където той добиваше средства за съществуването си. В документа бяха написали, че го отстраняват от производството, вследствие ръста на неговата слабосилност и замисленост, сред общия темп на труда.”

Илф и Петров, “Дванайсетте стола”
“В околийския град Н. имаше толкова много бръснарници и погребални бюра, че човек можеше да си помисли като че ли жителите на този град се раждаха само за да се обръснат, да се подстрижат, да се освежат с одеколон и да умрат.”

Фото: Judy Dater

петък, 2 декември 2022 г.

В-ната 1

1. Когато злото излезе наяве, то се оказва по-ужасно отколкото си си го представял. То е грозно, криво, варварско, вони и на човек му става гнусно. Учуден е от безсилието си и че му се налага да търпи всичко това. Отвратен е от абсурда и от опитите си да избяга от реалността натъпквайки се с още повече реалност, която после ще повръща, за да се натъпче отново. Не помага и нарцистичният драйв (обичай себе си и се надявай, това да е взаимно)
2. В “Чумата” на Камю, най-симпатичният персонаж за мен е чиновникът Гран, който пише роман, но не може да го започне, защото не успява да доведе до съвършенство първата си фраза (“В едно прекрасно майско утро една стройна амазонка…” и т.н.). И наистина - в един абсурден свят, по време на чума, лошо ли е поведението ти да съответства на неговата абсурдност? Не е ли естествено това състояние, когато започнат да се случват неща отвъд пределите на разбирането ти?