Показват се публикациите с етикет фалос. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет фалос. Показване на всички публикации

петък, 8 юни 2018 г.

Животът на кранистката

1. Тези дни видях истинска кранистка отблизо. Едричка, възраст - неопределима, седи на малка открита платформа на десетина метра от земята, под плажен чадър. Единият и крак се клати свободно в нищото, главата клюмнала надясно - гледа си телефона или дреме. Над нея се извисява кулокранът - стоманена, петдесетметрова ажурна кула, застинала неподвижно. От куката лениво висят някакви дебели ленти, които биха хванали и вдигнали нещо
2. Изведнъж осъзнах, че става дума за огромен оранжев фалос, който изпива цялото либидо от околността и го изстрелва към ноосферата - един обратен гръмоотвод на желанието. Наоколо щъкат работници - мъже, копаещи метро. Мога да си представя тяхната печал - с това постоянно безсилие, вялост и дисфункционални оргазми.
3. Дълбокият смисъл на това, всички кранисти да са жени, очевидно е в опита кранистката частично да поеме/отрази натрупващата се либидинозна енергия на ниско ниво, за да осигури поне относителен комфорт на работниците, което пък, в крайна сметка би повишило работоспособността им.
4. В така конструираната парадигма, ние виждаме кранистката като жертвата-терапевт, един наранен огледален обект, който според мен трябва да получава надбавки към заплатата си не за “височинен труд”, както грубо се изразява Кодекса, а за “либидна вредност” или “свръхлибидитет” (и двата термина са предложени от мен, в по-ранни текстове). Кранистката - едно късно копие на Наранения лечител
5. Изтръгнатият въпрос, неприятен и вадещ ни от серията заблуждения за живота на кранистката е - както един естет от XVIII в. пита – „как се случва така, че всички започваме живота си като индивидуалности и завършваме като копия?“ и намира отговор, че копието е това, което после се индивидуализира отново. Кога после? В смъртта, естествено, както намеква Брентано.
6. Разбира се, проблемът с посткоиталните разговори на/с кранистката е от съвсем друго естество и тук, най-малко е мястото за разискването му

* фото: Edward Nafva